Хората започват да се занимават с източни бойни изкуства по различни причини: някои искат да укрепят здравето, други да се научат да се самоотбраняват, а трети, нагледали се на филми с китайско кунфу, искат да приличат на любимите си герои. Постижими ли са всички тези цели? За това разговаря журналист на gbtimes с майстора по Синицюан Алексей Банщиков.

„За разлика от фитнеса или гимнастиката заниманията с източни бойни изкуства изискват работа над себе си, над волята и интелекта. Това е едновременно и спорт, и изкуство и философия."

Алексей Банщиков се занимава с източни бойни изкуства от около25 години. Той е изучавал направления като Дългия юмрук, Южния юмрук, практикувал е тайдзицюан, багуаджан и други стилове. В момента води лекции и майсторски класове по Синицюан в клуба „У Син" към Федерацията по шаолински бойни изкуства в Москва.

Юмрукът на мисълта-форма

Китай е известен с школите си по бойни изкуства, които се практикуват в много страни по света. Повечето от тях имат за цел да помогнат за физическото и духовно усъвършенстване на човека.

Синицюан е един от видовете китайско ушу, което е насочено към подобряване на здравето и нервната система, развиване на бързи реакции и волеви качества. Името Синицюан се превежда от китайски като „Юмрукът на мисълта-форма". Какво означава това?

„Син" това е форма, а „И" – мисъл. „Юмрукът" това е учение. Първо при човека се появява мисъл, която той трансформира във физическа форма на движение, докато изпълнява упражненията или друг вид дейност, не е задължително да са свързани с бойните изкуства. „Синицюан това е начин на живот.", обяснява Алексей.

Така заниманията със Синицюан, както и другите видове китайски бойни изкуства, изискват търпение, работа над себе си и философско осмисляне на реалността.

През всички тези години практика Алексей е забелязал, че при съвременните младежи е твърде индивидуална, а понякога дори грешна, представата за бойните изкуства, базирана на популярните китайски филми. На екрана героите притежават свръхестествени умения: те се носят във въздуха, скачат по върховете на дърветата, бягат по стените и покривите и т.н.

„Често новите, които идват в клуба, искат веднага да се научат да повалят противника, мечтаят за безконтактни въздействия и за изцеление от всички недъзи – удивява се Алексей, - Те не са наясно, че овладяването на ушу е дълъг процес не само на физическа тренировка, но и работа с главния мозък, изучаване на китайската култура, живопис, калиграфия, четене на книги. Само силният духом воин може да стигне до нивото на майстор."

История на Син И цюан

Синицюан е с няколкостотин годишна история. В древността Китай бил голям търговски център, откъдето тръгвал Великия копринен път, свързващ Източна Азия със Средиземно море. По думите на Алексей Банщиков една от целите на китайските бойни изкуства била да защитава търговските кервани от крадци. Специално обучени войни-телохранители, които работели във фирми за отбрана, предлагали на търговците да охраняват стоките им от разбойниците, които не били малко в Древен Китай.

Но след 1922г. огнестрелното оръжие в страната значително повишило отбраната на керваните и практически намалило необходимостта от владеене на бойни изкуства.

Днес китайските бойни изкуства са се превърнали по-скоро във вид спорт. И макар тренировките да не гарантират, че ще се превърнете в супер герой, то със сигурност ще ви помогнат да подобрите здравето, да укрепите мускулите и волята. А това не е никак малко.