Според теорията за Ин и Ян, това са две противоположни начала, които непрекъснато си взаимодействат и са присъщи за всички съществуващи в природата предмети и явления. Учението за Ин и Ян съответства на основните закони в диалектиката – единството и борбата между противоположностите, отричане на отрицанието, преходът от количество в качество, законът за общата взаимна връзка между явленията и т.н.

Ако се замислите и огледате около вас, ще установите, че всъщност всички явления в окръжаващия ни свят са с двойнствен характер: ден и нощ, топло и студено, горе и долу и т.н. В Китай, за да обобщят двойствеността на тези явления от дълбока древност са приели теорията за Ин и Ян.

Ян това е движението, мъжкото начало, горещината, радостта, върха, външното, кухите органи, енергията. А Ин е покоя, женското начало, студа, мъката, дъното, вътрешното, плътните органи.

Можем да сравним Ин и Ян с горенето на свещта. Ако приемем, че Ин това е восъка, а Ян пламъка и самото горене, то Ин подхранва и поддържа Ян. От друга страна без огън восъкът е безжизнен и не може да изпълнява функциите си.

Към Ин се отнасят тъмното, студеното, слабата страна на предметите, зимата, нощта, водата и т.н., а към Ян – тяхната противоположна страна, т.е. лятото, деня, огъня. Но Ин не може да съществува без Ян, както не може да има ден без нощта или топлина без студа.

Двете начала никога не са в състояние на покой, те непрекъснато се допълват и изменят едно в друго. Когато ян отстъпва, се увеличава ин и обратното, когато ин отстъпва, ян започва да расте.

Отнасянето на явленията и предметите към окръжаващия ни свят към Ин и Ян не е абсолютно, а относително.

Например денят се отнася към Ян, а нощта към Ин, но в средата на деня Ян енергията достига своя максимум и Ин започва да расте, докато стигне своя максимум в полунощ и започне да отстъпва на Ян. Същото се отнася и за четирите годишни сезона. През зимата енергията ин или студа достигат своя максимум, но след зимното слънцестоене постепенно започва да отстъпва на ян, а времето се затопля и идва лятото. Пролетта това е раждането и възраждането в природата, т.е. тогава Ян се увеличава, а есента е време за събиране на реколтата, т.е. това е раждащата се Ин.

По такъв начин Ин и Ян се явяват проявление на редуващите се във времето противоположни стадии. Всяко явление се редува чрез цикличното движение на върха и основата. Денят се сменя с нощта, лятото със зимата, растежа с разложението и обратно. По този начин развитието на всички явления се явява резултат от взаимодействието на два противоположни стадия, символизирани от Ин и Ян, и всяко явление съдържа в себе си двата аспекта в различна степен на проявление.

Затова всяко явление може да принадлежи към Ян или Ин стадий, но винаги съдържа в себе си семе от противоположния стадий. Дневният цикъл е много добра илюстрация на това, същото се случва и в годишния цикъл, само трябва да заменим пролетта със зазоряването, лятото с деня, есента със смрачаването, а зимата с нощта.

Двата промеждутъчни стадия (зазоряване – пролет и свечеряване -есен) са преходни, но не и неутрални. Те запазват своята принадлежността към Ин или Ян, т.е. зазоряването-пролет това е Ян или зараждането на Ян, а свечеряването-есента – Ин или зараждането на Ин.

В китайската медицина взаимодействието между Ин и Ян се използва за обобщаването и обясняването на физиологията на човешкия организъм, патологичните процеси, произтичащи в него, както и за диагностиката и лечението на заболяванията.

Всички органи и тъкани в организма са свързани в единно цяло, но в същото време се разделят на Ин и Ян. Горната част на тялото се отнася към Ян, а долната към Ин, повърхността е Ян, а вътрешността-Ин, според своята функция плътните органи(сърце, черен дроб, далак, нели дробове, бъбреци) се отнасят към Ин, а кухите(пикочен мехур, стомах, тънки и дебели черва, жлъчка) – към Ян.

От своя страна вътре във всеки плътен орган съществува деление на Ин и Ян. Например говори се както за Ин на сърцето, така и за Ян на сърцето.

Меридианите също се делят на Ин меридиани и Ян меридиани.

Но най-важното и основно правило, което трябва да знаем за китайската медицина, е че нормалното функциониране на организма зависи от наличието на хармония между двете противоположни начала и именно към това трябва да се стремим, ако искаме да сме здрави и щастливи не само през следващата година, а през целия ни живот.