Романтична, подмладяваща, пречистваща, отпускаща, зареждаща с енергия – музиката докосва тези емоционални струни на душата от хиляди години. В древен Китай лекарите разработили систематичен подход за включването на музикалните тонове в процеса на лечение.

Използването на музиката като терапия е документирано в първия китайски текст по медицина „Хуанди нейдзин", писан преди повече от 2 000 години. Музикалната терапия е аспект от теорията за петте елемента, която е основна за традиционната китайска медицина. Всичко в природата е съставено от пет елемента – Земя, Вода, Огън, Метал и Дърво. Всеки един от тези елементи е свързан с различни аспекти, например сезон на годината, вътрешен орган, цвят, музикална нота и т.н. В традиционната китайска музика има пет ноти – дзяо, джъ, гун, шан и у, които се изпълняват на традиционни музикални инструменти като барабани, гонг, флейта и цитра. Китайската медицина използва връзката между вътрешните органи и петте елемента, като прави връзка и с музикалните ноти, за да постигне различни лечебни цели.

Според тази теория, нотата дзяо (съответстваща на ми в западната музикална система) принадлежи на елемента Дърво. Това е звукът на пролетта и въздейства върху черния дроб. Тя насърчава безпрепятственото движение на енергията Ци на черния дроб, облекчавайки депресията. Нотата джъ (съответства на сол) се асоциира с елемента Огън, лятото и сърцето. Тя подхранва сърцето и стимулира кръвообращението. Нотата гун (съответства на до) принадлежи на елемента Земя, късното лято и подсилва далака. Нотата шан (съответства на ре) се свързва с елемента Метал, есента. Тя пази и подсилва белите дробове. Нотата ю (съответства на ла) принадлежи на елемента Вода и зимата. Тя подсилва ин на бъбреците, пази есенцията и намалява огъня в белите дробове.

Няколко клинични проучвания в Китай тестваха лечебната сила на пентатониката в китайската музика.

При депресия

Изследване на учените в Тайван, резултатите от което бяха публикувани в списанието „International Journal of Nursing Practice" (март 2014 г.), бе предназначено да оцени ефекта от китайската музикална терапия върху студенти, които страдат от депресия. 71 студента с депресия бяха разпределени в две групи. На едната бе прилагана музикална терапия, а другата бе контролна. И двете групи следвали рутинния си начин на живот. Те трябвало обаче да описват своите настроения, а учените измервали нивата на кортизола в слюнката. Резултатите, базирани на нивата на кортизола в слюнката, показали, че с течение на времето било забелязано значително намаляване нивата на депресия в музикалната група.

При сезонни афективни разстройства

Второто изследване се фокусирало върху ефекта от музикалната терапия върху по-възрастни пациенти със сезонни афективни разстройства. На половината от петдесетте участника била прилагана китайска музикална терапия, а другата половина били контролна група. Пациентите в музикалната група слушали музика на петте елемента от един до два часа на седмица в продължение на 8 седмици. Самооценъчна скала за депресия (SDS) и скалата за депресия на Хамилтън били използвани, за да се определи състоянието на пациентите преди и след лечението. Не били открити съществени разлики в резултатите от двете скали преди терапията. След осем седмици музикална терапия обаче нивата на музикалната групата били значително по-ниски от тези на контролната. (Journal of Traditional Chinese Medicine, April 2014)

При раковоболните

Предмет на третото изследване било да се оцени ефекта от петтонната музика върху качеството на живот на пациенти с напреднал стадий на рак. Те били разпределени в една от трите групи: китайска петтонна музика (68 пациента), лечение със западна музика (68 пациента) и контролна група (34 пациента). Първите две групи слушали по 30 минути музика всеки ден пет пъти в седмицата в продължение на 3 седмици. Те били оценявани по индекса за качеството на живот и по скалата на Карновски преди и след лечението.

Резултатите показали, че имало съществени разлики в точките от индекса и скалата между групата лекувана с традиционна китайска музика и другите две. Учените заключили, че терапията с пет-елементната музика може да подобри качеството на живот при пациентите с напреднал стадий на рак. (Chinese Journal of Integrative Medicine, October 2013)

При стрес

Проучванията показват, че музиката може да повлияе на мозъчните вълни и хормоните на стреса. Изглежда музикалната терапия е особено ефикасна в намаляването на физиологичния ефект от него. Тя може да забави сърдечния ритъм, да понижи кръвното налягане, да забави дишането и да засили имунитета. Музиката може и да разшири ума. Проучване от 1998 г. открило, че областта на мозъка, която анализира музикалните ноти, може да бъде разширена с 25% чрез практикуването и слушането на музика. (Nature, April 1998)

При хронична умора

Музикалната терапия облекчава и синдрома на хроничната умора.Хроничната умора представлява тежка умора, която продължава повече от шест месеца. Сред другите симптоми е възможно да са липса на апетит, преумора дори след леки упражнения, главоболие, депресия и тревога, проблеми с концентрацията и съня.

Резултатите от проучване, публикувано в списанието по традиционна китайска медицина през 2015 г. показват, че билкова терапия в комбинация с нотите гун(земя) и дзяо(дърво) значително облекчила симптомите на хроничната умора и болките в ставите и мускулите.

По време на проучването участниците приемали от китайското лекарство по два пъти на ден и слушали музика в продължение на 45 минути пет пъти в седмицата. Учените разделили пациентите със синдром на хроничната умора в пет групи. Първите четири групи приемали билковата смес и слушала една от петте ноти, докато петата използвала само лекарството.

Гореспоменатите изследвания не конкретизират дали джъ успокоява сърцето или шан подхранва белите дробове. Но със сигурност научно доказват мъдростта на китайските лекари, които създали музикалната терапия преди повече от 2000 години.