Традиционните методи на лечение на азиатските общества станаха по-популярни на Запад през последните десетилетия. Сред по-известните от тях са традиционната китайска медицина, Аюрведа, традиционната тибетска медицина. Традиционната монголска медицина (ТММ) е сред по-малко популярните в света, но нейните методи на лечение, също трупани в продължение на столетия, са доказали своята ефективност в лечението на различни заболявания. Базирана на народната медицина, ТММ се е развила, заменяйки много от шаманските ритуали с медицински теории, както и с техниките и лекарствата на традиционната тибетска медицина. Тя също така е интегрирала и някои аспекти от други ориенталски медицина като Аюрведа и китайската традиционна медицина.

Монголите се запознават с традиционната тибетска медицина през 16 век, когато Ламаизмът става водеща религия в страната. Тибетският будизъм в продължение на векове оказва влияние върху ежедневието, религиозните практики и образованието на монголските лекари. Те били основно монаси, които в манастирите били обучавани на традиционна медицина и в миналото хората разчитали на тях, когато нещо със здравето им не било наред. Обмяната на идеи между монголските и тибетски лекари стимулирало развитието на медицинската система и в двете страни.

Днес монголците живеят в различни азиатски държави и са около 9 милиона. Те обитават предимно територията на Република Монголия, Китай и републиките от Руската Федерация. В Китай живеят около 5.8 млн. монголци от различни етноси. По-голямата част от тях населяват територията на автономния район Вътрешна Монголия.

В началото на миналия век Монголия претърпява сериозни политически промени. В този период ламаизмът е забранен, а много от манастирите разрушени. Много от монасите са преследвани, което води до срив на религиозните институции и като следствие западане на традиционната медицина, която е заменена от западната. В продължение на много години съществува забрана за практикуването на ТММ, но тя остава популярна сред народа и почти всеки прибягва тайно до нея, особено в случаи на хронични заболявания. През 1959 г. обаче нещата се променят и започва да се насърчава изследването и прилагането на ТММ. Днес тя е официално призната и много от болниците я прилагат като допълнение към лечението. Освен това тя е заложена и в програмата на различни институти в страната.

Принципи на традиционната монголска медицина

Основните принципи в традиционната монголска медицина следват предимно насоките на тибетската медицина и будизма. Съществува голямо разнообразие от древни трактати, написани от монголски автори, както и преводи на известни тибетски книги по медицина, но като база за своите знания и до днес монголските лекари по традиционна медицина приемат тибетския трактат „Четири тантри" ( „rGyud bZhi").

Монголските лекари били известни в продължение на векове в Централна Азия и Китай като най-добрите.

Монголската медицина разглежда човешкото тяло като едно цяло. Здравето на човек се свързва с равновесието между три поддържащи живота фактора. На монголски ги наричат „хий", „шила" и „бадаган". Всяко нарушение в равновесието между тези три фактора води до болест. Следователно задачата на лекаря е да възстанови равновесието в организма на пациента.

Монголските лекари свързват фактора „хий" с физиологическите функции на организма, т.е. способността му да се движи. Тук те включват мисленето, езика, движението, както и работата на вътрешните органи. Ако е нарушена функцията на фактора „хий", това води до отслабването на всички вътрешни органи в човешкия организъм. То е съпътствано от безсъние, загуба на паметта и други психологични проблеми. „Шила" означава „жлъч". Този фактор регулира температурата на тялото и повдига душевните сили. Ако „шила" е в излишък, е възможно да се появи треска. „Бадаган" това е слуз, която се отделя от човека и е студена по природа. Ако този фактор е в дисбаланс, то могат да се появят болести от студен тип, характеризиращи се с отделянето на секрети.

При диагностицирането на болестта обикновено лекарите по традиционна медицина проследяват състоянието на пулса, оглеждат езика, проверяват цвета, мириса и вкуса на урината и разпитват пациента. Основен сред тези диагностиционни методи е пулсът, тъй като чрез него лекарят определя вида на заболяването и състоянието на вътрешните органи.

При лечението на болестите традиционната монголска медицина поставя на първо място промените в хранителния режим и начина на живот на пациента. Сред другите терапевтични мерки са билките, масажа, кръвопускането, парните бани, пиенето на минерална вода, акупунктурата, моксата.

Лечебни методи

1. Билки, минерали и животински продукти

Лечението с билки, минерали и животински продукти е в основата на традиционната монголска медицина. В миналото лекарите ги събирали сами от местата, където живеели, или ги закупували от далечни пазари. Основната информация за тях била събирана в книги или предавана устно.

Действието на билките се определяло от съдържанието на активните вещества в различните части на растението. Съществува легенда, че всяко растение може да се използва като лекарство. Според нея, всички цветя, на които кацат пеперуди, могат да се прилагат в лечението на различни болести без колебание. Докато цветята, на които не кацат пеперуди, са отровни, но по принцип също могат да са полезни в медицината.

Билколечението е дълъг процес, който може да продължи с месеци, но резултатите надминават всички очаквания, а вредата за организма е почти никаква в сравнение със съвременната химия.

2. Кръвопускане

При кръвопускането се прави разрез или убождане на капиляр(вена), от където се извежда поразената от болестта кръв. Този метод се използва предимно за лечението на треска, предизвикана от нарушение на функцията „шила", или заболявания на кръвта. То се използва и при лечението на туберкулоза, вълчанка, фурункула и др.

3. Мокса

Моксата е един от специфичните за традиционната монголска медицина методи на лечение. При него подобен на пура конус, който е пълен с изсъхнали билки, се запалва и се оставя да тлее. След това с него се затопля определена част от тялото на пациента.

4. Вода

Един от необичайните аспекти на традиционната монголска медицина е използването на водата като лекарство. Събрана от различни източници, тя се съхранява в течение на години, след което е готова за употреба. Водата се използва за лечението на стомашни проблеми и за водни процедури.

5. Иглотерапия

При лечението с иглотерапия в определени точки по тялото на пациента се вкарват тънки игли. Тези точки са разположени по меридиани. Тези енергийни канали са свързани с вътрешните органи. Иглите се използват, за да намалят или увеличат потока на енергията, както и да отстранят препятствията, които пречат на свободната й циркулация. Този метод се използва успешно в лечението на ревматизъм, болки в гърба и артрити, стрес, колит, проблеми с храносмилателната система, безсъние и други.

6. Лечение с кумус

Кумусът е млечнокисела напитка с белезникав цвят, която се получава от кобилешко мляко чрез млечнокисела и спиртна ферментация. В продължение на векове технологията на приготвянето му се пазела в тайна от номадските племена. Според историка Херодот, скифите толкова се бояли от „изтичането" на информация, че ослепявали всеки, който се запознаел с производството му.

Използването на кумуса като лечебно средство е един от традиционните методи на лечение при монголците. Те вярват, че той притежава тонизиращи и лечебни функции. Използва се при лечението на шок, възникнал след травми, изтощение, малокръвие, за стимулиране на имунната система, при стомашно-чревни заболявания и белодробни възпаления.

Резултатите от научни изследвания показват, че кумусът съдържа редица полезни вещества за здравето, като витамините А,В,С,Д, ферменти, белтъчини, въглехидрати и не на последно място специфични антибиотици, които пресичат растежа на туберкулозния бацил и на гнилостните чревни бактерии. Кумусът възбужда апетита, усилва отделянето на стомашен сок и подобрява дейността на храносмилателния тракт. Има и още една особеност - кобилешкото мляко предпазва от преждевременно стареене и увеличава продължителността на живота.

7. Мануална терапия

Този метод на лечение в монголската традиционна медицина се е сформирал в продължение на дълги години практика в лечението на различни травми, наместването на кости след счупване, изкълчвания и др. Обикновено лекарите не използват лекарства или инструменти, а разчитат само на ръцете си и опита, когато наместват костите в правилната им позиция. Те са без медицинско образование, но са родени с тази дарба и следват семейната традиция. Научните изследвания в тази област почти липсват и тя е на път да бъде забравена. Счита се, че чрез този вид лечение се използва при болести, свързани с фрактури на костите, дислокация на ставите и увреждане на меките тъкани. То протича в 6 етапа: наместване, масаж, билкови вани, грижи и възстановяване. То изчиства отровите и успокоява мускулите и ускорява кръвообращението.

8. Дом

Това е древна монголска традиция, свързана с бита. Тя се базира на множество суеверия. Например, монголците вярват, че картина на магаре над детското легло, ще му помогне да спи добре. Дом включва и броенето на вдишванията и издишванията. Подобно на йогийските дихателни техники, контролът над дишането чрез дом техниката, облекчава психологическите проблеми и изгонва стреса.

9. Бележки със заклинания

Бележките със заклинания са още един интересен метод, който напомня на шаманските традиции. Монголците изписват различни заклинания върху хартия, след което болният трябва да я глътне, ако иска да се отърве от болестта. Вероятно тази практика е заимствана от тибетската медицина, защото текстовете обикновено са на тибетски език.