Научните изследвания на съвременната медицина доказват, че след 40-та година от човешкия живот мозъкът започва да губи от своите функции. Но традиционната китайска медицина ни успокоява, като твърди, че ако редовно го използваме и се научим да му осигуряваме пълен покой, динамиката на този процес съществено ще се забави.

В своята книга „Тайните на дълголетието" Лю Джънцай, който е специалист по проблемите на здравето и традиционния начин на живот, дава убедителни примери за дълголетници, които активно продължават да се занимават с умствена дейност. Според него, постоянното използване на умствения потенциал позволява на човек да избегне старческата немощ и изтощение.

С какво да се захванем, за да тренираме ума и съобразителността си?

Рисувайте!

Художникът Фън Ганбай от гр. Гуанджоу наскоро отбеляза 100 годишния си юбилей. Той е посветил целия си живот на живописта и рисува картини с маслени бои. Художникът признава, че изкуството е оказало благоприятно влияние за формирането на характера и личността му.

„Благодарение на живописта аз забравям за времето, за битовите проблеми и й посвещавам всичко, включително и живота си". Така описва тайната на своето дълголетие Фън Ганбай.

През 70-те години творческа дейност Фън се сблъсква с много трудности и изпитания, както и с не малко разочарования, но винаги успява да запази спокойствие, като с еднакво смирение приема както почестите, така и униженията. Живописта му носи утешение и го зарежда с мъжественост. Тя се превъръща в духовна опора и подкрепа в най-тежките моменти от живота му.

Обърнете внимание на йероглифите!

Още един пример за благоприятното влияние на изкуството е калиграфът Су Дзусян, който на 102 години е сътрудник към Шанхайския изследователски институт по култура и история.

Според Сун, заниманията с калиграфия създават вътрешно спокойствие и хармония в човека и в същото време съдействат за умственото му и физическо здраве. Ето какво споделя той: „За да сме здрави, са необходими както спокойни, така и динамични упражнения. Смисълът от динамичните упражнения е очевиден, а състоянието на дълбок покой често го бъркат с пасивно седене, т.е. когато в отпуснато състояние се намират не само мускулите, но и мозъкът.

В повечето случаи, когато човек се отпусне удобно в креслото с надеждата да отпочине, рядко му се отдава да постигне дълбок покой, защото в мозъка му се въртят всевъзможни мисли. Истинско спокойствие може да се постигне само чрез умствена концентрация, такава, която се постига при дълбоко вглъбяване в работата или ученето, когато забравяш за глада и студа.

Ако повикате човек, който се е потопил в научно търсене, то той няма да отреагира веднага, а по-скоро ще се разсърди, че му пречите да се занимава с любимото занимание. Ето този вид привързаност към умствената работа е истинското състояние на спокойствие."

Равновесие в душата

Сътрудникът на Централния изследователски институт по култура и история и вицепрезидент на Китайската общност на възрастните Цун Мофо също обръща внимание на връзката между калиграфията и доброто здраве.

Той е роден през 1881 г., а през 1985г., когато е на 104 години, попада на вечер, посветена на настъпването на пролетта в Пекин, и спонтанно нарисувал картината „Радостите на пролетта".

Сун Мофо е съгласен със Су Дзусян, че когато човек изцяло е зает с това, което наистина харесва, той се освобождава от всички странични мисли и достига умствено състояние, близко до това, в което майсторите по цигун се потапят в дълбока медитация. С това може да се обясни и благоприятният им за здравето и продължителността на живота ефект.

„Калиграфията подхранва ума ни, нашето естество, дава жизнени сили и чувство за живот, казва Сун Мофо, Когато калиграфът работи с четката, умът му естествено се съсредоточава върху това, което прави. Всички странични мисли изчезват. Художникът не забелязва нито шума около него, нито лошото време навън. Нима това не е онова влияние, което оказва на здравето цигун."

Нека се замислим над тези съвети на китайските дълголетници и да започнем да се грижим не само за физическото, но и за душевното си здраве.