Снимка: Чайна дейли

През последните години броят на хората със сериозни психологически проблеми в Китай се увеличава бързо, сочат статистиките на Националната комисия по здравеопазване и семейно планиране. До края на миналата година са били регистрирани 5,4 милиона души с психически заболявания, като 75% от тях са били шизофреници, което е с 300 000 повече в сравнение с 2015 г. Въпреки това изчисленията на комисията показват, че общият брой на психично болните вероятно е повече от 100 милиона.

В много части на страната хората със сериозни психични заболявания получават преференциално възстановяване на средствата за лечение от правителствената програма за базова здравна застраховка, докато пациентите от места като Пекин, Шанхай, Чанша, провинция Хунан получават безплатни лекарства.

Лечението на 88% от 5,4-те милиона регистрирани пациенти протича под ръководството на здравните власти, твърди Уан Бин, заместник-директор на отдела за контрол и превенция на заболяванията към комисията.

„Като цяло хората със сериозни психични здравословни проблеми са сред най-уязвимите в страната и повече от половината от тях живеят под прага на бедността.", казва той.

Експертите твърдят, че липсата на достатъчно грижи от страна на районните здравни служби изостря проблема.

Неочакван гост

Ако не беше развил шизофрения преди девет години, Джън вероятно щеше да има добра работа и семейство също като много от неговите бивши състуденти. Но вместо това той не е нито женен, нито работи. Налага му се често да се мести от болница на болница в провинция Ляонин и Пекин, обикновено придружаван от баща си.

„За първи път болестта ме атакува, докато бях първокурсник в университета в Ляонин. Това бе напълно неочаквано.", разказва той пред Чайна дейли.

Джън не е в състояние да си спомни ясно как се е чувствал и държал, когато го нападнала болестта, но бившите му състуденти и съквартиранти разказват, че той разговарял с въображаеми хора, имал необичайни твърдения, казвайки, че ще се жени за филмова звезда или че отива в манастира Шаолин, за да учи бойни изкуства.

„Веднъж се обадих на медия в Шънян и казах на журналисти, че имам голяма новина за тях.", разказва Джън. „Баща ми по-късно ми каза, че трябвало да им обясни, че не съм добре. Той се извинил и ги помолил да си тръгнат."

Джън бил принуден да напусне университета 18 месеца по-късно, когато състоянието му се влошило и от тогава поне четири пъти е лежал в болница.

Състоянието му е стабилно след повече от година лечение в една от пекинските университетски болници. Най-голямото му желание е да намери работа, за да помогне на семейството си да изплати дълговете, тъй като почти всичките им спестявания са отишли за лечението през годините. „Чувствам се малко откъснат от обществото след деветте години заболяване.", обяснява той.

Ма Хун, един от лекарите на Джън, казва, че дължи на семейството си повече от пари. „Ние сме благодарни на семейството му за упоритото желание той да бъде излекуван. Той е късметлия, защото реагира много добре на лекарствата и препоръчителната доза е намалена. Много хора могат да бъдат излекувани от шизофрения с подходящо лечение и вяра от страна на семействата и приятелите им.", казва тя.

Ма Хун, която е заместник-директор на Центъра за психично здраве към Китайския център за контрол и превенция на заболяванията, е убедена, че липсата на грижи от районните здравни учреждения е най-голямото препятствие за ефективното лечение и рехабилитация на пациентите. „Един от най-сериозните проблеми е голямата вероятност заболяването да се появи отново. Около 1/3 от пациентите около шест месеца след изписването се връщат отново, докато при около 40% това се случва след година.", казва тя, добавяйки, че основна причина за повторното заболяване е отказът или забравянето от страна на пациентите да приемат предписаните им лекарства. „Лечението не приключва в болницата. То трябва да продължи в районните поликлиники, в противен случай те ще продължат да се движат между тях и болниците за повторно лечение.", обяснява медикът.

Джан Чун е психотерапевт в една от кварталните поликлиники на Пекин. Той казва, че сред 200 000 жители в района броят на регистрираните със сериозни психични заболявания се е увеличил през последните години. „Регистрираните пациенти са над 500, но реалният брой на болните може да е много по-висок.", казва той. „Опитваме се да се свържем със семействата на диагностицираните със сериозни психични заболявания пациенти в квартала и да ги накараме да ги регистрират в здравните центрове за лечение, но някои отказват поради опасения за дискретност. Хората с такива заболявания все още са заклеймени от обществото."

Последващо лечение

Съгласно обединената система на Пекин за управление на сериозните психични заболявания, информацията за всеки пациент се качва на онлайн платформа от лекарите от сертифицирани болници, които поставят първоначално диагнозата.

„Платформата, която не е отворена за обществено ползване, е достъпна само за здравните центрове в кварталите, така че тамошните лекари могат да се свържат с пациентите и да предложат евентуално лечение.", казва Джан Чун. Той подчертава, че ролята на психотерапията и организираните групови дейности, като ръчен труд и разговори, е да помогне на пациентите да се възстановят и интегрират отново в обществото.

Хуан Ся е доброволка, която посещава здравния център всеки четвъртък, за да ръководи редица дейности, като рисуване, дизайн на дрехи и чанти. Тя казва, че повечето пациенти са щастливи да участват в тях. „Те са в състояние да правят почти всичко сами, освен това са много находчиви. Честно казана не очаквах това.", казва Хуан.

Според Джан Чун, най-голямото предизвикателство за здравния център е липсата на достатъчно служители. „Ние имаме нужда от поне 7 или 8 психиатъра и психотерапевта, за да се справим с толкова много пациенти, но в момента тук сме само една медицинска сестра, един психиатър и аз.", казва той, добавяйки, че медицинските специалисти, които работят в кварталната поликлиника или здравните центрове печелят много по-малко от колегите им в големите болници, което затруднява привличането на специалисти. Освен това много от здравните центрове не могат да предложат достатъчно възможности за обучение. Като резултат много от служителите често се налага да харчат големи суми от своите лични спестявания, за да научат най-новите техники. „За разлика от лекарите, психотерапевтите никога не могат да се издигнат на по-високо ниво, което очевидно е ограничение в кариерното им развитие.", казва той.

Лиу Тиебан, директор на центъра за психично здраве в Шънджън, казва, че лечението в кварталите е важна част от процеса на възстановяване. Той добавя, че на големите болници и здравни центрове в градовете се препоръчва да прехвърлят пациентите с психични проблеми към кварталните здравни служби в рамките на три дни след изписването им от болницата.

Продължаващо лечение

В Шънджън има само около 700 легла за хората с психични заболявания, което е твърде малко в сравнение с нуждите, така че клиничните услуги в кварталите са изключително важни. „Като допълнение на неадекватните съоръжения, основна пречка в подобряването на местните услуги за пациентите е липсата на служители в кварталите. Затова са необходими повече обучителни програми, за да се набави достатъчно квалифициран персонал.", убеден е Лиу Тиебан.

В момента се предприемат мерки за подобряване на ситуацията. Кварталните рехабилитационни услуги ще трябва да са широко достъпни в над 80% от всички окръзи и градове до 2025 г., според насоките на Министерството на гражданските дела. Освен това увеличаването на държавните разходи ще подобри услугите в кварталите, а семействата ще трябва да играят по-важна роля в процеса на възстановяване на пациентите, се казва още в насоките.