Китайският йероглиф藥 (yào, опростеният вариант на йероглифа се изписва "药") означава „лекарство". Той е съставен от две части. Горната "艹" (ключ трева) е елемент, който показва, че значението на йероглифа е свързано с трева, а тревите това са растения, сред които попадат и билките. Долната част "樂" (чете се yuè или lè) е самостоятелен китайски йероглиф. Той има две значения: 1. музика и 2. радост, веселие, щастие.

Тези две части и три значения дават пълна представа за това с какво древните китайци свързват медицината.

Основа на йероглифа, с който китайците обозначават думата „лекарство" (藥) е долната му част, което показва, че китайците са използвали музиката като лечебно средство от древни времена, много преди да открият билколечението.

Битката на Жълтия император с Чъ Йоу

Китайската митология разказва, че веднъж Хуанди, или легендарният Жълт император, който се счита за родоначалник на китайския народ, бил предизвикан на битка от Чъ Йоу, жесток вожд на древно племе.

Благословен от божествената фея Сюан Ню да подкрепи добрите и да осъди тираните, Жълтият император бил посъветван в съня си, че единствено чрез оглушителния звук на барабан, направен от кожата на Куей, див бик-чудовище, което живеело по крайбрежието на Източното море, може да победи железния Чъ Йоу и племето му.

Като се събудил императорът веднага наредил да хванат бика Куей, да одерат кожата му и да направят от нея 80 барабана.

Когато войниците на императора забили барабаните на бойното поле, земята се разтресла във всички посоки и войниците на Чъ Йоу изпопадали на земята. Техните железни глави се напукали и те изпитали силна болка.

Но някои от императорските войни също били засегнати от звука и паднали в безсъзнание. Императорът повикал за помощ своя учител по музика, който бързо намерил лек.

Животоспасяващ инструмент

Учителят по музика развързал тетивата на лъковете и ги прикрепил към парче кухо дърво. След това взел малка и тънка метална пръчка и грациозно я прекарал по струните, от които зазвучала прекрасна мелодия. Постепенно ранените войници дошли в съзнание.

Вдъхновен от този инструмент, Чан Дзие, служител, който отговарял за създаването на йероглифи в императорския двор, съставил йероглифа樂, който означавал „музика".

Елементът, който се намира в средата на горната част "白" , като самостоятелен йероглиф означава „бял", но се свързва и с плектър – малък, плосък инструмент, който се използва при свиренето на струнни инструменти.Той е ограден от двете си страни с елемент, който означава „струни". Долната половина на йероглифа за музика като самостоятелен йероглиф „木 (mù)" означава „дърво".

От тук виждаме колко умело е съставен йероглифът за музика и колко перфектно описва животоспасяващия инструмент. На базата на това първо използване на музиката като лечебно средство за ранените войници, по-късно от йероглифа за музика бил създаден йероглиф със значение „лекарство".

От мъка към радост

Китайският йероглиф за музика има и второ значение: радост и щастие. Макар че връзката между красивата музика и радостта е очевидна, то връзката на веселието с медицината е малко по-различна.

Медицината обикновено се свързва с мъченията, които пациентът трябва да изпита, за да възстанови здравето си и да постигне щастие. Този парадокс има своите корени в един от класическите конфуциански трудове „Джун юн"(Учение за средния път), който учи, че за да се победи в непобедима ситуация, човек трябва да намери и да се държи за „златната среда", която се намира между двете крайности. Така той може да постигне съвършенство и хармония.

Подобна идея дава възможност на човек да открие надежда сред нещастията и да се упражнява в предпазливост в благополучието и просперитета. От този принцип можем да изходим, за да обясним защо щастието „樂" е част от лекарството "藥". Нека да припомним, че основната цел на ТКМ е да учи хората как да живеят в хармония със заобикалящия ги свят и да не допускат болестите до себе си.

Горният елемент на йероглифа „艹" се свързва с трева и растенията, сред които са и билките.

Според митологията, Шън Нун, който се счита за баща на земеделието в Китай, изпробвал хиляди билки върху себе си, за да тества лечебното им действие. Той се счита и за създател на основите на традиционната китайска медицина, по-късно събрани в първата книга за билките, известна като "Сборник на лекарствените растения на Шън Нун". Ето защо този елемент е подходяща част за китайския йероглиф за лекарство.

Какво можем да кажем за музиката, радостта и лекарствата? По стечение на различни обстоятелства, колкото и добре да живеем, все пак се разболяваме. В повечето случаи медицината успява да ни помогне. Но това, което трябва да направим, след като изгоним болестта, е да открием златната среда, да променим начина си на живот и да сме умерени във всичко, за да се радваме по-дълго на живота.