„В грижите за здравето има пет трудности." Това е гледната точка на Дзи Кан(嵇康, 223г. — 262г.), даоист живял в периода на Трицарствието. Лекарят от династия Мин, Сю Чунфу (徐春, 1784г. - 1845г.) също го подкрепя. В основата си опазването на здравето е свързано с изкореняването на неблагоприятните за тялото и душата фактори. А тези пет трудности са ключът към доброто здраве и грижите за него. Ако човек не може да се справи с тях, дори и да притежава елексир срещу всички болести едва ли ще успее да се радва на добро здраве дълги години.

Първа трудност: Преследване на слава и богатство

Използването на всички възможни средства за придобиването на слава, жаждата за богатства, пренебрегването на принципите и задълженията заради някаква изгода, тези стремежи са вредни не само за живота, но и за доброто здраве. Не възможно е човек, който жадно се стреми към слава и богатство, да е здрав нито физически, нито психически. Спокойствие и мир в душата е вероятно да се постигне единствено с решителното отхвърляне на стремежа към слава и богатство. Лекарят от династия Хан - Джан Джундзин (张仲景) в предговора на своя труд „Разсъждения за вредата от студа" (伤寒论) прави анализ на стремежа към власт и богатства. Според него това най-лесно разстройва покоя в душата, изморява и променя характера. Постоянните мисли за слава и богатство събуждат колебания в сърцето, нарушават потока на жизнената енергия Ци и кръвта, което се лекува по-трудно дори от заболяване. Ако човек е безразличен към славата и богатствата, изчисти разума и сърцето и укроти порочните желания, ще е постигнал същността на първото условие за добро здраве и дълъг живот.

Втора трудност: Вредата от радостта и гнева

Радостта и гневът са двете крайности в настроенията и част от „седемте емоции" в традиционната китайска медицина, която подчертава, че всяка една от тях трябва да е в умерени граници. Прекаляването дори с определяните като положителни емоции води до появата на болести. В „Хуанди нейдзин"(„Трактат за вътрешното на император Хуанди") се казва, че болестите се раждат от нарушения в потока на жизнената енергия Ци. Прекалената радост може да забави потока на енергията, да отслаби сърцето. Когато човек се ядоса, енергията Ци и кръвта се насочват нагоре, което лесно може да доведе до загуба на съзнание. В китайската история има много легенди, които разказват как прекалената радост или гняв са били причина за смъртта на известни личности. Прекалените емоции е възможно да се превърнат в причина за болест, да навредят на здравето. Но ако човек умее да контролира настроенията си и не допуска неразумни радост или гняв, това със сигурност ще има положително влияние върху органите и потока на Ци и кръвта. Затова традиционната китайска медицина твърди, че ако човек иска да е здрав, трябва да живее спокойно и да се радва и гневи умерено. Това е ключът към предпазването от блестите и доброто здраве.

Трета трудност: Жените и музиката погубват живота

В древността пристрастяването към удоволствия като жените, музиката, лова и състезанията се твърдяло, че са несъвместими с доброто здраве. Ако човек се увлича прекалено много по тези удоволствия, води разпуснат и развратен начин на живот, ще му бъде по-лесно да се изкачи до небето, отколкото да е здрав физически и психически. „Ушите да не чуват сладострастна музика, очите да не се поддават на разврата" на този принцип винаги се е гледало като на норма за поведение на благородния човек и усъвършенстване на моралните ценности. Решителното отказване от разпуснатия начин на живот приближава към здравето и дълголетието.

Четвърта трудност: Вкусовете са препятствие

В този случай под „вкусове" не се има предвид задоволяване на основните физиологични нужди на организма от храна и напитки, а лакомията и пиянството, т.е. стремежа към богати трапези. Изобилието от висококалорична и мазна храна не е от полза за здравето. Традиционната китайска медицина винаги е отдавала особено значение на регулирането и контрола върху ежедневно приеманата храна. „Болестта влиза през устата" се казва в книгите по традиционна китайска медицина. Единствено ако човек през целия си живот консумира проста храна и се храни скромно, не се лакоми и тъпче, ще се радва на добро здраве. Прекаляването с „вкусовете" е коренът на много от болестите.

Пета трудност: Разклащането на душевното спокойствие

Според теорията на традиционната китайска медицина „душата се нуждае от тяло, за да съществува, а тялото не може без душа". Тялото се нуждае от душата, а душата без съмнение влияе на тялото. Затова мислителите от древността и лекарите са считали, че ако искаме да поддържаме здраво тялото, то трябва да се грижим за душата, да поддържаме доброто настроение и положителното отношение към живота, да не се поддаваме на тъгата и лошите мисли. В „Хуанди нейдзин" се казва, че „човек, който има душа се развива, а този, който я загуби, пропада", т.е. „разклащането на душевното спокойствие" неминуемо се отразява на здравето.

Човек има три съкровища: есенцията Дзин, жизнената енергия Ци и духа. Те са не само духовната опора на човека, но и основа за спокойния и хармоничен начин на живот. В грижите за здравето човек непременно трябва да знае как да усъвършенства духа, да регулира потока на Ци, да съхранява Дзин. Граденето на планове и страхът, че те няма да се осъществят най-лесно наранява духа и променя характера. Увлечението по разгулен начин на живот и липсата на дисциплина увреждат трите съкровища. Опазването на есенцията Дзин и духа според традиционната китайска медицина е изключително важно за доброто здраве, изтощаването на духа и безразборното изразходване на Дзин са могъщ враг на здравето и имат пагубно въздействие върху него.