В Китай:

1. Система за осигуряване срещу безработица: Осигуряването срещу безработица в Китай се отнася до няколко категории хора: това са т.нар. временно останали без работа – официален термин, останал от миналото, с който се опитват на практика безработните по различни причини; на второ място право идват хора, чиито заплати не са изплащани и така на практика са загубили източника си за преживяване; на трето място идват хората, които са решили да сменят работата си и са в период на търсене на нова. Средствата, с които става осигуряването срещу безработица в Китай идват от три основни източника: от работодателя било то частна компания или държавна институция, от работниците и от национален фонд за осигуряване срещу безработица.

2. Насърчаване на предприемачеството:

Макар през последните години статистиката да сочи, че в Китай има тенденция към застаряване на населението и след 2020 г. този проблем ще се задълбочи, в момента работната ръка в страната е все още огромна като количество. До момента китайската икономика бе предимно експортно ориентирана и разчиташе основно на западните пазари, където да пласира промишлената си продукция. От 2008 г., когато избухна световната финансова криза обаче, започна да се наблюдава спад в търсенето и търговията, редица компании изтеглиха производства от Китай или се преориентираха към страни с по-евтина работна ръка като Виетнам, Камбоджа, Африка, местни фабрики – особено в текстилната и обувната промишленост, също се наложи да затворят врати. Всичко това, съпроводено с поскъпването на труда в самия Китай доведе до повишаване на натиска върху пазара на труда и проблемът с безработицата е постоянно обект на различни правителствени политики. В това отношение в момента в Китай действат редица мерки за насърчаване инициативността на хората да търсят и си създадат сами източник на доходи, отколкото да разчитат на държавната подкрепа и помощите за безработни. Тези мерки включват: програми за безплатно обучение на кандидат предприемачи; даване приоритет на проекти за създаване на собствен бизнес; кредити в подкрепа на предприемачеството; намаляване или пълно опрощаване на данъци и други административни такси за определен период. Показателна в това отношение е политиката на Пекинските власти. В града действа система за оказване помощ срещу безработица в три категории – „силна", „средна" и „слаба". Разграничението в тях става на базата на редица критерии като възраст, пол, семейно положение, образователно ниво.

Действащата в момента политиката на Министерството на труда по отношение на безработните насърчава особено стартирането на малък бизнес. В това отношение се дава т.нар. професионална субсидия, която на съкратените работници е 10,000 юана, а на безработно лице без определена квалификация – 5000 юана. Освен това, тази политика за насърчаване на заетостта се осъществява чрез специални агенции, където безработните се регистрират и те им помагат да си намерят подходяща работа. В същото време чрез агенциите се изплащат и помощи за безработните.

Ако чрез тези политики безработните все още не могат да си намерят подходяща работа, държавата има допълнителни мерки. Те се отнасят до по-възрастните хора – мъже над 40-годишна и жени над 35-годишна възраст, такива с основно образование и доходи под 300 юана на глава от семейството. На тях им се предлагат основно работа по благоустройството като почистване и озеленяване, така че да им се гарантират поне минимални доходи.

Безработицата в Китай има няколко характеристики, в които се отразяват като световните тенденции, така и вътрешните особености.

На първо място, с бързото икономическо развитие се наблюдава увеличаване броя на безработните. Тази тенденция е особено отчетлива в последните години, когато световната икономическа и финансова криза оказа влияние върху ориентираната досега предимно към външните пазари китайска промишленост.

На второ място, безработното население е предимно от по-млади хора. В резултат на реформата на държавните предприятия, която се направи за да се оптимизира структурата им и се повиши ефективността им, бяха извършени съкращения на средно по 50-60 човека от предприятие. Общият брой на тези хора за цялата страна се оказа не малък, освен това на много от тях им липсват достатъчно професионални знания и умения, така че адаптацията им на пазара на труда, особено при нуждата от висококвалифицирани кадри, се оказа трудна, а за някои и невъзможна. Сериозен проблем за пазара на труда в последните години се оказва и все по-големият брой завършващи университети млади хора. На огромната част от тях им липсват опит, а в много случаи и достатъчно знания, за да отговорят на изискванията на бизнеса.

На трето място, промените в световната икономическа структура доведоха и до промени в китайската, а това се отрази на възможностите за заетост. Възможностите, създавани за да се отговори на икономическия растеж не отговарят на броя на безработните. По данни на статистиката в края на 2006 г. заетите са били 764 милиона души, което представлява сериозно увеличение от 575-те милиона през предходната година. Градската заетост е отбелязала най-висок ръст и е беля 283 милиона. През годината в градовете са били открити 12 милиона нови работни места, а 5 милиона безработни са били наети отново на работа. В тази категория попадат основно 40-50 годишни души, като наетите са били 1,4 милиона. Регистрираните безработни в градовете са били 8,4 милиона, като нивото на безработица в градовете е била 4,1%. Както се вижда, въпреки бързото икономическо развитие на Китай наличната работна ръка не е в състояние да отговори оптимално на нуждите на пазара.

На четвърто място, съвместното съществуване на безработицата и незаетите места. От една страна в страната има голям брой хора, търсещи работа – това са основно завършили студенти и ученици, а от друга много предприятия всяка година обявяват нови работни места, но за тях се изискват специфични умения, които често е трудно да бъдат открити на пазара на труда.

Причини за безработицата

Безработица в Китай се дължи главно на следните причини:

На първо място, това е демографският фактор. Китай е най-многолюдната страна, чието население е около една пета от това в целия свят. За да се справи с безконтролното увеличаване на населението в страната действа политика на планова раждаемост, но тя е все още в етапа на растеж на населението в трудоспособна възраст. Всяка година новата работна сила, която излиза на пазара на труда в градовете е повече от 10 милиона. Заедно със съществуващата заетост, това предлагане на работна сила значително надвишава потребностите. При този огромен демографски натиск, конкуренцията за ограничените работни места става все по-голяма.

На второ място, съществен принос за нивото на безработица имат структурните фактори. Така наречената структурна безработица е причинена от промените в икономическата структурата, предлагането и търсенето в различните сектори, уменията на хората, които са на пазара на труда и географското разпределение. Всички тези фактори са нееднакви в различните части на страната и това оказва влияние върху безработицата на регионално ниво. Китайската и на редица други ключови икономика са в преход, опитват се да реализират преструктуриране, оптимизация и модернизация на индустриалната си структура и модернизиране. С промените и модернизирането на селското стопанство и земеделието, които бяха сред най-трудоемките сфери в Китай, много хора се видяха принудени да се насочат към неземеделски индустрии и тази тенденция е неизбежна и ще продължи. Проучване от 2005 г. на Министерството на труда и социалната сигурност в някои провинции на Централен и Западен Китай показа, че от тези райони земеделските работниците мигрират масово и се насочват главно към източните провинции в търсене на препитание. Поради големия излишък на работна ръка в по-големите и по-малки градове, това неизбежно води до силно напрежение върху пазара на труда. Освен това, регулирането на икономическата структура изисква на свой ред трудовите ресурси също да бъдат адаптирани към промените. В този процес обаче голям брой хора без специална квалификация или с такава, която не се търси ще се адаптират трудно към промените и развитието на пазара. И именно тези групи ще продължат да генерират безработицата в Китай. В същото време в модерните и нови индустрии благодарение на бързото им развитие има недостиг на квалифицирани кадри. В допълнение, регионалното икономическо развитие и дисбалансите в промишлената структура по места също ще доведат до увеличаване на безработните.

На трето място, свободният избор на професия също се оказва проблематичен. В днешен Китай университетите предлагат множество програми, чиято пазарна реализация е минимална, но приемът на студенти не е съобразен с пазарните изисквания. В резултат те бълват висшисти, за които е трудно да си намерят място в живота и получат реализацията, която са очаквали. Много от тях очакват високи заплати и позиции, но когато се окажат изправени пред реалността трябва да избират или да работят нещо въпреки желанието и очакванията си, или да продължат да търсят мечтаната работа, оставайки в същото време на практика безработни.

През последните пет години правителството е инвестирало общо 197 милиарда юана в специални фондове за създаване на заетост. Благодарение на това новозавършилите студенти, които са си намерили работа са били 28 милиона, в градовете наетите отново на работа пък са били 8,3 милиона.