Китайските бойни изкуства, известни още като кунфу, гунфу или ушу, са част от традиционната китайска култура. Чрез тях могат да се овладеят не само техники за самозащита, но и да се подобри здравето и самочувствието За какво са полезни вътрешните стилове на китайските бойни изкуства и лесно ли е да се овладеят ще ни разкаже майстор Лиу Сюян, който ги практикува повече от 20 години.

Какви са ползите от заниманията с китайски бойни изкуства?

Лиу Сюян: Гунфу или стиловете китайски бойни изкуства, които преподавам, имат три основни приложения. Първото е свързано със здравето. Много от хората, които идват да практикуват, искат по този начин да подобрят здравето си. Второто им приложение е свързано с културата. Теорията за Ин и Ян, петте първоелемента и меридианите са част от китайската култура и всеки китаец знае по нещо за тях. Тези неща съществуват не само на теория, но могат да се усетят и на практика. Чрез заниманията с китайски бойни изкуства това може да стане много лесно. И третото приложение това са бойните техники. Аз обяснявам на моите ученици, че те трябва да знаят как да ги прилагат, но не е задължително да го правят. Когато научат как да използват бойните техники, те ще са уверени в себе си и няма да се страхуват. Освен това чрез практикуването на китайски бойни изкуства можем да променим и поведението си, т.е. да се научим как да запазим спокойствие във всяка една ситуация и да сме наясно със себе си и обстановката. Според мен това е едно от най-важните приложения на гунфу.

Според майстор Лиу Сюян, в наши дни най-големият проблем на хората е, че не виждат себе си и не вярват в себе си.

Лиу Сюян: Промените около нас са много бързи, напрежението е голямо и понякога си мислим, че не можем да се справим, защото не виждаме себе си. Ние обикновено не можем да преценим кое е най-подходящото за нас място, от колко дрехи точно се нуждаем и колко пари са ни напълно достатъчни. Много от тези неизвестни ни карат да се чувстваме напрегнати.

Всеки ден ли трябва да се тренира, ако искаме да сме в добро здраве?

Лиу Сюян: В началото трябва да се тренира всеки ден, а след това то ще се превърне в навик. Например, аз от 12 годишен ставам всяка сутрин в 5:30. Сега за мен това е нещо естествено. Същото е и когато започнете да изучават един чужд език. В началото трябва да се упражнявате всеки ден, а след това вече се превръща във вид умение, така че няма нужда да отделяте специално време за практикуването му. Така е и с гунфу. След като го овладеете наистина, независимо какво правите, дали говорите или изпълнявате някакви движения, навсякъде имате това усещане, т.е. то се превръща във вид умение. Много хора казват, че гунфу трябва да се тренира всеки ден. Но аз казвам, не всеки ден, а по всяко време. В началото човек сам трябва да си състави схема. Например, всяка седмица да идва по три пъти на тренировка, за да поправя грешките му. След три месеца ще е достатъчно да идва веднъж на месец. Защото техниките не са безброй. Аз не искам да науча учениците си на много неща, а да ги накарам да тренират повече, защото всяка техника води до едно и също нещо. Ако тренирате редовно, промените ще са големи. Началото е трудно, но ползите се виждат после. Докато с пушенето например е обратното – лесно е да се научиш да пушиш, но проблемите идват по-късно.

Според майстор Лиу, за да се чувстваме добре и комфортно, трябва да постигнем хармония между тялото и душата, а това може да стане като променим себе си.

Лиу Сюян: В наши дни някои хора са твърде заети на работа и нямат време. Изведнъж им се отдава възможност да почиват една седмица и те започват да бягат например всеки ден с идеята да си наваксат пропуснатите тренировки. Това всъщност е най-лошият метод. Когато говоря за практикуването на бойни изкуства, аз казвам, че време винаги може да се намери. Познавам много китайци, които казват: о ,аз нямам време. Всъщност ние трябва първо да решим за себе си кое е най-важно. За всичко, което правим, има едно основно условие – трябва да сме здрави и да съществува връзка и хармония между тялото и мислите. Ако човек не умее това, то ще има много проблеми и ще се изморява бързо. Всеки иска да се чувства добре и комфортно. А какво означава да ни е комфортно? Разбира се не можем да накараме времето през зимата да е по-топло или през лятото по-прохладно. Какво правим тогава? Променяме себе си. През зимата обличаме повече дрехи, а през лятото по-малко. А когато се сблъскаме с по-голям натиск за тялото или мислите, тогава чрез заниманията с гунфу уравновесяваме ума и тялото. Така сме в състояние да посрещнем всякакви промени. Днешните хора много трудно постигат това. Така че в наши дни основната цел на заниманията с гунфу е да улесним живота си, да победим себе си, за да сме в състояние да победим другите.

Прави ми впечатление, че не са много китайците, които се занимават с бойни изкуства. Защо е така?

Лиу Сюян: Днес китайците отново започват да уважават традиционните методи. Например, много чужденци знаят какъв е смисъла на нашето лого „Нейдзяцюен" (вътрешни стилове в китайските бойни изкуства), но не и повечето китайци, защото те не обръщат внимание на подобни неща. Това всъщност е част от съвременните големи промени в Китай, т.е. хората гледат навън, но не виждат себе си. Затова имат й много проблеми.Това връщане към традициите започна след Олимпийските игри през 2008 г., защото китайското правителство започна да им обръща внимание и да ги показва на света. Тогава се появиха много китайци, които проявиха желание да се занимават с бойни изкуства и традиционна китайска медицина. Тяхна цел е да разберат как да се грижат сами за здравето си.

В днешни дни повечето хора по света не се грижат активно за здравето си. Те му обръщат внимание едва след като се появят проблеми. Според майстор Лиу това трябва да се промени. Китайците казват, че когато тръгнем да правим нещо, първо трябва да приготвим необходимите инструменти. Ние сме наясно, че с каквото и да се захванем, трябва да разчитаме на тялото си. Ако човек е здрав, е в състояние да направи каквото поиска.

Чувала съм, че в миналото лечителите задължително са се занимавали и с някакъв вид бойно изкуство Защо днес традиционната китайска медицина и бойните изкуства се преподават като две отделни дисциплини?

Лиу Сюян: В миналото е било така. Всеки добър лекар се е занимавал с някой от стиловете, например цигун или тайдзицюан. И това е било задължително. На първо място, защото лекарят трябва да е в добро здраве, и на второ, защото чрез тези упражнения той може да усети някои неща.

Според вас по време на заниманията може да се усети съществуването на меридианите и движението на енергията Ци?

Лиу Сюян: Да, това е много лесно. Всички са чували за акупунктурата. Ако се занимаваш с бойни изкуства, няма нужда да прочетеш хиляди книги и да търсиш акупунктурната точка по описание. В традиционната китайска медицина при диагностицирането лекарят слуша, оглежда външния вид на пациента, след това проверява пулса и разбира какви са здравословните му проблеми. Така че всичко това е свързано с усещанията на лекаря. Ако той има здравословни проблеми и пръстите му не са чувствителни, как може да разбере какво му има на пациента. Така че практикуването на тези упражнения прави тялото чувствително. Добрият лекар няма нужда да преглежда пациента. Достатъчно е просто да застане до него и може да почувства какво става. Ще дам един пример. Аз имам един приятел, който е автомонтьор. На него му е достатъчно само да чуе колата, за да разбере къде има проблем. Така е и с традиционната китайска медицина. Но днешните лекари разчитат повече на различните апарати за диагностициране. Ако не практикуваш гунфу и нямаш тези умения, то тогава можеш да разчиташ само на апаратурата. Днешната т.нар. традиционна медицина в Китай използва методите за диагностициране на западната медицина и предписва китайски билки за лечение.

Какви промени настъпват при заниманията с бойни изкуства?

Лиу Сюян: В процеса на израстване обикновено губим много от уменията, с които се раждаме, защото не знаем как да се отпуснем или да сме в релаксирано състояние, но децата знаят как се постига това. Чували сте за истории за деца отгледани от вълци. Ако ние големите отидем в гората, вълците какво ще направят с нас – ще ни нападнат, защото ние сме напрегнати. Ние се страхуваме, защото някой ни е научил, че трябва да го правим. Така че целта на заниманията с гунфу е да си върнем тези умения. Днес ние сме под постоянен стрес, защото са ни учили кое е добро и кое е зло, какво е много и какво е малко. Когато постигнем онова равновесие, тогава няма много и малко. Практикуването на гунфу има за цел да ни накара да открием това равновесие или усещането за него, да възстановим усещането за момента, когато не сме можели да говорим и ходим, да постигнем тогавашното релаксирано състояние, онази пустота.

Бихте ли разказа ли какво по точно преподавате Вие, кои стилове от китайските бойни изкуства?

Лиу Сюян: Можем да ги наречем гунфу или вътрешни стилове в бойните изкуства. Те са три: тайдзицюан（太极拳）, синицюан(形意拳) и багуаджан（八卦掌）. Аз ги преподавам, защото с тях можем да овладеем не само някои бойни техники, но и да подобрим здравето си. Почти всеки народ има свои бойни изкуства, но според мен единствено китайските са полезни за поддържането и подобряването на здравето. Синицюан е най-старият от тези три стила. Той е създаден преди около 800 години, тайдзицюен – преди около 400, а багуаджан – преди около 100 години. От тях в света може би най-популярен е тайдзицюан, защото практикуването му е сравнително безопасно и изискванията към техниките не са много високи. Докато при багуаджан и синицюан в началото изискванията към движенията са доста високи, трудни са за овладяване и практикуването е изморително. Всъщност и в трите стила базовите техники не са сложни, но основно изискване е мисълта да участва активно. В традиционната тайдзицюан форма движенията са само 13, в синицюан – 5 (те са свързани с петте дзан органа, т.е. сърце, черен дроб, бели дробове, бъбреци, далак), а в багуаджан - само едно. В наши дни са се развили техни разновидности, за да може да се поддържа интересът на учениците. Аз не съм съгласен с този подход. Моите ученици понякога практикуват само едно движение в продължение на една година например, но въпреки това промените са видими. Това е моят метод, ако някой ме помоли да го уча на нещо ново, то аз му казвам да си потърси друг учител. Защото според мен практикуването на гунфу има за цел да промени начина ни на мислене, да ни научи да поддържаме релаксираното състояние по всяко време.

Според майстор Лиу синицюан и багуаджан може да се практикуват едновременно. С багуаджан тялото ни става по-силно, мускулите заякват, движенията и реакциите ни са по-бързи и промяната е много бърза. Синицюан учи на някои бойни техники. А основният резултат от практикуването на тайдзицюан е да накара тялото да се отпусне. Той е полезен за сърцето, кръвообращението. С практикуването на синицюан организмът заяква много бързо. Този стил е много полезен за стомаха и далака. А багуаджан е много добра профилактика срещу раковите заболявания, защото чрез движенията се освобождава потока на енергията в меридиана, който е свързан именно с този вид заболявания.

Стиловете в гунфу са много. Как да разберем кой от тях е най-подходящ за нас?

Лиу Сюян: Трябва да потърсите учител, който да ви каже. В началото трябва да се овладее базата, да се отворят меридианите и да накараме тялото да почувства енергията Ци. След това може да се избере един от стиловете. Освен това аз трябва да видя какви качества притежава ученика. Например, някои хора много лесно заучават движения. Тогава аз им предлагам да изберат някой по-активен стил. Докато други заучават движенията по-бавно. За тях практикуването на едно движение е напълно достатъчно. Но крайният резултат, например възстановяване на здравето или някои промени, се постигат от всички. Така че това е като при лечението на болестите в традиционната китайска медицина – при лечението на една и съща болест за различните хора се използват различни лекарства.