За първи път гражданин на Китай получи Нобелова награда за медицина. Освен това Ту Йоуйоу (屠呦呦) е първата жена от далекоизточната страна, удостоена с това високо отличие. Наградата може да се определи и като крайъгълен камък, тъй като изследването на китайския учен и екипа й се базира на традиционната китайска медицина, която все още не е напълно призната като легитимна от Запада.

„Откриването на артемизинина е животоспасяващ дар от традиционната китайска медицина за хората. Комбинирането на натрупаните от традиционната китайска медицина знания и стандартните процедури на западната доведоха до успех.", зави Ту Йоуйоу на форум, организиран от държавния отдел по традиционна китайска медицина.

„Вдъхновени" от древните китайски книги по традиционна медицина, Ту и екипът й успяват да определят активното вещество в сладкия пелин, който лечителите от миналото препоръчват за лечението на малария. Но в процеса на разработка на новото лекарство те прилагат много от методите на съвременната химия и биохимия.

Повратностите на живота

Всяко велико откритие е предшествано от трудности и неизбежни жертви в личния живот на откривателя. 21 януари 1969г. се оказва повратна дата в живота на 39-годишната Ту Йоуйоу. По това време в Китай се вихри Културната революция, университетите и училищата в цялата страна са затворили врати, а на считаните за контрареволюционери учени им е забранено да продължат своите изследвания. На фона на това безумие Ту, която по това време работи в Академията по традиционна китайска медицина, получава трудната мисия да открие ново лекарство срещу маларията. „Работата бе с висок приоритет, така че аз бях готова да жертвам личния си живот.", си спомня учения.

Почти половин век след съдбовната промяна в живота й, Ту е удостоена с Нобелова награда за медицина за ролята й в създаването на лекарство, което намали смъртните случаи от малария в Африка и Азия и спаси живота на милиони хора по света.

Животоспасяващото откритие

Ту Йоуйоу е родена през 1930г. в Нинбо, важен пристанищен град в провинция Джъдзян, който се намира на около 200 км от Шанхай. През 1951г. тя напуска родния си край и отива в китайската столица, за да продължи обучението си. Ту избира медицината пред философията и се записва във факултета по фармакология на Пекинския университет. След като завършва четиригодишното си обучение се премества в Академията по традиционна китайска медицина. Но животът за младия учен не е само наука. Тя се омъжва за свой бивш съученик, който по това време работи в една фабрика. Раждат им се две дъщери и те се установяват да живеят в Пекин.

През 1969г. обаче животът на Ту се променя коренно.

На 23 май 1967г. по заповед на председателя Мао стартира таен изследователски проект в областта на медицината, известен с кодовото название „523". С него китайският лидер се надява да открие начин да спре разпространението на маларията, която погубва живота на стотици войни от северновиетнамската армия, воюващи в джунглите на Югозападен Китай. По проекта работят стотици учени, но нито един от тях не успява да се справи със строго секретната задача.

След две години Ту Йоуйоу поема щафетата. Тя е изпратена на Хайнан, тропически остров, който се намира на южното крайбрежие на Китай и от дълго време се бори с маларията. В горещите тропически гори тя е свидетел на опустошителното влияние на пренасяната от комарите болест. „Видях много деца, които бяха в последния стадий на маларията", казва тя пред „NewScientist" през 2011г. "Тези деца умираха много бързо."

В древен китайски ръкопис обаче Ту открива ключовото оръжие срещу болестта. Връщайки се в Пекин, тя и нейният екип усърдно търсят в книгите по традиционна китайска медицина потенциално вещество, което да им помогне да се преборят с маларията.

В съставения в дълбока древност,още по времето на династия Източна Дзин (317г.-340г.), „Наръчник с рецепти за спешни случаи"(肘后方) те откриват, че билката сладък пелин (Artemisia annua) се препоръчва за лечението на малария. Автор на наръчника е Гъ Хун (葛洪), който е последовател на даоизма, алхимик и лекар, почитан от даоистите като един от осемте безсмъртни. В своя труд той за първи път в историята описва симптомите, диагностиката и лечението на някои инфекциозни заболявания като едрата шарка, тифа и др.

Екипът на Ту започва тестове. След продължителни и многократни опити учените откриват активния компонент в сладкия пелин, който атакува причинителите на маларията в кръвта. По-късно той става известен с името артемизинин.

Ту изпитва новото лекарство не само върху животни, но и върху себе си. „Като ръководител на този екип, отговорността беше моя", казва тя.

Лечението се оказва успешно и безопасността му за хората е доказана. Заедно с третираните за инсектициди мрежи за легла артемизининът се превръща във важен инструмент в борбата с маларията в Африка и Азия. Благодарение на откритието са спасени милиони човешки животи.

Ту получава признание в късните години от живота си. Едва през 2011г. тя е удостоена с американската награда за клинични медицински изследвания Ласкер.

Известна със скромността си, тя си спомня момента на откритието като казва: „Разбира се това бе наистина щастлив момент в моята кариера на изследовател." На въпрос какво мисли за наградата Ту отговаря скромно: „Аз съм твърде стара, за да понеса това."

В интервю за китайско списание през 2007г. Ту настоява, че не е посветила живота си на медицината, за да постигне слава и почести:"Аз не търся слава. В наши дни нито един труд не съдържаше името на автора си.", казва тя.

Но в скромния си дом в източната част на китайската столица тя все още пази лабораторните протоколи и кореспонденцията. „Аз не държа всичко това нарочно. Това е навик на научния работник.", обяснява Ту.