„Здравето е велика победа"(Дхамапада)

Традиционната китайска и тибетската медицини са част от т.нар. алтернативна медицина. А нейна цел е не толкова самото лечение, а по-скоро напътствията какъв начин на живот да водим, за да сме здрави.

Днес в Китай твърдят, че тибетската медицина е важна част от традиционната китайска. Това до някъде е така, защото в своето развитие тя обобщава натрупаните знания в областта на медицината на древните китайци, перси, индийци и гърци. Тя е резултат и от трупаните в продължение на хилядолетия опит и интуиция свързани със здравето и болестите.

История на тибетската медицина

Векове назад в миналото, още преди Будизмът да навлезе на територията на Тибет, хората, които живеели по тези земи, имали значителни познания в областта на медицината. Според историческите записки, тибетската медицина била повлияна силно от Аюрведа, традиционната медицина на Индия, както и от духовните и психологически аспекти на системи като Будизма. През 7-8 в. медиците от Китай, Персия, Индия и Гърция се събирали тук, за да дискутират идеите си за здравето и лечението на болестите. През 11 век тези знания били систематизирани в уникална система, която обобщила принципите на физикалната и психологическа медицина пропити с духовните разбирания на Будизма. Тези разбирания формират основата на тибетската медицина и са в полза както на пациента, така и на лекаря. Те потвърждават, че здравето и болестта са резултат от отношението между съзнанието и тялото, свързаността на хората с природата и усета за духовност.

Трите жизнени енергии

Според древната традиция на тибетската медицина, ключът към здравето е равновесието, а заболяването е проява на физически и духовен дисбаланс на трите жизнени енергии: вятър (лунг), жлъчка (мкрис) и слуз (бадкан).

Вятърът е свързан с движението, например потока на нашите мисли, циркулацията на кръвта, импулсите на нервната система, придвижването на храната в храносмилателния тракт и отделителната система. Съзнанието изразено като привързаност, желание или нашия поглед към материалното, се проявява като система на вятъра.

Жлъчката поражда и контролира функции като метаболизма, работата на черния дроб и позволява на ума да работи с изтънчен интелект.

Слузта е свързана със здравето на ставите, общото психично състояние и храносмилателната система.

Във всяко живо същество тези три енергии са представени в уникална комбинация на количественото съотношение. Изначалното им проявление в тялото е базово за всеки. В течение на живота е възможно да възникнат различни видове дисбаланс, които се проявяват на тънките нива, като излишък или недостиг на едно от жизнените начала.

Основна задача на тибетската медицина е да възстанови първоначалния баланс в тялото.

Защо боледуваме?

Тибетската медицина твърди, че причина за всички болести са омразата, привързаността и невежеството. Те се наричат „трите отрови" и съвпадат с трите жизнени енергии. Привързаността е свързана с вятъра, агресията се асоциира с жлъчката, а невежеството със слузта.

Диагностиката

За поставяне на диагнозата лекарите по тибетска медицина използват различни методи.

Един от тях е диагностиката по пулса. Лекарят получава информация за състоянието на пациента, като проверява пулса в определени точки по лъчевата артерия в областта на китката. Чрез този вид диагностика може да се определи не само физическото състояние на пациента, но и характера му, навиците и предпочитанията му, дори и пола на бъдещото дете.

Диагностиката по урината е един от уникалните методи, присъщ изключително на тибетската традиционна медицина. Изследвайки я, лекарят получава информация за общото състояние, за преобладаващата жизнена енергия и нарушенията, както и информация за състоянието на органите. По нея може да се определи не само състоянието на храносмилането на пациента, но и как е спал през нощта, дали го болят ставите, наличието на простудни заболявания и т.н. Преди да постави диагнозата лекарят по тибетска медицина определя плътността на урината, разклаща я и проследява образуваната пяна, скоростта с която се утаява, дори звука, с който се пукат мехурите и т.н. На базата на тези критерии опитният лекар с лекота поставя диагнозата, без да се нуждае от допълнителни изчисления или анализи. При това резултатите от клиническия и тибетския анализ на урината обикновено напълно съвпадат.

Както в класическата, така и в тибетската медицина се отделя голямо внимание на огледа на пациента. Лекарят внимателно преглежда склерата, езика, ушите, проверява движението на очите и чувствителността на слуховите рецептори, проверява състоянието на кожата и разбира се обръща по-специално внимание на болезнените места. Лекарите често наред с огледа, натискат определени биоактивни точки, за да потвърдят предполаганата от тях диагноза. В традиционната тибетска медицина всеки прешлен съответства на определен орган, система или жизнена енергия.Ето защо гръбначният стълб е важен инструмент при поставянето на диагнозата. Натискайки определени точки покрай гръбнака, лекарят получава информация за различните органи.

Методите на лечение

В тибетската медицина съществуват четири основни метода за лечение.

1. Корекция в режима на хранене

Известно е, че храната може да бъде лекарство, но в същото време неправилният начин на хранене води до появата на болести. Например, ако ядем прекалено много груба и суха храна, в нас ще започнат да преобладават качествата присъщи на жизнената енергия вятър, ако храната е по-мазна и в същото време студена, ще се увеличи слузта, а ако злоупотребяваме с лютата, пикантна и мазна храна, ще се активира слузта. Ето защо диетата за всеки пациент е строго индивидуална.

2. Промени в начина на живот

Промените в начина на живот са изключително важни, ако искаме да оздравеем и съхраним резултатите. Затова лекарят дава подробни съвети на пациента как да си разпредели деня, колко да се натоварва физически и т.н.

3. Билкотерапия

В тибетската медицина се отделя внимание на силата и вкуса на билките. С помощта на билкови таблетки, прахчета и отвари, тибетска медицина възстановява баланса в организма на пациента.

4. Специални процедури като масаж, мокса, кръвопускания и др.

Както в китайската традиционна, така и в тибетската медицина, се отделя специално внимание на връзката между съзнанието и тялото. Тези две древни практики се стремят да излекуват организма като цяло, вместо да се съсредоточават върху конкретна част. Според теорията на тибетската медицина на всяка болест трябва да се гледа като на физическо, психологическо, дължащо се на дадена среда и духовно заболяване. Всички тези аспекти трябва да се използват заедно при лечението.

Връзката с Будизма

Друга интересна черта на тибетската медицина е силната й връзка с Будизма, въпреки че тя започва да се формира много преди той да проникне в Тибет. Будистката философия става основа за разбирането на това какво са здравето и болестта. Една от четирите благородни истини в Будизма е страданието, или че то е част от еволюцията и живота на всеки човек. Болестта и нейните симптоми са следствие от връзката между съзнанието и тялото. Будизмът и тибетската медицина не се съсредоточават върху физическите прояви на болестта, а вместо това се стремят да помогнат на пациента да опознае и освободи негативните емоции, като комбинират това с останалите методи на терапия.

Будизмът обяснява, че коренът на всички страдания, следователно и всички болести, е продукт на нечие невежество. За да се освободим от болестите и страданието, е необходимо да се справим с невежеството. Тибетската медицина насърчава хората да разберат физическите, психологическите и духовни последици от техните действия и емоции. Единствено обръщайки се към всички аспекти на човешкото съществувание, можем да постигнем добро здраве.

Будисткото учение е насочено и към лекарите, формирайки специален статус за тях. Животът трябва да се спасява с любов и търпение, които в Будизма са основа за моралната дисциплина, и са мощен елемент за постигане на просветление. Лекарите по тибетска медицина използват принципите на Будизма, за да помогнат на хората да са здрави или да се спасят от страданието.

Но тибетската медицина не е чисто духовна, нито чисто научна област. Тя по-скоро се опитва да хармонизира различните аспекти в живота на човек и разглежда причините за заболяванията като се ръководи от будистките принципи.

Очевидно е, че тибетската медицина има по-духовен и естествен подход в сравнение със западната, която изисква стриктно придържане към съвременната наука и технологичния напредък и в нея няма място за импровизации. Западните медици обикновено не приемат с охота т.нар. алтернативни начини на лечение, но те може би отварят съзнанието и откриват други възможности.