Лятото е сезонът, когато поради горещото и влажно време се проявяват най-различни състояния и болести.Едно от тях, което е много упорито и неприятно, е уртикарията или копривната треска. В медицината все още не са открити конкретните причинители на този вид алергична реакция, която е съпроводена с неприятни обриви, сърбеж и подуване, които се появяват и изчезват непоследователно.Един от най-сложните проблеми при лечението на това заболяване е да се определи какво предизвиква обривите.

В днешната рубрика „Здраве от Изтока" ще говорим за това, нека да го наречем заболяване.Вместо да ви срещна с лекар, който да ви обясни симптомите и начините за лечение, избрах да поговорим с един човек, който е успял да се пребори с това упорито заболяване.Помолих го да ни разкаже как е постигнал това.Разбира се не можем да пренебрегнем теорията и дебелите учебници, но според мен опитът, и то разказан от първо лице, е много по-добър помощник.

И така днес ще ви срещна с Ивайло Биволаров, който живее в Пекин вече почти 15 години.

Той идва в Китай през 1997г. със стипендия от Министерство на образованието за пълен курс на обучение и след като завършва университета решава да започне работа тук и в момента работи в една българска транспортна компания в Пекин.

Какво те доведе в Китай?

Ивайло: Може би любопитството да видя какво представлява тази държава.Отначало ми харесваше живота тук, но с времето нещата се променят и не се чувствам така както преди.

Знаеш ли нещо за китайската медицина?Докосвал ли си се до нея?

Ивайло:Налагало ми се е няколко пъти, особено в последно време, защото имах малко проблеми със здравето.Интересно е, но за мен е загадка какво правят и как действа, но помага.Това е, което съм чувал и съм забелязал.При мен нямаше 100% положителен резултат, но все пак помага.

Преди Ивайло да ни разкаже как се е борил с уртикарията, нека да видим какво казват дебелите книги за това състояние.

Уртикарията е вид алергична реакция, която се предизвиква при отделянето на веществото хистамин от мастоцитите (това са вид бели кръвни клетки) в организма.

Проявява се под формата на големи, червени или бледи обриви по кожата (най-често по ръцете, краката, гърба и корема), които много сърбят и са с непостоянна продължителност, т.е могат да се появят, да изчезнат и пак да се появят. Обикновено, паралелно с обривите е възможно да се подуват и крайниците – горната част на стъпалата, обратната страна на ръцете, лицето.

Понякога червените петна, които сигнализират за уртикарията, наподобяват ухапване от комар, което обаче сменя формата си, както и разположението си по тялото.Една от големите опасности при това заболяване е, че е възможно освен външни да възникнат и вътрешни обриви, които да затруднят дишането, което от своя страна може да застраши живота.

Причините за възникването на уртикарията могат да бъдат най-различни- непоносимост на организма към някои хранителни продукти, лекарства, домашните любимци, контакта с някои химични вещества, климатичните условия,а също така и емоционалните състояния като стрес, нервност и т.н..

От храните най-често срещаните дразнители са яйцата, соята, шоколадът, морските продукти, цитрусовите плодове, ягодите.

От факторите от околната среда това са козината на домашните любимци, полените, тревите, стайните растения, латексовите изделия, химикалите, домашният прах. Не трябва да пропускаме и ухапванията (ужилванията) от насекоми.

От климатичните фактори това може да е слънчевата светлина, ниските или прекалено високите температури.

Изследванията показват, че емоционалната нестабилност и стресът също могат да провокират уртикарията. Тук се има предвид продължителният, хроничен стрес, който потиска имунната система и влияе на хормоналния статус, което от своя страна прави организма уязвим на заболяване. Кожата е органът, който реагира първо при натоварване на организма. Това е и причината за изява на заболявания като акне, розацея, псориазис, витилиго и уртикария.

В повечето случаи лекарите, които практикуват западна медицина, лекуват уртикарията с антихистаминни препарати. Тези лекарства не позволяват на хистамина да действа активно и всъщност основното им действие е да подтискат алергичната реакция.Затова не можем да кажем, че лекуват заболяването.

Според традиционната китайска медицина основен причинител на уртикарията са патогенните фактори вятър, влага и огън, отслабване на имунитета и др., т.е. нарушаване на равновесието между Ин и Ян в организма.И естествено при лечението търсят начини да го възстановят.Те използват основно различни билки и иглотерапия като метод на лечение.

Днешният ни събеседник търси помощ както от западната, така и от източната медицина, но накрая според него най-силна се оказва хомеопатията и в крайна сметка тя му помага да се справи с уртикарията.

Знаеш ли нещо за китайската медицина?Докосвал ли си се до нея?

Ивайло:Налагало ми се е няколко пъти, особено в последно време, защото имах проблеми със здравето.Интересно е, но за мен е загадка какво правят и как действа, но помага.Това е, което съм чувал и съм забелязал.При мен нямаше 100% положителен резултат, но все пак помага.

Разкажи за твоите проблеми със здравето?Как се появиха те?

Ивайло:Преди време се появи една доста сериозна алергия по цялото ми тяло.В медицинските среди я наричат уртикария.Тя се появи през лятото преди около две години.В началото забелязах червени петна, които се появяваха по ръцете ми и ставаха доста големи понякога.Но предполагах, че е от топлото време, от влагата тук и не обърнах голямо внимание, докато не си отидох в България.Там бях на санаториум, защото имах проблеми и с врата.Там процедурите бяха в един минерален басейн и тези червени петна започнаха да се появяват по цялото тяло.Тогава вече отидох на лекар в България, където ми изписаха лекарства, които започнах да вземам.Но бях и чувал, че тези лекарства просто потискат алергията и в повечето случаи не я лекуват.И така и стана.Вземах ги около 10 дена, след което намалих количеството и алергията стана много по-сериозна.Появяваха се много повече червени петна.

След като се върнах в Китай продължих лечението със Западна медицина, но почти нямаше резултат.И реших да опитам с китайска медицина, защото вече нямах друг избор.Алергията започна да става непоносима, освен това вечер имах трудности с дишането.Отидох в е една болница по китайска медицина, където ми направиха тестове, от които почти нищо не откриха, т.е. причината за алергията си оставаше неясна.Но по принцип ми забраниха да ям много неща - морски продукти, телешко месо, люто.Това беше основното, но и аз започнах да се ограничавам от доста работи.Те ми предписаха разни китайски лекарства и билки, от които по едно време алергията намаля доста и дори почти изчезна за около месец и половина, след което отново се появи.Отново започнах с китайските лекарства, но този път те не помогнаха.

Тогава се прибрах още веднъж в България и отидох там на някакви изследвания, след което отново нищо не откриха.Лекарите казаха, че това е нормално и най-вероятно е на нервна почва.Което за мен звучеше приемливо, защото по принцип съм си нервен.Лекарите отново ми предписаха западни лекарства, но този път не ги взех, защото знаех какъв ще е резултатът като ги спра.

Тогава един мой познат ме посъветва да отида при един лекар, който се занимава с хомеопатия.Прегледът беше много интересен.

Преди да продължим разговора нека споменем какво представлява хомеопатията.

Думата хомеопатия е с гръцки произход, където „хомиос" означава „подобен", а „патос"- „болест".Тя е един от алтернативните методи за лечение.В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула.

Според учените принципите на хомеопатията са научно неиздържани, а теорията - диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация.Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания. Но фактите доказват, че лечението е ефективно.

Още в древни времена имало предположения, че подобното лекува подобно.Има сведения, че Хипократ лекувал пациенти, които страдали от мания с корен от мандагора, който по принцип предизвиква мания.А през 16в. пионерът на фармакологията Парацелз, казва че малки дози от това, което може да разболее някого, също така и го лекува.

Официално хомеопатията възниква в края на 18в., като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики.

Разкажи нещо повече за прегледа?

Ивайло:Прегледът бе с едно махало и една машина, която показваше разни неща, за които аз нямам никаква представа.Но чрез тази машина лекарката разбра какво не ми е наред и какво трябва да ми даде да пия.Аз носех лекарствата, които бях пил до сега, и западните и китайските, и тя чрез тази машина определи кое лекарство е действало добре и кое не и как са си взаимодействали, след което ми задава различни въпроси свързани с болестта.Накрая ми изписа хомеопатично лекарство, което не се вземаше много на често.Започнах да го пия и забелязах подобрение.След около месец пак се прибрах в България, защото лекарството, което ми бе предписала свърши. Тогава тя ми изписа друг и след около месец аз мога да кажа, че бях излекуван и вече нямах този проблем.

И така от тогава не съм имал повече сериозни оплаквания.От време на време се случва да се появят червени петна по кожата, но те се появяват и изчезват за по-малко от час.

Искам само да добавя за още нещо, което изпробвах от китайската медицина-иглотерапията.В продължение на една седмица ходех почти всеки ден.Слагаха ми игли по цялото тяло, може би към 20 или 30 игли всеки път къде ли не-по главата, по челото, по краката, ръцете, корема.Но не забелязах голямо подобрение от това нещо.Понякога имах чувството, че раздразва алергията още повече.Но този лекар смяташе, че по този начин ще ми помогне.

А лекарят- хомеопат обясни ли ти нещо повече за състоянието ти?Каква според него бе причината за алергията?

Ивайло:Не си спомням вече какво точно ми каза, но мисля че нямаше нещо конкретно, което да обясни защо се появява това нещо.

Т.е. според теб хомеопатията изигра решаваща роля в лечението на алергията.

Ивайло: Според мен да или може би бе някакво съвпадение, защото това беше последния етап, който не бе кратък и продължи около 2-3- месеца.

Какъв съвет би дал на нашите слушатели, които имат тази алергия или ако случайно се появи?Според теб как трябва да се подходи?

Ивайло: Първо, ако могат самите те да определят от какво се появява, защото това е най-сложното.Аз лично бях много объркан от всички съвети на лекарите.Ограничавах се почти от всичко и свалих почти 10 килограма.Всеки лекар казваше, може да е от храна, може да е от нещо друго, но всъщност никой не знаеш точно от какво е.И ти самият започваш да се съмняваш от всяко нещо.Аз например вкъщи изчистих и изпрах абсолютно всичко, след като ми казаха, че може и домашният прах да е дразнителя.Макар че според мен не беше от това, защото аз съм живял в тази къща цели 5 години и не е имало никакъв проблем.

Така че съветвам слушателите да не се подвеждат по думите на лекарите, а да се опитат сами да преценят.Аз прецених, че най-вероятно е от нервите и се опитах да бъда много спокоен в близката една година.

Така че моят съвет е да слушат лекарите какво казват, но сами да преценяват, до колко това важи за тях.Сложно е да се даде съвет за този вид болест.

Предполагам много пъти сте чували твърдението, че човек сам може да се излекува.Но не бива да приемаме това твърдение буквално, а по-скоро да се вслушваме в организма си, защото отговорът се намира някъде там.Тъй като всеки човек носи индивидуални характеристики, затова и при всеки нещата стоят индивидуално,т.е. няма универсална рецепта за болестта, колкото и често да е срещана тя.А лекарите не са магьосници, те също се учат от опита и практиката.Т.е. човек трябва да се наблюдава повече и да не пренебрегва съветите, но най-вече да следи собственото си състояние.

И на края какво ще пожелаеш на нашите слушатели?

Ивайло:Тъй като това е предаване за медицина, пожелавам им да бъдат здрави. Все пак да вярват на лекарите, защото те са хората, които могат да ни спасят, ако нещо неизбежно се случи.Да се възхищават на живота такъв какъвто е.