Тук в Китай считат, че всяка част от това влечуго допринася с нещо за здравето. Още преди 2 000 години по време на династия Източна Хан в трактата „Шън Нун Бън Цао Дзин" се споменава за приложението на змийската кожа. За нея се казва, че лекува кожни обриви, очни инфекции, болки в гърлото и хемороиди. За първи път за лечебните свойства на змийската жлъчка се споменава в записките на известния лекар Тао Хундзин, които се явяват допълнение на „Шън Нун Бън ао Дзин". За жлъчния мехур, кожата и месото на отровницата той пише, че лекуват кожни заболявания, чревни кръвоизливи, облекчават болката. Днес в медицината за приготвянето на различни видове лекарства се използват около 20 вида змии. Сред тях има както отровни, така и не отровни.
Първите записи, в които се споменава за използването на месото на питоните и отровниците в кулинарията са от династия Тан (618 г.-907 г.). Много е вероятно по-широкото използване на змиите като храна и лекарство през този период да е повлияно от индийската култура. Династия Тан е известна с развитието на обмена между Китай и западните земи, включително Индия и арабския свят.
Съществуват поне три характеристики на змиите, които са привлекли вниманието на традиционните лечители. Това са гъвкавост и бързина, смяната на кожата и силната отрова на някои от тях.
Поради това, че са много гъвкави, се предполагало, че могат да лекуват артрит. Мокасиновата змия и южноазиатския смок в момента се използват в състава на няколко традиционни лекарства за лечението на артрит. Понякога тези змии се слагат в силен алкохолен разтвор, който по-късно се използва за сковани стави. Способността на змиите да се движат бързо според древните лечители подсказва, че тяхната материя може да се движи бързо и в тялото. Затова се счита, че змиите лекуват синдрома „вятър", който също се придвижва бързо. Но в същото време на тези, които страдат от патогенен вятър, не се препоръчва да пият змийско вино, защото бързото движение на змията в медицината може да помогне само при първоначалното навлизане на „вятъра".
Фактът, че змиите сменят кожата си, предполага, че те имат регенеративни качества при лечението на хронични кожни проблеми. В резултат змийската кожа и цялата змия се използват при лечението на кожни заболявания. Змийската кожа помага при лечението на акне, антракс, сърбежи по кожата, псориазис. Освен това се счита, че тя помага за намаляването на замъгляването на роговицата, т.е. „кожата" на окото.
Наличието на невротоксини в отровата на животните е причина жертвата да се парализира при ухапване. Тя се използва в медицината орално за лечението на гърчове. Освен това някои форми на парализа са като „тоник" в природата и затова при прекаленото свиване на мускулите в някои случаи нервните токсини могат да преодолеят парализата. Отровата на змията се използва за лечение на епилепсия и парализа. На змийската кожа също се приписва анти-конвулсивно действие.
В китайските медицински книги е записано, че изхвърлената кожа на змията е полезна за тежки рани като абцеси, тумори циреи, антракс и фурункули. Изхвърлената кожа обикновено се пече и след това се използва както външно, така и вътрешно.
Жлъчката на змията отдавна се цени като тоник, който е сладък по природа. Тя се използва за приготвянето на здравословна напитка в ресторантите в южен Китай. Змийската жлъчка се смесва с оризова ракия и се пие преди ядене като ободряваща и стимулираща напитка. А като лекарство, тя се използва за лечението на магарешка кашлица, ревматични болки, висока температура, конвулсии, хемороиди, кървене на венците, кожни инфекции.
Змиите се използват и при лечението на ракови заболявания. Малката мокасинова змия е често срещана съставка в съвременните лекарства за лечение на левкемия. Комбинацията от стрити на прах Agkistrodon halys and Natrix trigrina (3-5 грама на ден)се използва като билкова добавка при лечението на хепатом. Змийската отрова днес се използва и като лечебно средство за сърдечно-съдови заболявания.
Когато говорим за хранителната стойност на змиите, трябва да започнем от месото. То е уникално и деликатно на вкус. По съдържание на белтъчини се равнява на телешкото месо, а понякога дори го превъзхожда. В Китай ястията, приготвени от змийско месо, са по-популярни на юг, в провинция Гуандун, Тайван, Хонконг. Там считат, че то е най-доброто от всички меса.
Според традиционната китайска медицина честата консумация на змийско месо подобрява кръвообращението и изгонва патогенния вятър, спира възпалението и неутрализира отровите, тонизира бъбреците. То е полезно при милиария и циреи, ставен ревматизъм, импотенция и недостиг на енергия в бъбреците, поддържа кожата млада. Освен това настойката от змии и китайски билки помага при парализа на мускулите, облекчава ревматизма, подсилва организма. Този вид алкохол често е наричан „здравословен алкохол". Той е измислен от китайците и е толкова популярен, че се е разпространил и в страните от югоизточна Азия.
Сигурно ви е любопитно да разберете как се приготвя, т.нар. „змийско вино"? Всъщност много лесно. В силно оризово вино или спирт се добавя основната съставка- змията. Тъй като е трудно големите змии да бъдат напъхани в бутилка, за целта обикновено се използват различни разновидности на кобрите. В Китай от древни времена вярват, че тази напитка активира всички сили на организма. В китайската медицина тя се използва само с лечебна цел. Змийската отрова се неутрализира от спирта и става безвредна за човека. Понякога към „виното" добавят няколко вида змии и лечебни билки. Трябва да се изчака дълго време, докато напитката придобие лечебни свойства. След това тя се прецежда и се пие като укрепващо организма средство. За любителите на екзотиката приготвят и „прясно" вино. За целта разрязват змията, изстискват всичката кръв и я смесват с оризова ракия. По този начин приготвят и алкохол със змийска жлъчка.
Без значение, че на пръв поглед тази напитка изглежда зловеща, последователите на китайската народна медицина вярват, че змийската отрова и тъкани са безценни за здравето. Те изпълват организма с жизнени сили и му въздействат благоприятно като цяло. Ето защо не е случайно, че змиите са символ на дълголетие и мъдрост.
Отварата от змии подобрява зрението, спира косопада. Тя на практика лекува от всички болести, сред които на първо място е импотенцията.
Този алкохол е най-популярен в Тайван, но тази напитка е забранена за износ, защото много от отровните змии вече са на изчезване.
Змийското месо е богато на белтъчини и всички 8 необходими за организма аминокиселини. Освен това то съдържа глютаминова киселина, която укрепва дейността на мозъчните клетки. Змийското месо съдържа и елементи като калций, желязо, фосфор, цинк и т.н., неорганични соли и витамините А, В1 и В2.
Освен месото жлъчката, кръвта и отровата на змиите също се използват като храна и лекарство. Макар че е малка на размер, змийската жлъчка още от древни времена има славата на скъпоценно китайско лекарство. Тя изгонва патогенния вятър и влагата от организма, изчиства излишната топлина и подобрява зрението, лекува кашлицата и намалява храчките. Днес в аптеките могат да се открият различни лекарства, в които е използвана змийска жлъчка.
Змийската кръв също е сред полезните лечебни храни. Тя се използва като допълнително средство при лечението на тумори, а в Тайланд вярват, че кръвта на кобрата подсилва организма, стимулира силите и разкрасява. Змийската кръв е сред най-популярните подаръци за празника на влюбените там.
Змийската отрова, макар че е в състояние да убие човек, може да помогне при лечението на рак и да облекчи болките на страдащите. Освен това благодарение на противосъсирващото си действие, лекува различни видове тромбози. Но не си правете експерименти и не забравяйте, че змийската отрова никога не се използва в чист вид. Това може да направите едва след като е преработена на лекарство и предписана от лекар.
И накрая не бива да пропускаме и змийската мас. Тя е най-доброто средство за съхраняването на вечна младост. Китайската медицина го използва външно при лечението на премръзвания и изгаряния. Освен това то е добро средство против бръчки, подмладява кожата и я прави по-еластична.
Костите и кожата на змията също се използват като средство за разкрасяване.
