Един от навиците, които трябва да си създадем, ако искаме да живеем щастливо, да осъществим мечтите си и да се радваме на живота по-дълго, е да се научим да мислим позитивно.

Според повечето хора позитивното мислене е само нещо, което помага да постигнем целите си или да преминем през трудностите. Но редица проучвания доказват, че начина ни на мислене влияе на здравето и продължителността на живота.

Лекарите от американската клиника „Майо" например в продължилия 30 години експеримент открили, че рискът от ранна смърт при оптимистите е с около 50% по-нисък, отколкото при песимистите. В заключението си учените казват, че съзнанието и тялото са свързани и начинът ни на мислене оказва влияние върху продължителността на живота.

А друго допитване сред 660 възрастни, които били попитани дали се чувстват ненужни с нарастването на възрастта, допълва този извод. Тези, които не били съгласни с това твърдение и имали положително отношение към остаряването, надживели средно с 7.5 години другите, които се отнасяли негативно към този естествен етап от живота и се чувствали по-малко полезни.

Но ползите от позитивната настройка към живота и случващото се около нас не са свързани само с продължителността на живота. Всъщност да мислим позитивно не означава само да сме щастливи или да демонстрираме оптимистично отношение. Позитивните мисли могат да създават реални ценности в живота ни и помагат да изградим умения, които траят повече от една усмивка.

Влиянието на позитивното мислене върху работата, здравето и живота се изследва от различни учени по света. Един от тях е Барбара Фредриксън. Тя е психолог в университета на Северна Каролина. Публикуваните от нея резултати показват неочаквани прозрения за позитивното мислене и влиянието му върху нашите способности.

Ето как Джеймс Клиър, който е фотограф-пътешественик, обяснява нейните прозрения.

За да разберем как негативните мисли влияят на мозъка, нека си представим следната ситуация: разхождате се в гората и неочаквано на пътя ви изкача тигър. Когато се случи това у вас се появяват негативни емоции, в случая страх. Когато тигърът пресече пътя ви, вие тръгвате да бягате например и нищо друго не ви интересува, т.е. вниманието ви е насочено изцяло върху тигъра, страха, който той е предизвикал, и мисълта как да се спасите.

С други думи негативните емоции ограничават съзнанието ви и съсредоточават мислите ви. В същия този момент може би имате вариант да се качите на дърво, да вземете листо или да сграбчите пръчка, но вашият мозък игнорира всички тези възможности, защото всичко останало е без значение, когато тигърът е пред вас.

Това е полезен инстинкт, когато искате да спасите живот, но в модерното общество не се безпокоим, че ще се натъкнем на тигър в пущинака. Проблемът е, че съзнанието ни все още е програмирано да реагира на негативните емоции по същия начин – като забрави за всичко наоколо и ограничи възможностите, които съществуват.

Например, ако се карате с някого, гневът и емоциите ви обладават до такава степен, че не можете да мислите за нищо друго. Или ако сте под напрежение за всичко, което трябва да свършите днес, ще ви се стори трудно да започнете каквото и да било, защото ще сте блокирани от дългата листа на нещата, които трябва да направите. Или ако се чувствате стресирани, защото днес не сте спортували или че се храните нездравословно, всичко за което мислите е колко слаба воля имате, колко сте мързеливи и че ви липсва мотивация.

Във всички тези случаи вашият мозък се затваря за външния свят и се съсредоточава върху негативните емоции като страх, гняв и стрес, също както в случката с тигъра. Негативните емоции не ви позволяват да видите другите възможности, които са наоколо. Това е вашият инстинкт за оцеляване.

Нека сега разгледаме какво се случва с позитивните емоции.

Психоложката Барбара Фредриксън тества влиянието на положителните емоции с малък експеримент. Тя разделя участниците в пет групи и показва на всяка от тях различни видеоклипове.

Първите две групи гледат филми, които предизвикват положителни емоции. При група едно това е радост, а при две – удовлетворение.

Третата група е контролната, на която били показани неутрални клипове, които не предизвиквали някакви изключителни емоции.

Последните две групи гледали клипове, които оставят негативни емоции. При група 4 това било страх, а при 5 – гняв.

След това всеки участник бил помолен да си представи ситуация, която предизвиква подобни чувства и да напише какво би направил. Всеки от тях получил лист хартия с 20 реда, който започвал с фразата „Бих искал да...".

Тези, които гледали картини на страх и гняв дали по-кратки отговори. Докато другите, които изпитали радост и доволство, посочили значително повече варианти на действия, които биха предприели, дори и в сравнение с контролната група.

С други думи, когато изпитвате положителни емоции като радост, удоволствие и любов, ще откриете повече възможности в живота. Тези констатации са сред първите, които предполагат, че позитивните емоции разширяват вариантите за възможности и отварят съзнанието.

Но това е само началото. По-интересното се случва по-късно.

Ползите от положителните емоции не спират няколко минути след като добрите чувства отшумят. Всъщност най-доброто, което те предлагат е способността да изграждаме и развиваме умения, които да използваме по-късно в живота.

Ето един пример от реалния живот.

Дете, което бяга навън, люлее се на клоните и играе с приятели, развива атлетически умения (т.е. физически), способности да играе с другите и да общува в група (т.е. социални умения) и да изследва и открива света около себе си (т.е. творчески умения). По този начин позитивните емоции игра и радост карат детето да изгради умения, които ще са му полезни и ценни в ежедневието.

Тези способности ще се съхранят много по-дълго отколкото самите положителни емоции. Например след години придобитите атлетически умения може би ще са причината за получаване на стипендия в спортното училище или комуникационните способности ще му спечелят позицията на бизнес мениджър в някоя известна компания. Щастието, което е стимулирало откритията и изградените умения, отдавна го няма, но наученото си остава.

Д-р Фредриксън нарича това явление „теория за разширяването и изграждането", защото позитивните емоции разширяват усета за възможности и отварят съзнанието, което от своя страна ни позволява да изградим нови умения и ресурси, които ще осигурят стойности в други сфери на живота.

Отрицателните емоции правят точно обратното, защото изграждането на умения за бъдещето остава без значение, когато се намираме пред непосредствена заплаха или опасност.