Вече няколко пъти сме говорили в нашите рубрики за това какво е тайдзицюен, за различните стилове, за ползите от практикуването му. За да опознаеш един народ по-добре, трябва да се докоснеш до културата му. Тайдзицюен е неделима част от китайската култура и все по-популярен в света. Наскоро ми се отдаде възможност да посетя лекцията на един професор от Спортната академия в столицата Пекин, която бе организирана от Асоциацията за приятелство, и като човек, който се е докосвал до тази практика, бях впечатлена. В следващите редове ще се опитам да предам част от нещата, за които говори професор Уан Сяодзюн.
Тайдзицюен е един от вътрешните стилове в китайските бойни изкуства, който е тясно свързан и с китайската медицина. В него са събрани уменията на майсторите и различните школи, на различните даоистки техники за себеусъвършенстване и дишане, постиженията на древната философия и медицина. Тайдзицюен е изкуство, което обединява вътрешното и външното. През вековете са се формирали различни школи по тайдзицюен, между които въпреки различията, има и много общо, което се изразява в координацията между движенията и мисълта, дишането, меките и плавни движения и т.н..Тайдзицюен е отлично средство за тренировка на тялото и духа и в същото време вид наслада от изкуството. То не само ни поддържа в добра физическа и психическа форма, но удължава живота, култивира съзнанието и носи щастие. В момента в света с тайдзицюен се занимават около 150 милиона души, в над 150 страни, а в 70 от тях, сред които е и България, имат свои собствени Тайдзицюен организации.
Един от въпросите, който задават повечето хора, които за първи път виждат демонстрация по тайдзицюен, е „Колко време ми трябва, за да постигна това?" „Цял живот", би отговорил някой от майсторите. В случая с професор Уан Сяодзюн изглежда, че е точно така. Той започва да се занимава с бойни изкуства, когато е на 6 годишна възраст. Негов първи учител е баща му, а по-късно продължава да се усъвършенства под ръководството на други известни майстори. В момента професор Уан е преподавател в Спортната академия в Пекин, член е на Китайската националната асоциация по бойни изкуства, управител на Асоциацията за китайска народна медицина, президент на Китайската Ушу асоциация. Той насочва вниманието си и изследва връзката между тайдзицюен и традиционната китайска медицина. Между другото професор Уан специализира и акупунктура и масаж туейна под ръководството на професор Ю Тиенюен в Пекинския университет по китайска медицина и първи предлага идеята за „лечение чрез движения в традиционната китайска медицина". Проф. Уан изследва особеностите на тайдзицюен и с какво той е полезен за здравето и завършва труда си „Изследвания върху лечебния ефект чрез движения в традиционната китайска медицина". Освен в Китай професор Уан споделя своя опит и знания и по света. Той участва в семинари и лекции в Испания, Германия, Италия, Русия и Япония.
Професор Уан започна лекцията си с отговор на въпроса какво означава вътрешен стил в бойните изкуства?
Уан Сяодзюн: Това означава, че практикуването на тайдзицюен развива не само мускулите и тялото, но и духа и характера. Например в процеса на тренировка вниманието ни трябва да е насочено предимно към органите ни, към меридианите и движението на енергията Ци и кръвта. Това е едно от най-важните неща при практикуването на тайдзицюен. Затова, ако искаме да разберем какво е тайдзицюен, трябва да започнем от следните три аспекта. На първо място това са движенията на тялото, второ, това е начинът на дишане и трето, контролът над мисълта. Тези три аспекта са най-важни при практикуването на тайдзицюен.
Според професор Уан във всяко движение в тайдзицюен е скрит някакъв смисъл. Например т.нар. „поздрав", при който дясната ръка е свита в юмрук, а лявата го обгръща. То се изпълнява като поздрав към учителя, като поздрав към публиката преди началото на изпълнение и т.н..
Уан Сяодзюн: На първо място с него се изразява уважение, което е едно от важните неща в китайската традиционна култура. Ето защо това е първото нещо, което практикуващият трябва да усвои в своя път към съвършенството, т.е. да се научи да уважава другите. Освен това този жест демонстрира част от даоиската философия, която се придържа към теорията за двете начала Ин и Ян. В нашето тяло лявата ръка е Ян, а дясната – Ин и когато съберем двете си ръце пред гърдите символично обединяваме двете начала Ин и Ян. Всъщност това не е просто едно движение, защото изпълнявайки го практикуващият трябва да мисли за това, че човекът и природата трябва да са в хармония, както и че човекът и обществото също трябва да са в хармония. Така че това е част от практиката. Това движение е по-скоро вид общуване, а не просто събиране на ръцете в юмрук. Изпълнявайки този жест аз казвам: „Аз уважавам другите, уважавам природата, обществото, семейството и всякакъв вид отношения между хората." Т.е. това е концепция за хармонията.
А как се постига хармония в движенията при практикуването на тайдзицюен? Професор Уан даде следното обяснение:
Уан Сяодзюн: Движението нагоре е следвано от движение надолу, това надясно от движение наляво, щом има движение напред непременно трябва да има движение назад. Така че тайдзицюен не е просто вид спорт, а начин за себеусъвършенстване и съхраняване на здравето. При практикуването му трябва да имаме някакви базови знания за китайската традиционна медицина. Например, защо кракът ни трябва да е в контрашпиц, когато го държим изправен във въздуха? Защото според ТКМ меридианите, които са разположени на краката, започват от върха на пръстите. Така че, за да стимулираме тези меридиани, трябва да движим краката.
Освен движенията и познанията по традиционна китайска медицина, за да се разбере какво е това тайдзицюен трябва да се обърне внимание на красотата.
Уан Сюяодзюн: Когато се практикува тайдзицюен движенията трябва да са красиви, човек да е спокоен, концентриран и да ги изпълнява с настроение. Така че погледнати от страни да изглеждат изящни. Те трябва да наподобяват движението на поток, да са непрекъснати и в същото време човек да стои стабилен като планина. А стъпките му да са леки сякаш престъпва котка.
Основната цел на заниманията с тайдзицюен е грижата за здравето. Не само в Китай, но и навсякъде по света днес се правят различни изследвания, за да се докаже полезният ефект на тайдзицюен при лечението на някои хронични болести като високо кръвно, диабет, сърдечно-съдови заболявания, болки в гърба, раменете, кръста, краката. Резултатите доказват, че това наистина е така, затова днес тайдзицюен е признат за един от най-добрите начини за поддържане и грижа за здравето. Но за да се усети този ефект теорията не е достатъчна, а е необходима практика.
Първото нещо, от което трябва да се тръгне, за да се разбере какво е тайдзицюен са физическите движения.
Уан Сяодзюн: „Здрав скелет и гъвкави сухожилия, безпрепятствен поток на енергията Ци и кръвта" този принцип е записан още в древността в класическата книга „Хуанди нейдзин" („Канон на Жълтия император за вътрешното"). Какво означава тази фраза? Ако искаме енергията в тялото ни и кръвта да текат безпрепятствено, трябва да поддържаме организма си в добро физическо състояние. А как да постигнем това? Когато започнем да се занимаваме с тайдзицюен първото нещо, на което трябва да обърнем внимание е правилната позиция на тялото ни. В нашето ежедневие ние не обръщаме внимание на този проблем и непрекъснато правим грешки. Например по улицата може да видите много хора, чиято походка е изгърбена. На пръв поглед това ви изглежда естествено, но всъщност тук вече имаме нарушение в нормалната структура на костната система. Седенето всеки ден пред компютъра е една от причините за придобиването на тези лоши навици, които водят до промени в правилното положение на костната ни система. Всъщност дори, когато стоят релаксирани, без напрежение, стойката при повечето хора продължава да е неправилна. А коя всъщност е правилната позиция на тялото? Брадичката трябва да е насочена надолу и леко навътре, върхът на главата да сочи нагоре, да няма напрежение в раменете, гърбът да е изправен, тазът леко завъртян навътре, долната част на корема да не е напрегната. Ето това е правилната стойка, но повечето от хората не могат да застанат така.
Как да възвърнем правилната позиция на тялото? Това всъщност се оказва, че е много важно, защото тази промяна, която настъпва в положението на тялото, напомня на еволюцията на човека, но в противоположна посока. Според Дарвин човекът е произлязъл от маймуната и в началото е ходел на четири крака, затова и стойката му е била приведена. Но постепенно той се изправя и тръгва на два крака. Тенденцията, която наблюдаваме днес за съжаление показва, че постепенно започваме да се връщаме към стойката на нашите предци, което е един много опасен знак според професор Уан.
Уан Сяодзюн: По време на практикуването на тайдзицюен и в ежедневието трябва да обърнем внимание на позицията на тялото си и да се научим отново да стоим правилно. Как да стане това? Ето едно упражнение, което може да изпълнявате всеки ден. Ако не сте в състояние да стоите правете го седнали. Ръцете се поставят пред долната част на корема. Ако сте седнали, гърбът трябва да е отделен от облегалката. Първо проверете дали двете ви уши са на една линия, в раменете не трябва да има напрежение, а да са релаксирани, брадичката да е насочена надолу и леко навътре, очите да гледат напред и надолу, тазът да е леко завъртян, а кръстът изправен. В средата на дланите се намира точката Лаогун. Когато свиете ръката в юмрук, тя се намира на мястото, където застава възглавничката на средния ви пръст. Ръцете стоят пред тялото, така че между точката Лаогун на двете длани и центъра на долната част на корема да се получи мислен триъгълник. Започнете да дишате дълбоко с корема, т.е. когато поемате дъх долната част на корема се издува, а когато издишате се прибира навътре. Затворете очи и почувствайте връзката между точката Лаогун и центъра на долната част на корема. Останете в тази позиция известно време, продължавайки да дишате. След това бавно отворете очи. Това всъщност е първото упражнение, с което се започва практикуването на тайдзицюен. Нарича се „Удзиджуан". То не толкова лесно за изпълнение, колкото изглежда. Каква е ползата от него? В света кръглите или дъгообразни форми устояват най-дълго във времето. Затова при практикуването на тайдзицюен трябва да се съхрани овалната форма, защото тя осигурява непрекъснат поток на енергията и естествено я стимулира. Ето защо тази позиция е необходима за прехода от нездравословно към здравословно състояние, защото тя стимулира кръвообращението. Така че след време човек започва да се чувства комфортно, стоейки в нея. Защо тази позиция се нарича „удзи" или „безкраен, неограничен", защото изпълняващият я, не трябва да мисли за нищо, а само за положението и състоянието на тялото, което трябва да е релаксирано изцяло, и да усеща какви промени настъпват в него. И по този начин се постига баланса. Така че тайдзицюен не са просто някакви бавни движения, които наблюдаваме отстрани. То е вид вътрешна работа, чиято цел е да се постигне перфектна координация и хармония между нашето тяло и съзнание.
За да обясни какво е тайдзицюен професор Уан се спря на връзката между рефлексите ни, нервите и мускулите?
Уан Сяодзюн: Например, за да се завъртя и вдигна ръка аз първо трябва да помисля на каква височина и до къде трябва да я протегна и едва след това я задвижвам. Затова по време на тренировка движенията не са произволни, а са следвани от мисълта, т.е. мисълта води движенията на тялото. В съвременната медицина това се определя като начин за тренировка на нервно-мускулния рефлекс. Днес много от хората в напреднала възраст или тези, които се прекарали сериозно заболяване, не могат да осъществят тази нервно-мускулна реакция. Например те искат да вземат нещото пред тях, но не могат да го направят, защото имат проблем в нервно-мускулния рефлекс. Така че практикуването на тайдзицюен е вид съзнателно упражняване на този рефлекс, което ако се практикува дълго време, изгражда едно здраво тяло.
Като резултат от редовните и системни занимания с тайдзицюен се постига и наместване на костите и ставите. Например раменете на много от работещите в офиси не са на едно ниво, а едното е по-ниско от другото, поради продължителното стоене в една и съща позиция. Но самите те не го осъзнават и не усещат, че нещо не е наред със стойката им. Ако не вземат мерки, първото нещо, което ще им се случи е появата на проблем с шийните прешлени. Как да се справим с това?
Уан Сяодзюн: Опитите да изравним двете рамена не дават резултат, защото те автоматично се връщат в това неправилно положение, защото то вече се е превърнало в навик. Но в тайдзицюен има едно движение, което може да помогне в този случай. Двете рамене се завъртат последователно назад като колела и така постепенно с времето се връщат към правилната си позиция и проблемът с шийните прешлени е решен. Още едно движение от тайдзицюен, което се нарича „облачни ръце" също може да помогне за справянето с тази неприятна болка.
Но каква е причината за появата на този проблем? Според професор Уан това е продължителното стоене с леко приведена или наведена глава, което води до разместване на прешлените. От друга страна напрежението в мускулите от двете страни на врата също не е еднакво. Затова продължителното стоене по подобен начин води до разместването на шийните прешлени и това предизвиква дискомфорта във врата и главоболие. Професор Уан препоръча следното упражнение за справянето този проблем: „първо брадичката се насочва леко надолу и навътре и след това се правят завъртания на главата последователно наляво и надясно. Много е важно първо брадичката да е насочена надолу и навътре."
Друг много важен проблем, който също е предизвикан от дългото стоене пред компютър е болката в гърба точно между двете плешки. При много хора след като навършат 40 години това място е изключително болезнено. Тайдзицюен има решение и за този проблем. Упражнението се изпълнява по следния начин: застава се в позиция гунбу (единият крак е свит в коляното пред нас, като бедрото е успоредно на земята, а подбедбрицата е перпендикулярна, внимавайте коляното да не отива пред пръстите на краката), едноименната на предния крак ръка е сгъната като лакътя и коляното са на една линия, китките на двете ръце са опрени една в друга. След като заемете тази позиция направете движение сякаш искате да избутате нещо зад гърба ви, след което повторете същото, но в обратната посока, т.е. напред все едно че искате да съберете двете плешки.
Уан Сяодзюн: Този проблем непременно трябва да се отстрани, защото с времето това ще се отрази на зрението, на характера, ще се чувствате тъжни без причина, ще станете раздразнителни и ще се чувствате дискомфортно. В ТКМ на това място се намира акупунктурната точка Дзядзи. Тя е открита от знаменития лекар Хуа Туо. Тази акупунктурна точка се намира по меридиана на черния дроб и е свързана с очите. Ето защо зрението на хората, които често чувстват дискомфорт в гърба, с времето започва да отслабва и не се чувстват добре душевно. Затова, ако искате да сте здрави, трябва всеки ден да раздвижвате гърба. Но не произволно да го движите, а да насочвате вниманието си върху определени акупунктурни точки, така резултатът ще е още по-добър.
Всички знаем, че с напредването на годините при хората костния и гръбначния мозък намалява. Това е проблем, с който съвременната медицина все още не знае как да се справи. Но редовното практикуване на тайдзицюен може да помогне да не се стига до това състояние. Всъщност въпреки че движенията в тайдзицюен са бавни и погледнати отстрани ни се струва, че в тях няма сила, това не е така. В резултат на заниманията се развива мускулатурата, мускулите стават по-еластични, а не твърди както при бодибилдинга например, а движението на енергията и кръвта е балансирано и безпрепятствено. Тази еластичност на мускулите е и един добър начин да се справим с различни физически травми на мускулите или сухожилията.
Уан Сяодзюн: Едно от упражненията в тайдзицюен е изключително добро за тренирането на гръбначния стълб. Това движение наподобява движението на змия. На първо място то помага за различни проблеми свързани със ставите, прави ги по-подвижни; на второ, стимулира гръбначния мозък; на трето, регулира функцията на вътрешните органи. Знаем, че от гръбначния стълб излизат нерви, които се свързват с вътрешните органи и именно от там се получава този ефект. Чрез това упражнение можем да увеличим работоспособността си, да стимулираме работата на мозъка, да контролираме тялото си и да го поддържаме здраво с напредването на годините. Чрез него стимулираме и два от важните канали –Женмай и Думай. Препоръчвам това упражнения на хората, които прекарват дълги часове в офиса, седейки пред компютър. Ако го правят всеки ден в продължение на 3 минути, това ще съхрани доброто им физическо и психическо състояние.
Професор Уан обърна внимание на начина, по който е правилно да се диша при заниманията с тайдзицюен.
Уан Сяодзюн: По принцип ние използваме гръдния метод на дишане, но при заниманията с тайдзицюен правилният начин на дишане е коремният. Има два начин на коремно дишане. При единия при вдишване долната част на корема се издува, а при издишване се прибира навътре, при втория начин е обратното. Как се диша по време на движенията в тайдзицюен? Когато има движение нагоре вдишваме, когато е надолу издишваме, когато разтваряме вдишваме, а когато затваряме или събираме -издишваме. Предимството на коремното дишане е, че можем да направим по-малък брой вдишвания, но да осигурим максимум кислород на организма, т.е. това е вид по-икономичен, но по-ефективен начин на дишане, освен това облекчава работата на белите дробове и ни осигурява по-дълъг живот. В ТКМ има една теория за „броя на дишанията" в човешкия живот. По принцип той е индивидуален за всеки човек, но ако успеем да „спестим" част от този брой вдишвания и издишвания, всъщност удължаваме живота си. Това е същото като използването на ключа за лампата, колкото по-малко го натискаме, толкова по-дълго ще го ползваме. Ето защо в тайдзицюен бавното дишане е предимство, което също е свързано с традиционната китайска култура, където ние вярваме, че мекотата и бавния темп трябва да са част от нормалния ни живот. Затова аз считам, че днес начинът ни на живот не е здравословен. той е твърде забързан. Едно проучване показва, че професионалните спортисти днес живеят много по-кратък живот от обикновените хора. Причина за това всъщност е прекаляването. Затова аз пожелавам на всички от този момент да забавят темпото на говорене, на ходене, на всичко което правят.
Различни изследвания са доказали, че практикуването на таздзицюен не само ни прави по-работоспособни, но и повишава настроението и ни кара да се чувстваме щастливи. Понякога в началото на заниманията човек се чувства изморен от работата си, но само след половин часова тренировка, той усеща прилив на сили и настроение. Това е така, защото в резултат на тренировката се увеличава нивото на хормоните на щастието. Това е резултат, който не би могъл да се купи с пари. Всъщност този ефект се дължи на начин, по който се практикува тайдзицюен.
Уан Сяодзюн: Докато се изпълняват движенията непрекъснато трябва да се мисли за много неща. Например движенията да са плавни като воден поток, стъпките да са леки все едно пристъпва котка, в същото време позициите да на тялото да са стабилни като планина и т.н. С този начин на работа се потапяме в едно състояние на пълна релаксация и сме напълно спокойни, в резултат на което след тренировка се чувстваме комфортно, изпълнени със сили и настроение.
Последните изследвания на учените по света доказват, че човешката мисъл е голяма сила, която може да влияе на материята. Като пример професор Уан даде книгите на журналистката Лин Мактагарат „Експеримент с намерението" и на японския учен Масару Емото „Тайните послания на водата". В тях научно се описва как човешката мисъл влияе на материалния свят около нас. Друг факт, който отбелязва японският професор Масару Емото е, че трябва да развиваме дясното полукълбо на мозъка, защото там се намира истинската мъдрост. А практики подобни на тайдзицюен развиват именно тази част от мозъка.
Уан Сяодзюн: Нека да завършим днешната лекция с една мисъл на един от майсторите по тайдзицюен от династия Цин: „Защо практикуваме тайдзицюен? За да изживеем един дълъг и здравословен начин на живот.".
