Доктор Дзя Шъдзюн работи като зъболекар от 1977 г., т.е. около 36 години вече. Той получава образованието си в тежките години на Културната революция в Китай. След като завършва университета д-р Дзя продължава да се самообучава и да усъвършенства уменията си в зъболекарската професия. През 1997 г. съдбата го отвежда в България. Той отива там, благодарение на подписаната между България и Китай културна спогодба за обмен на учени. През първата половин година д-р Дзя изучава български език в ИЧС, за да може да комуникира с колегите си в стоматологията. Той остава много доволен от обучението и от преподаватели си, единия от които се оказва само с една година по-голям от него. Затова д-р Дзя го нарича „свой по-голям брат". След интензивния курс по български език за д-р Дзя започва съществената част от престоя му в България – половин година той работи в Софийската стоматология, след което отива в Пловдив за още половин година. Д-р Дзя е с много добри впечатления от България и българите като хора и мечтае един ден да се върне там и да живее в някое малко, спокойно и красиво градче.

Ето какво разказ той за преживяванията и впечатленията си от България и за това от какво зависи здравето на зъбите.

–Твърди се, че за да имаме здрави зъби трябва да ядем повече млечни продукти, от които да си набавяме необходимия на организма калций. Но тук в Китай тези продукти не са сред най-популярните. Как китайците си набавят калций?

Д-р Дзя: Здравето на зъбите на първо място зависи от това, какво сме получили като наследство преди раждането. След като се роди детето по принцип зъбите му също вече са почти оформени. Така че след това каквото и да правим и да се опитваме да си набавим липсващото, няма да е от особена полза за здравето ни. Ето защо наследството е изключително важно. Това, което трябва да правим след като сме се родили, е по-скоро да се погрижим да запазим полученото като наследство.Така че от наследеното зависи понататъшното развитието на човека като цяло и колкото и калций да приема няма как да направи зъбите си по-здрави, от това което е получил.

Когато китайците говорят за „наследство" в случая имат предвид това, което са ни дали родителите. Ето защо отговорността им е голяма още в самия процес на зачеването на детето. Ако един от тях не е здрав в този момент, това ще се отрази на здравето на детето, включително и на състоянието на зъбите му. Така че схващането, че ако си набавяме повече калций ще имаме здрави зъби, се оказва не съвсем вярно. Но тук има още един важен момент.

Д-р Дзя: Понятието „вродени качества" или „наследство" в китайската медицина се отличава от това в западната... Според традиционната китайска медицина бъбреците са основа на живота. Ако те са силни, то и зъбите ще са здрави и красиви.Ако бъбреците не функционират пълноценно и им липсва нещо, то и зъбите няма да са в добро състояние. Освен това от бъбреците зависи колко ще са здрави костите ни. Но разбира се това не означава, че след като се родим не трябва да се грижим за зъбите си.Това също е много важно. Важно е да следим за цялостното състояние на организма, което включва здравословно и пълноценно хранене, спортуване, профилактика на болестите. А що се отнася до зъбите, най-важното е да ги мием редовно. Освен самите зъби, състоянието на венците също е от значение. Например някои хора с хронични заболявания, често имат проблеми със зъбите, но те по-скоро са свързани с венците. При тези, които пушат и пият много, венците също лесно се повреждат. В моята практика съм се сблъсквал с много такива случаи - млади хора, но зъбите им падат. Така че освен редовното миене на зъбите, трябва да се грижим за здравето си като цяло. Ако не сме здрави като цяло, няма как и зъбите ни да са здрави.

–Вие сте изучавали и китайска медицина?

Д-р Дзя: Аз съм учил западна медицина, но изучаването на традиционна китайска медицина (ТКМ) бе задължително в програмата ни. Разликите между двете медицини са много, но основната според мен е, че при лечението ТКМ подхожда към човешкия организъм като цялостна система, докато западната разделя човека на части. Но всяка от тях си има своя специфика. Например, западната медицина е добра, когато се налага операция. Докато ако организмът се нуждае от възстановяване, ТКМ е по-добра. При някои хронични заболявания като световъртеж или замайване, за които изследванията на западната медицина не могат да открият причината, китайската се справя по-успешно. Но ако изследванията съвсем ясно показват, че пациентът има рак или счупване на някоя кост, то тогава западната медицина е по-силна.

–Според вас кои са най-често срещаните проблеми със зъбите сред китайците?

Д-р Дзя: Разбира се кариесите и парадонтозата. Това всъщност са проблеми на хората в цял свят, но коефициентът на разпространение е различен. Например, при африканците и ескимосите те се срещат много рядко, при европейците положението е относително добро, докато при азиатците разположението на зъбите не е много правилно и процентът на хората с кариеси и парадонтоза е твърде голям. Всъщност парадонтозата е тясно свързана с хигиената на устната кухина. В големите градове, както и хората със стабилно финансово състояние, в това отношение са относително добре, но в бедните райони, където грижите са преди всичко за прехраната, хората не се замислят за устната хигиена и като резултат процентът на болните от парадонтоза е сравнително висок.

Парадонтозата е стоматологично заболяване, причинено най-често от лоша устна хигиена и нездравословен начин на живот. Бактериалната плака, която представлява лепкав слой от бактерии, остатъци от храна, протеинни и мъртви клетки на кожата, покрива зъбите и венците и става среда за размножаване на бактерии. Тя има решаваща роля за развитието на загнивания по зъбите, зъбен камък и е един от причинителите на парадонтозата. Освен нея неправилно подредените зъби и наличието на прекалено много място между тях също са част от причините. Възможно е тя да се предаде и по наследство. Трябва да сме внимателни и с нервите, защото ако човек е подложен на някакво нервно сътресение, обикновено настъпва срив в организма и това може да предизвика развитието на пардонтоза.

Тя е характерно заболяване при възрастните, но напоследък все повече млади хора се оплакват от тези симптоми. Парадонтозата се развива в няколко стадия. В началото се появява сърбеж, парене и зачервяване на венците. След това те се подуват, набират гной и е възможно да почнат да кървят. Последния стадий на болестта се изразява в оголване на зъбите в основата им и се образуват т.нар. джобчета. В тях попадат микроорганизми и хранителни отпадъци, образува се зъбен камък и започва продължителен възпалителен процес, който се разпространява по-надълбоко, като засягат и костта. Ако не се вземат навременни мерки, зъбите се разклащат и падат. В следствие на парадонтозата е възможно да възникнат проблеми с храносмилателната система, сърцето, бъбреците, черния дроб и др.

Д-р Дзя: Парадонтозата е една от основните причини за падането на зъбите при китайците. Една част от случаите са в следствие на начина на живот и физическото състояние. Например, падането на зъбите може да е следствие от хронични заболявания като диабет, проблеми със сърцето или отслабнал организъм. Всъщност хората с нестабилно здраве, колкото и да се грижат за устната си кухина, не са в състояние да предотвратят проблемите със зъбите. Ето защо цялостното състояние на организма е от изключително значение за здравето на зъбите. Но има и още една категория хора. Те са в много добро физическо състояние, но не се грижат за хигиената на устната кухина, пушат и пият. Много от тях се занимават активно със спорт, с китайски бойни изкуства, физически са здрави, но имат проблеми със зъбите, защото не ги мият редовно. При тези пациенти причина за проблемите със зъбите не са свързани с наследството. Но някои хора, които са добре образовани, в добро физическо състояние, живеят добре и обръщат внимание на устната си хигиена, страдат от парадонтоза и не могат да си обяснят причината. При тях проблемът е свързан с това, какво са получили от родителите си. Оказва се, че лошото състояние на зъбите се предава много лесно от родителите на децата. Не знам дали сте забелязвали, че често формата и подредбата на зъбите при децата е подобна на тази на родителите им.

–Знам, че в Пекин в големите китайски болници е трудно да се вземе час за зъболекар. Вие по колко пациента средно лекувате на ден?

Д-р Дзя: Нашата болница не е стоматология, а е многопрофилна и зъболекарите се делят на четири категории – такива, които лекуват проблеми като кариеси, възпаления и т.н.; такива, които се занимават с хирургически операции, като вадене на зъби например; третата група се занимават с протеична стоматология, които възстановяват големи дефекти на отделните зъби като поставят коронки, мостове и т.н.; и четвъртата група са специалисти по естетична стоматология. И разбира се броят пациенти, които могат да бъдат приети е различен за всяка от тези области. Аз работя в областта на хирургичната стоматология и ако не ми се налага да правя операции, за половин ден мога да приема 8 пациента, но понякога се случва и по 11-12, а ако случаите са по-сложни, тогава лекувам само по 5-6 души.

–От колко време практикувате тази професия?

Д-р Дзя: Аз влязох в университета през 1974 г. и завърших през 1977г. Днес, за да станеш стоматолог, трябва да учиш 7 години – 5 години бакалавър и 2 години магистратура. Но тогава времената бяха други, това беше периодът на Културната революция в Китай и срокът на обучение беше сравнително кратък. Разбира се след завършването обучението продължаваше под различни форми, например специализации и т.н.Така че аз работя като зъболекар вече 36 години. През 1997г. ми се отдаде възможност да отида в България. Между Китай и България съществува спогодба за културен обмен и се осъществява размяна на учени. Аз бях изпратен по тази програма като учен и през септември пристигнах в България. В Китай се върнах през март 1999г., т.е. престоят ми там бе година и половина. През първата половин година изучавах български език в ИЧС (Институт за чуждестранни студенти) към Софийския университет, тъй като бе невъзможно да общувам с българските ми колеги. Тогава часовете бяха индивидуални – за всеки студент имаше по един преподавател. Времето прекарано с тях беше много приятно, преподавателите бяха изключително търпеливи. След това бях стажант в Софийската стоматология, след което ме изпратиха в Пловдив. Българските стоматологии са големи. Тъй като населението на България е малко на брой, аз очаквах, че вашите болници ще са малко, но се оказа обратното. Освен това професионалното ниво на стоматолозите е високо, защото те са специализирали в западни държави като Германия, Франция и т.н. и са усвоили европейските знания в тази област. Така че това за мен бе много полезно. В България например за един ден се правят по 2-3 операции, докато тук в Китай, понеже хората са повече, се случва да има по 20 операции на ден. Но методите, които използват българските зъболекари са едни от най-модерните. Аз съм впечатлен и от отношението на колегите ми към мен. Те бяха изключително сърдечни. Завеждащият хирургична стоматология лекар, не мога да си спомня името му в момента, навярно вече се е пенсионирал, ме покани да отидем на вилата му за няколко дни. Освен това с личния си автомобил ме заведе на няколко много красиви места в България. На вилата му беше много приятно. Спомням си двора му. Там имаше засадени грозде, ябълки, круши. Но това, което никога няма да забравя от България е едно растение, което спаси живота ми. Както споменах вече, аз съм изучавал западна медицина и съвсем за кратко традиционна китайска и не мога да кажа, че проявявам голям интерес към нея. Но българската коприва промени изцяло отношението ми към билките. Когато пристигнах в България, в началото ми бе трудно да свикна с храната, защото през зимата пресните зеленчуци са много малко. Докато в Пекин през цялата година те са в изобилие. В България през зимата ядат консервирани зеленчуци и на мен ми бе трудно, докато се приспособя към този начин на хранене. И като резултат се разболях. Получих възпаление на стомашно-чревния тракт и беше изключително болезнено. Това състояние продължи цели три месеца. Аз се притесних, че имам някое злокачествено образование, но изследванията показаха, че няма такова. Оказа се, че имам сериозно възпаление. Пих всякакви лекарства, които се предписват в подобни случаи, но нямаше никакъв положителен резултат, а напротив, болките се усилваха. Това продължи до Великдена на 1998 г. Тогава един от учениците на мой приятел китаец, който по това време преподаваше във Великотърновския университет, ме покани на гости у тях в Перник. Неговите родители са много сърдечни хора. Бяха заклали и изпекли едно агне. Толкова вкусно изглеждаше и ухаеше, но нямаше как да ям, защото стомахът ме болеше много. Тогава един от домакините, не помня точно кой, ми каза, че в двора им расте коприва, която помага при такива случаи. Аз бях стигнал до там, че бях готов да опитам всичко, само и само да се излекувам. Така че набрах една чанта коприва и като се прибрах в София, я измих и сварих една тенджера супа. Два часа след като ядох от нея, организмът ми започна да се чисти и нея вечер се чувствах като нов човек. Тогава си казах: „ех, отново съм жив!". До тогава не вярвах, че билките наистина могат да лекуват. Но този случай ми даде сериозен урок: билките наистина лекуват. След това разказах на хората от китайското посолство за този случай и всички се втурнаха да събират коприва. Това растение расте навсякъде в България и го има в изобилие. Но те възприеха нещата малко погрешно, защото решиха, че копривата лекува всички болести. Всъщност тя излекува само стомашно-чревното ми възпаление. По-късно говорих с г-жа Джан Сунфън (тя е една от основателките на специалност Китаистика в Софийския университет и автор на първия Китайско-български речник) и я попитах дали познава тази билка. Тя обясни, че в Китай също я има, но се среща изключително рядко и хората не я познават. Тя се използва за изчистване на дебелото черво от отровите. Въпреки че съм китаец, аз не вярвах в традиционната китайска медицина, но този случай промени отношението ми към нея. Тя все пак също лекува. Но нека не говорим за ТКМ, а по-скоро за билките. Според мен всеки един народ си има свои традиционни начини за лечение. Аз разказвам на всички приятели и познати, как българската коприва спаси живота ми.

–На колко години сте?

Д-р Дзя: Тази година навършвам 62.

–Бихте ли казали на нашите слушатели каква е тайната на дълголетието, защото Вие изглеждате в добро физическо здраве, освен това младеете и сте много енергичен за тези години и продължавате да работите като зъболекар.

Д-р Дзя: Няма никаква тайна. Аз водя изключително обикновен и прост начин на живот. Що се отнася за храната аз нямам някакви предпочитания или храни, които не обичам да ям. По принцип ям всичко – плодове, зеленчуци, месо и т.н. Не мога да кажа, че спортувам редовно.

–Но в предварителния разговор ми разказахте, че сте ходили с колело до една планина, която се намира на 40 км от дома Ви.

Д-р Дзя: Да,така е, но това се случва рядко. Аз по принцип гледам да се движа повече. В Китай казват, че докато си жив трябва да се движиш или „как може да се живее, без да се работи".Така че не бива да спираш да работиш. Освен ходенето на работа, домакинството също е вид работа.Ето защо аз се старая постоянно да съм в движение.Освен това моят съвет е да се яде всичко и да не се подлагате на диети.

–А как поддържате емоционалния баланс?

Д-р Дзя: Всъщност нашето поколение израсна в тежки времена. Тогава Китай бе подложен на сериозни природни бедствия, не достигаше храна и имаше много смъртни случаи от недояждане. По това време ние бяхме ученици в началните класове и това се отрази в различна степен на всеки, но не чак толкова силно, защото ние бяхме деца и не разбирахме какво точно става. Освен това държавата се грижеше за нас и всеки месец отпускаше различни субсидии под формата на храна. По-късно започна Културната революция и всички училища бяха затворени. Заводите също не работеха, хората не получаваха заплати. Това продължи около 10 години. Културната революция бе период на хаос. Но в последните години, когато на власт дойде Дън Сяопин, нещата се промениха и университетите започнаха да приемат студенти, защото как щеше да се развива Китай, ако няма специалисти. Но тогава нямаше изпити за влизане в университет, защото всички бяха заети с друго и нямаше кой да ни подготвя. В университет се постъпваше чрез препоръка. Аз също влязох така. Тогава подготовката не беше толкова добра, колкото е сега. Затова след като завърших, аз започнах работа като зъболекар и продължих сам да трупам знания. В тези времена по идея на Мао Дзедун много от научните работници бяха изпратени да работят в бедните райони рамо до рамо с хората там. Аз бях разпределен във Вътрешна Монголия. Условията бяха тежки, но това също имаше своите предимства. Хората от нашето поколение тъй като са били наранявани и са преживели тежки времена са с по-отворени характери и сърца и с по-обективен поглед към нещата от живота. Днешните деца са като малки императори и ако не се задоволят желанията им, са недоволни. Така че трудностите каляват и уравновесяват емоциите.

–В кои български градове сте били освен София и Пловдив?

Д-р Дзя: Освен София и Пловдив ходих на екскурзии до Русе, Велико Търново и други места. Българските градове са много красиви и подходящи за живеене, чисти са и са спокойни, освен това хората са културни. Според мен високата заплата и богатството не означават непременно щастие.

–Ако ви се отдаде възможност да живеете в България, кое място бихте избрали?

Д-р Дзя: Аз обичам малките градове, като Перник например. Имам една мечта - един ден да отида в България, да си отворя зъболекарски кабинет и да използвам натрупания опит и знания, за да помагам на хората там. Харесвам българите и отношенията ми с тях бяха много добри. Но това е само една мечта. В големите градове като София например, според мен атмосферата се доближава до тази в големите китайски градове и затова не ме привличат. Но дори и тези български градове са много по-спокойни от китайските. Спомням си веднъж на вашия национален празник отидох на площада с жълтите павета. Но се оказа, че там освен гълъбите, нямаше друга жива душа. Беше много спокойно. Тук в Китай е невъзможно да се открие такова място по никое време на годината. Винаги и навсякъде е пълно с хора.

Д-р Дзя се надява един ден отново да се върне в България. Пожелавам му и искрено се надявам, че мечтата му един ден наистина ще се сбъдне!