Според древните китайски лекари емоциите оказват влияние не само на настроението, но и на здравето, както в непосредствения момент на преживяването, така и в дългосрочна перспектива. Според тях основните емоционални състояния, които могат да станат вътрешна причина за заболяванията, са пет. Това са: прекалената радост, гнева, тъгата, прекаленото мислене и страха.

Страхът в природата е изключително важен. Очевидно това е механизъм за оцеляване – отделяне на адреналин, мобилизация на силите, концентрация на организма върху опасността или недопускане на рисковано поведение.

Страхът дори привлича някои хора. Безопасното гъделичкане на нервите помага на любителите на силни усещания. Страхът е емоция и според ТКМ е свързан със здравето.

Според древната теория за петте елемента, страхът и уплахата «раняват» бъбреците. А бъбреците са хранилище на запаса от енергия, с който се раждаме. Там се пази и генетическата информация на човек, т.е. субстанцията дзин.

От бъбреците зависи състоянието на костите, мозъка и косата, а меридианът, който е свързан с тази функционална система, има връзка с пикочно-половата система, кръста и ушите. Така че силният страх засяга цялата система. Като резултат е възможно да се появят нарушения в уринирането, потенция, да се влоши слуха. Колкото са по-слаби бъбреците (т.е. не им достига енергия), толкова повече са страховете и обратното, колкото са по-силни те (или пълни с енергия), толкова по-смел е човек (макар и това да не е единствената причина).

Освен това според теорията за петте елемента проблемите със страха се уравновесяват със «силните способности» на далака, т.е. чрез размишления и вяра.

И наистина, добре осведоменият човек се вълнува по-малко от хода на опасния процес. А още по-спокоен е човекът, който вярва. Полезен ли е страхът? Според китайските лекари: «бъбреците не могат да са пълни (с енергия)». На нас постоянно не ни достига жизнена енергия. Само че на някои, за да изкачат Еверест, а на други – петия етаж. Организмът автоматично започва да пази тази енергия. Появява се страх да не се уплашим – човек започва да се тревожи, че някаква ситуация може да предизвика силен страх и голяма загуба на жизнени сили. Например, постоянните, понякога необосновани страхове и вълнения на възрастните. Спомнете си колко пъти сте успокоявали бабите си, че на предстоящия купон няма да се случи нищо страшно, а хремата не е тежко заболяване и ще мине от самосебе си.

Необоснованият страх може да е предизвикан и от асоциацията с вещи, моменти и дори думи, свързани с вече преживяни екстремни ситуации. Ако например виждаме оса за първи път в живота си, защо да се страхуваме от нея? Или виковете «ще те убия», ако не знаем значението на думата.

Ситуацията е друга, ако човек вече е преживял нещо опасно. То вече се е съхранило в паметта му и постоянно напомня за себе си, по един или друг начин. Не случайно много от методите в психологията се базират на търсенето на първоначалния страх. Така че страхът като емоция е нужен и полезен, но докато не започне да нарушава баланса в организма и не се превърне доминанта, която сковава всички разумни мисли и действия, т.е. докато не се превърне в болест.

Традиционната китайска медицина съветва да се пазим от появата на болести. Какво можем да направим? Отоговорът е еднозначен – да пазим и укрепваме бъбреците. А как да стане това? Със специални лекарства, които възстановяват енергията ци и баланса между ин и ян на бъбреците, с успокояващи упражнения и разбира се с «правилен» хранителен режим и начин на живот. Докато сме още млади има възможност да попълним запасите от енергия в бъбреците, но с годините ни остава само да я поддържаме и да не допускаме стремителната й загуба. И от това как го постигаме зависи не само спокойствието ни и качеството на живот, но и самото отношение към страха.