Един от най-известните паметници на традиционната китайска култура носи името „Трактат на Жълтия император за вътрешното" или Хуанди Нейдзин. Това е най-древният от известните в днешно време класически трудове по китайска медицина.

Книгата е написана във формата на диалог между император Хуанди (или Жълтия император) и придворния мъдрец Ци Бо. Първия въпрос, на който търси отговор императорът от мъдреца, е за дълголетието. „Защо в миналото хората с лекота доживявали до сто и повече години, а сега се чувстват уморени още преди да са навършили трийсет години?", пита владетелят.

Съветът на мъдреца Ци Бо

Ето какво отговорил древният мъдрец на любознателния император: „В древността хората живеели в съответствие с Дао, Висшия Закон. Те спазвали правилата на взаимоотношенията между Ин и Ян, водели въздържан, прост и редовен живот. Били здрави и телом, и духом, поради което можели да доживяват до стогодишна възраст. Днес хората пият спиртни напитки като вода, често са крайно невъздържани, търсят все нови и нови удоволствия – затова едва доживяват до петдесетте." Според Ци Бо, човек трябва да се пази от външните болестотворни въздействия и да води прост и спокоен живот. По този начин ще съхрани енергията си и тялото му ще е неуязвимо за болестите. „За да пребивава в покой сърцето, мъдрецът трябва да се въздържа от желания, допустимо е тялото да се измори, но това не бива да се случва никога с духа. Ако живее в подобна простота, и днес човек може да доживее до сто години.", твърди придворния мъдрец.

Това обяснение дава надежда за дълголетие на всички без изключение. Но изглежда, че някои от нас имат повече шансове да доживеят до дълбоки старини. „Канонът за вътрешното" напомня за немаловажната роля на наследствения фактор: „Човек получава основата от майката и защита от бащата."

Проучете родословието си

Уан Чун е философ от династия Източна Хан. Той твърдял: „Човек може да е силен и да живее дълго, но може и да е слаб и да не живее дълго. Това зависи от природните му данни, от това дали ги притежава в излишък или не му достигат. Ако човек притежава голям потенциал, то той е със здраво тяло и има всички перспективи да живее дълго. Ако потенциалът е малък, то тялото е слабо, а животът, уви, кратък."

Очевидно е, че в древността добре познавали влиянието на наследствеността върху строежа на тялото и продължителността на живота. В друго популярно ръководство на древните китайски лекари - „Бележки за запазване на жизнените сили", се казва: „Дали ще е дебел или слаб човека зависи от майката, а продължителността на живота от бащата."

В древните китайски ръкописи се споменава също, че когато дойдело време да задомят децата си, родителите търсели висок жених или красива булка, за да може внуците им също да са високи и силни.

Примери от миналото

Китайската история пази примери, които доказват връзката между наследствеността и дълголетието.

Базирайки се на тях, съвсем спокойно може да се твърди, че наследството е ключът към дългия живот на няколко поколения в едно семейство. Например някъде през 10-12 век в семейството на някой си Ян Бидзю имало осем или девет поколения дълголетници. Управител на име Ли, който ги посетил, разказвал, че по това време самият Ян Бидзю навършил 100 години и имал няколко чичовци, които вече били над 120-годишни. Но не само чичовците, бил жив и дядото на Ян, който бил на 160 и здравето му било в завидно за годините му добро състояние.

В „Смесените хроники на област Суджоу" има една история, която разказва, че през 16-та година от управлението на император Цянлун, т.е. 1751г., той се отправил на инспекция в южните части на империята. В едно от селата го посрещнал 140-годишният Тан Ърчън от провинция Хунан, а заедно с него били побелелите му правнуци.

А ученият Джао И работел в императорския двор на династия Цин и разказал в бележките си за семейство, където всички били с кратък живот. „Някога Съ Джуан казал, че в семейството му никой не живее дълго", пише Джао И. „Неговият прапрадядо умрял на 40, прадядо му – на 32, дядо му доживял до 47, а самият Съ Джуан напуснал този свят на 46 години."

Не всичко е загубено!

Но влиянието на наследствените фактори върху продължителността на човешкия живот в никакъв случай не е абсолютна величина. Същият философ Уан Чун съветвал неблагоприятната наследственост да се компенсира с популярния днес здравословен начин на живот.

В трактата му „Дълбоки речи за най-важното в постигането на дълголетие" се казва: „Дългата или кратка продължителност на живота зависи от полученото от предците наследство. Но развиването на тялото, ума и високите нравствени качества зависи изключително от самия човек."

Следователно дори и човек да е роден слаб, ако отделя внимание на здравословния начин на живот, то той има всички основания да се надява на дълбоки старини, дори и родителите му да не са дълголетници.

Както винаги древните китайски мъдреци дават убедителни примери. Например някой си Ю Миндъ, живял в Динхай по време на династия Мин. Той останал сираче още като дете. Когато пораснал, засадил около дома си много бамбук и дървета и внимателно се грижел за себе си. Така успял да доживее до 105 години.