Тайната на щастието е да познаеш себе си! – втора част

Китайските бойни изкуства, известни още като кунгфу, гунфу или ушу, са част от традиционната китайска култура. Майстор Лиу Сюян практикува от 12 годишен, т.е. повече от 20 години. От него ще разберем дали е лесно да бъдеш приет за ученик, какво означава да си част от една традиционна школа по бойни изкуства и как да се храинм здравословно.

Вие сте започнали да се занимавате с бойни изкуства на 12 годишна възраст. Защо?

Лиу Сюян: Защото ми харесва. Когато бях малък, аз бях по-силен от моите приятели и един човек ме посъветва да започна да тренирам бойни изкуства, защото ще овладея различни техники. Присъединих се към една група по бойни изкуства и според мен се справях доста добре. Освен това в училище в спортните състезания, макар и да не бях тренирал специално съответната дисциплина, имах много добри резултати. Но най-голямата полза според мен бе, че придобих самочувствие и не ме беше страх от нищо. Дори майка ми не се безпокоеше за мен, ако например ме няма една седмица. В миналото бойните изкуства се тренираха по две причини: защото между две семейства съществува конфликт или за да се защитаваш и пазиш, ако един ден ти престои да напуснеш дома и да отидеш на далечно място. Ние нямахме проблеми с никого и баща ми не беше много доволен, че тренирам. Но на мен ми харесваше и благодарение на овладените умения, не се страхувах. Именно за това и продължих. Едва когато станах на 18, попаднах на истински учител и започнах наистина да се занимавам с гунфу. До тогава исках да намеря истински учител, но все не успявах да попадна на подходящ. Тогава един приятел ми препоръча неговия. Аз се срещнах с него, но той първо трябваше да провери дали съм подходящ да стана негов ученик. В продължение на шест месеца почти всеки ден ходех у тях и му помагах във всичко, в домашната работа и т.н. Един ден той ми каза: искаш ли да ти покажа едно упражнение? Накара ме да застана в една позиция и да не мърдам, докато той не ми разреши. Някои вероятно, ако почувстват умора, биха спрели. Но аз си казах, щом учителят ми е казал да стоя и да не мърдам, значи няма да мърдам, дори и да ме боли. Едно от важните умения в гунфу е да следваш всичко, което ти казва учителя, без да се съмняваш в думите му и да задаваш въпроси. Ако например самоинициативно решиш да спреш, без да ти е казал учителя, то той ще реши, че ти си като всички останали и нямаш нищо по-специално, затова не ставаш за негов ученик. Тогава моят учител ме остави да стоя в тази позиция и влезе да си приказва с негов приятел. Минаха около 40 минути, аз едва издържах, вероятно той беше забравил за мен. Но неговият приятел му напомни, че аз съм още навън и той тогава ми разреши да си почина. Тогава учителят реши, че съм достоен да стана негов ученик. Защото всеки учител търси ученик, който да уважава методите му на преподаване. И така след шест месеца той ме прие. Това всъщност беше много кратък срок на изпитание. По принцип той трае най-малко три години. Всеки път като ходех при моя учител аз му носех по нещо, например чесън, защото той го обичаше, или една диня през лятото. Това е вид проява на уважение. Освен това, когато отидех в дома му, аз не можех да стоя без да правя нищо и да си почивам, чистех прозорците например или пода, когато учителят кажеше хайде да тренираме, тренирах, когато ми кажеше почини си, аз отново го питах с какво да му помогна. Според мен няма човек, който да не се чувства добре като вижда това. Затова, докато си почивахме, той ми разкриваше по някоя тайна от гунфу. Като се приберях у дома, аз сам също тренирах. Учителят се радваше като види напредък по време на тренировките. След шест месеца, това беше около празника в средата на есента, той ми каза, че ще ми напише на една бележка какво да купя като идвам следващия път. Не си спомням с точност какво имаше в списъка, но помня, че всичко беше по пет, нещо като пет ябълки и т.н. Той пушеше, затова ми каза: „ако ти стигнат парите, купи ми и десет кутии цигари". Това ми се стори малко странно, но моят приятел ми каза, че това означава, че учителят се е съгласил да ме приеме в неговата школа, т.е. да стана част от това голямо семейство. Тогава аз купих всичко, каквото ми беше написал и отидох у тях. Той беше повикал всички негови лични ученици, беше сложил снимката на неговия учител. След това ме запозна с всеки един от тях и ме представи. Отношенията между хората, които са част от една традиционна школа са много специални. Учителят за нас е като баща, а учениците му са като братя и сестри, т.е. едно голямо семейство. Освен това на този ден учителят ми разказа историята на школата, каза ми, че аз съм пето поколение и че трябва да спазвам определени правила на поведение след като овладея съответните техники. С тези техники аз нямам право да нападам други хора, а да помагам на другите и на себе си. Ако ученикът наруши някое от тези правила, учителят е този, който ще реши дали да остане или да напусне школата. След като станеш част от нея, първото правило е да уважаваш учителя си. Например, да го навестяваш по големите празници като китайската нова година или рождения му ден, т.е. той ти е като родител. А когато се нуждаеш от помощ, другите членове на школата винаги са готови да ти помогнат с каквото могат.

От колко време сте част от това голямо семейство?

Лиу Сюян: Около 20 години. От 1991 г.

Днес продължава ли тази традиция да търсиш учител?

Лиу Сюян: Да, има я и дори последните години е все по-силна. Според мен подкрепата на правителството към традиционната култура има голямо влияние за възраждането на тези традиции. Аз имам само един личен ученик китаец, останалите шест са чужденци. Според мен моите чуждестранни ученици се справят много добре, но тъй като все пак съществуват културни разлики, аз не мога да изисквам от тях всичко, което изисквам от китайците, защото няма начин те да са като тях. В началото наистина ми беше трудно да свикна с тези разлики, защото има някои неща, за които няма нужда дори да намекваш на китайците, но на чужденците трябва да им кажеш и въпреки това те не винаги успяват да направят всичко до край както ние си знаем. Например, китайците знаят какво трябва да направят за китайската нова година или за рождения ден на учителя, но на чужденците трябва да им се обясни. В Китай учителя никога не празнува рождения ден на учениците си и не ги посещава на нова година. Аз съм в Пекин от 11 години и преподавам основно на чужденци. Сега вече посвикнах и за някои неща се научих да си затварям очите. Другата основна разлика е, че чужденците обичат да задават много въпроси, например защо това е така, докато китайците не питат, а изпълняват. Когато учителят има време и реши, сам ще ти обясни защо е така.

Според вас има ли разлика във физиката на азиатците и хората от Запад?

Лиу Сюян: Разликите са малки. Например, при повечето упражнения са необходими ниски позиции, но на хората от Запад им е трудно да слязат толкова ниско. Това вероятно е свързано с ежедневните навици. Навярно на тях рядко им се налага да клякат.

Според вас има ли разлика в начина на мислене на чужденците и китайците? На чужденците по-трудно ли им е да се отпуснат?

Лиу Сюян: Според мен на днешните китайци им е по-трудно да се отпуснат и съсредоточат, защото чужденците, когато идват на тренировка, наистина идват, за да тренират. Докато китайците понякога идват за два часа и единия от тях прекарват в разговор по телефона. Причина за това е може би е фактът, че за китайците това е нещо, което могат да видят всеки ден, винаги, когато им се прииска, а за чужденците е нещо специално, което го няма никъде другаде.

А вие само с преподаването на гунфу ли се занимавате през всички тези години? Имали ли сте някаква друга професия?

Лиу Сюян: Аз научих гунфу от моя учител и от него научих как да лекувам с методите на китайската традиционна медицина. Учителят ми казваше, след като овладееш бойното изкуство, може сам да тренираш, но е трудно да намериш ученици. Но всички хора се нужда от лечение, така че това може да ти изкарва прехраната. В продължение на 10 години аз се занимавах точно с това, лекувах с акупунктура и китайски лечебен масаж. По-късно дойдох в Пекин и реших, че трябва да започна д преподавам бойни изкуства, защото според мен има много хора, които биха ги харесали. Оказа се, че повечето от тях са чужденци. И така от 2003 г. насам това е моята професия. Сега имам и часове в Пекинския университет по традиционна китайска медицина. Този предмет не е част от официалната програма. Студентите проявяват интерес към бойните изкуства и цигун, за да разберат по-добре китайската медицина.

Как минава един ваш ден?

Лиу Сюян: Всяка сутрин ставам около 5:30. След това си правя кратка тренировка. Около 6 часа приготвям закуска. След закуска идвам тук в парка за тренировка. Към 10 или 11 часа свършваме, след което се прибирам у дома, обядвам и си почивам около час. Следобеда обикновено лекувам. Към 5-6 часа вечерям. След това в 7 отново имам тренировка с учениците ми. През уикенда програмата ми е малко по-свободна. Обикновено следобедите се виждам с приятели.

Бихте ли дали някакви съвети относно здравословното хранене?

Лиу Сюян: Основното правило за здравословния начин на хранене е да си създадем режим. Например, моята закуска е задължително между 7 и 9 часа сутринта.

Какво закусвате?

Лиу Сюян: Това, което обикновено закусват китайците. Най-добрата закуска според мен е каша и мантоу (хляб варен на пара) или хляб, понякога добавям кренвирши или яйце. Аз по принцип предпочитам да готвя вкъщи. За обяд си приготвям зеленчуци с ориз или спагети. Вечерята ми също е каша, салата и мантоу. Не обичам да ям много месо. Но не препоръчвам вегетарианството, моят съвет е месо да се яде по-рядко. Аз също така не пия прясно мляко, защото не го харесвам, но пия соево мляко. Нямам нищо против всеки ден да ям едно и също.

Но това няма ли да навреди на здравето?

Лиу Сюян: Няма такъв проблем. Според мен правилното хранене зависи от вече изградените хранителни навици. Китайците може би са единствената нация в света, която не може да промени навиците си.

Според Вас хранителните навици, които са ни изградени в детството, са тези, които са най-здравословни за нас?

Лиу Сюян: Да,така е. Според мен това е най-важното. Например, ако искате да изместите едно дърво на друго място, трябва да вземете част от почвата, където то расте в момента, иначе то ще се разболее. Така е и с хората. Най-голямо влияние на хранителните навици оказва начина на хранене на майката, докато е бременна. Така че това, с което си свикнал, е най-доброто за теб. Например, през последните години в Китай препоръчват на хората да пият прясно мляко. Но много от китайците споделят, че след това имат проблеми със стомаха. Тази тенденция идва от Запада, където твърдят, че прясното мляко е полезно за здравето. Но според мен пиенето на соево мляко носи същите ползи за организма. Китайците казват, че плодовете и зеленчуците, които растат на мястото, където си роден, са най-полезни за здравето ти.

Къде според вас се крие ключът към щастието?

Лиу Сюян: Тайната на щастието е да можеш да видиш себе си, да познаваш себе си, да знаеш от какво имаш нужда, да намериш златната среда. Да знаеш какво ти е необходимо и кое е подходящо за теб – това според мен е щастието.