Снимка: Beijing Dail

95-годишната Ли Хуанин е медик от Пекин. През последните десетилетия тя пътува до югозападните китайски провинции Юннан, Гуейджоу и Съчуан, за да помага на местните жители в борбата с проказата.

Под влиянието на дядо си и баща си, Ли твърдо решава да се посвети на медицината и да служи на китайския народ. През 1939г. тя се записва в медицинския факултет на университета Тундзи в Шанхай. След дипломирането продължава обучението си в университета Джонс Хопкинс, където избира да специализира в бактериалните изследвания и общественото здраве.

Поради отличното й представяне през 1950г. е взета на работа в Световната здравна организация. Като част от първата група експерти в организацията в продължение на седем години Ли пътува из Азия, Африка и Америка, където се грижи за превенцията и лечението на различни заболявания.

Ли е напълно наясно, че причина за болестите на много хора по света е бедността. През 1958г. тя напуска СЗО и се връща обратно в Китай. „Общото състояние на медицинските условия бе наистина в много лошо състояние по онова време и отчаяно се нуждаеше от развитие.", казва Ли в интервю за „Beijing Daily". Според нея никой друг освен самите китайци не е в състояние да помогне за подобряването на ситуацията.

По-късно тя работи в Института по кожни заболявания към Китайската академия по медицински науки. Поради липсата на достатъчно знания за проказата по това време, хората се боят от допир с болните. Много от лекарите дори преглеждат пациентите, облечени в защитни костюми, които покриват цялото им тяло освен очите.

Като свидетел на мизерните условия, в които живеят болните от проказа и дискриминацията към тях, Ли започва усилено да изучава заболяването. Скоро тя открива, че то не е инфекциозно, както се е мислело до тогава, и 95% от хората имат имунитет към него. Ли била уверена, че ключ към лечението на болестта е ранното й диагностициране и лечение.

През 1980г. тя научава, че СЗО прави изпитания на нов метод за лечението на болестта. Тогава тя кандидатства за 100 нови лекарства и решава да приложи новото лечение в Китай. През 1983г. заминава за неизвестно село в провинция Юннан, където повечето жители били болни от проказа. В началото те не били ентусиазирани от пристигането й. „Исках да се ръкувам с тях, но те се страхуваха, че ще ме заразят. Дори не вярваха, че проказата е лечима."

За да се справи със страха на пациентите и да ги сближи със здравните работници, Ли ходи на гости в домовете им. Всеки път, когато среща нов болен, тя винаги държи ръцете му, прегръща го и проверява раните му. Ли никога не носи защитен костюм и дори се храни заедно с пациентите си.

Тя дори насърчава местните управници да се доближат до болните. „Ако лекарите се страхуват от проказата, длъжностните лица също ще ги е страх от болестта. В този случай как те биха накарали обществото да спре с дискриминацията към болните от проказа?", казва Ли. Тя дава добър пример, с който показва на хората, че проказата не е толкова страшна, колкото си мислят.

Това, което Ли прави, трогва жителите на малкото село и кметът Дао Дзянсин, който е болен от същото заболяване, става неин добър приятел. Благодарение на подкрепата му, Ли започва да лекува болните.

Един ден тя открива ранни симптоми на проказата и при сина на кмета. Навременно поставената диагноза помага за пълното излекуване на момчето. Успехът в лечението на кметския син кара жителите на селото да се доверят на лекарствата, които им дава доктор Ли. Въпреки това някои пациенти са изплашени от страничните ефекти, които се считат за нормална реакция. За да се справи с този страх, Ли решава да остане в селото, да обикаля от врата на врата и да обяснява на хората как действат лекарствата, като ги насърчава да не се отказват от тях. Благодарение на нейните усилия и търпение състоянието им се подобрява след три месеца.

Една година по-късно Ли се връща в селото, за да провери как са пациентите й и открива, че няма рецидиви.

В допълнение лекарката предлага и въвежда нов метод за превенция на проказата, който комбинира три нива на интегриране и предпазване от заболяването. Тя също установява нова схема на лечението, която не само има забележителен лечебен ефект, но и скъсява периода на оздравяване. Благодарение на нейната краткосрочна комбинирана химиотерапия са излекувани над 10 000 болни. Лечението е въведено от СЗО през 1994г. и е помогнало на много хора по света.

През 1998г. на първия международен конгрес за проказата, който се провежда в Пекин, Ли е избрана за ротационен председател. Нейните действия са отличени като най-ефективни в борбата със заболяването. „Вашата работа бе най-добра сред усилията за превенция и лечение в света.", казва служител на СЗО.

Приятелите и колегите на Ли не могат да разберат защо тя е избрала да върви именно по този път, въпреки че са били налице много по-добри възможности за професионалната й реализация. На подобни запитвания Ли отговаря: „Историята на проказата трябваше да приключи в нашата епоха."

Освен това тя предоставя скъпи лекарства и оборудване на селските райони и голямата стипендия, която спечелва, за да насърчи повече хора да се борят срещу проказата. Въпреки многото опасности, пред които се изправя, поради отдалечеността на селищата, Ли никога не се отказва.

По време на 19-ия Международен конгрес за проказата през 2016г. Ли получава награда за цялостен принос за всеотдайността й към превенцията и лечението на заболяването. Въпреки преклонната си възраст, професорката е готова да продължи борбата. Тя се готви отново да навести своите пациенти в провинция Юннан. Ли споделя, че мечтата й е да изгради един свят, в който никой не боледува от проказа.