Лотосът е двугодишно растение и единствен представител на семейство Лотосови. Това твърдят енциклопедиите и учебниците по ботаника. Докато специалистите по източна, и по-специално китайска култура, считат това красиво цвете за символ на чистотата, духовното просветление и красотата, практикуващите традиционна китайска медицина обръщат по-голямо внимание на ползите, които то носи за здравето. Всяка част на растението – от цветовете до корена, са годни за консумация и имат лечебни свойства.

През лятото няма парк в Китай без езерце с разноцветни лотоси. Но освен това някои ги отглеждат специално за нуждите на медицината и за гастрономите. Те започват да събират своята продукция от края на лятото и продължават през цялата есен.

Семената, плодникът и тичинките

Пресните светлозелени или по-скоро нефритенобели семена на лотоса могат да се консумират сурови, т.е. не се нуждаят от предварителна термична обработка.

Покълналите семена или лотосовите кълнове се използват активно в традиционната китайска медицина като лечебно средство при заболявания на сърцето и проблеми с кръвното.

Семената на лотоса са леко сладки на вкус, затова най-често се използват като пълнеж за десерти и различни сладкарски изделия. Той се приготвя от сушени или пресни семена. Използването на сушените е малко по-трудоемко, защото трябва предварително да се киснат във вода, след това да се варят и чак тогава да се стрият на прах.

Сладкият вкус и разнообразието от хранителни вещества в семената на лотоса са им спечелили славата на лекарство при нервни разстройства и безсъние. Те укрепват далака, помагат при диария, тонизират бъбреците, успокояват

Тичинките на лотоса също сладнят. Те по принцип се сушат, след което от тях се приготвя чай. Твърди се, че той е полезен при проблеми с бъбреците и заболявания на пикочно-половата система.

Цветовете

Прекрасните листенца на лотосовия цвят са вдъхновили най-романтичните стихове на поетите, но за китайския готвач те са основа за оригинален десерт.

Венчелистчетата на лотоса или целият цвят се потапят в смес от яйца, захар и брашно, след което се пържат в силно загрято растително масло. Изваждат се в решетка или върху хартия, която да попие излишната мазнина, след което се поръсват със захар. Хрупкавите и сладки цветове със сигурност ще се харесат дори на най-капризните чревоугодници.

Белите или розови венчелистчета на лотоса са и отлична украса за празничната трапеза. С тях тържествената вечеря е не само празник за стомаха, но и наслада за очите.

Що се отнася до лечебните им свойства, лотосовите цветове стимулират кръвообращението, спират кръвотечения, успокояват, неутрализират отровите, понижават температурата.

Листата

Би било глупаво да си помислим, че големите и плътни листа на лотоса няма да намерят приложение в китайската кухня. От незапомнени времена китайците завиват продуктите в тях преди да ги запекат и сварят на пара. Белият ориз например, завит в лотосов лист и сварен на пара, придобива нефритен оттенък и потресаващ аромат на цветя.

Едно от класическите ястия в китайската кухня, познато като „пилешкото на бедняка", също не може да се приготви без лотосов лист. В китайската кухня съществуват редица рецепти за приготвянето на различни гозби с подръчни материали. Основната идея в тях е винаги една и съща – как да се сготви нещо вкусно с това, което имаме под ръка в момента, т.е. с минимум подправки, приспособления и кухненска посуда, ако трябва дори и без кухня.

Разбира се за „пилешкото на бедняка" ще трябва да разполагате с кокошка. Ако имате е и гъби, с които да я напълните, няма да имате други грижи. След това кокошката се завива в лотосов лист от най-близкото езеро, намазва се с кал от същото това езеро и се запича в пещ или на разпалени въглища в огнището.

Що се отнася до лечебните свойства на лотосовите листа, счита се, че те помагат в лечението на заболявания на червата и черния дроб, както и успокояват нервите. Твърди се, че листата на лотоса съдържат алкалоиди, които понижават кръвното, помагат за намаляването на липидите в кръвта и възстановяват нормалното съдържание на мазнини в черния дроб. Освен това охлаждат организма в летните жеги, спират кръвотеченията.

Корените

Корените на лотоса също отдавна са на почетно място в китайската кухня, не само в сурово, но и в консервирано състояние. Пресните корени на лотоса на вкус се доближават до картофите и трябва да се съхраняват като тях – на сухо, прохладно и тъмно място. В консервирано състояние може би няма да се харесат на всеки, особено ако не е китаец.

Корените на лотоса са хрупкави и невероятно въздушна на външен вид. Отвътре те имат нещо като кухи тръбички и след като се нарежат на филийки, приличат на дантела или швейцарско сирене.

Достатъчно е да се запържат в силно загрята мазнина, леко да се посолят и ястието е готово. Но преди това е препоръчително да се бланшират в подсолена вода.

Друг вариант за ястие е дупките да се запълнят с различна плънка, например лепкав ориз и дори кайма, и след това да се запържат.

Що се отнася до лечебните свойства на корена, то практикуващите традиционна китайска медицина считат, че тази част на вълшебното растение подобрява храносмилането, утолява жаждата, стимулира секрецията на течностите в организма, изчиства белите дробове.