Зеленият чай е известен на човечеството от хилядолетия. Той се приготвя от листата на чаения храст, който е многогодишно растение, расте в планински местности, нуждае се от висока температура и обилна влага. Всъщност от същото растение се приготвят и останалите видове чай (черен, улун, гуанин, пуър и т.н.), разликата е в начина, по който се обработват листата след като се съберат. Зеленият чай не преминава ферментация. Твърди се, че той съдържа най-висока концентрация на антиоксиданти, наричани още полифеноли. Това е причината той да се използва като лечебно средство за редица болести. Основната задача на антиоксидантите е да помогнат на тялото да се избави от свободните радикали, които предизвикват промени в клетките, а понякога дори ги унищожават. Според много учени те са причина за стареенето и много от заболяванията.

Съвременните изследвания показват, че зеленият чай съдържа витамините С, Р, К, А, D, E и микроелементите флуор, цинк, йод, мед, манган, фосфор, калий. Той действа благотворно на кръвообращението, подобрява еластичността на кръвоносните съдове, регулира нивата на кръвната захар, влияе благоприятно на ендокринната система. Заленият чай е в състояние да извежда от тялото тежките метали, шлаките, да неутрализира електромагнитните излъчвания. Той ускорява обмяната на веществата и спомага за разграждането на мастните отлагания.

Едно скорошно проучване на екип от Училището по медицина към университета Кеймюн в Република Корея показва, че екстрактът от зелен чай може да е ефективен лек за контрола на теглото и за регулирането на глюкозата при диабет от тип 2.

Активните съставки на зеления чай, които задържат липидите и глюкозата в червата, са вид флавоноид наречен епигалокатехин галат. Преди това авторите на изследването са предполагали, че необходимото количество от този флаваноид за намаляване на концентрациите на глюкоза в кръвта, може да се приема с дневната доза зелен чай. Въпреки това количеството зелен чай, което е необходимо за намаляването на поетото количество липиди в червата е по-голямо и е показало нежелани резултати при хората. Попадайки в кръвта епигалокатехин галата може да увеличи инсулиновата резистентност, което е отрицателен резултат особено при пациенти със затластяване и диабет.

За своето проучване изследователите тествали ефекта от екстракт от зелен чай върху телесното тегло и глюкозния толеранс (т.е. „предиабетно" състояни) при здрави мишки подложени на богата на мазнини диета и при мишки с диабет. За да избегнат високите дози епигалокатехин галат да попаднат в кръвта, изследователите използвали нетоксична смола полиетилен гликол, за да задържат епигалокатехин галата в червата, за да се предотврати усвояването му. След това те наблюдавали ефекта при мишки, които ядат само екстракт от зелен чай и които ядат екстракт от зелен чай плюс полиетилен гликол. Те сравнили тези резултати с ефекта от други две лекарства, които обикновено били изписвани на пациенти с диабет тип 2. Резултатите показали, че изолиран екстрактът от зелен чай не дал никакво подобрение нито в телесното тегло, нито при глюкозния толеранс. Но когато той се приемал с полиетилен гликол имало значително намаляване на телесното тегло, инсулиновата резистентност и глюкозния толеранс и при двете групи мишки. Полиетилен гликолът удължавал времето, през което епигалокатехин галатът оставал в червата, като по този начин ограничавал абсорбирането на глюкозата за по-дълъг период.

Интересното е, че ефектът от екстракта от зелен чай в червата и кръвообращението е измерим с дозите, които могат да бъдат приети с ежедневните дози зелен чай. Освен това въздействието на екстракта от зелен чай е сходно с това на двете лекарства, които се препоръчват на диабетици, които не са инсулинозависими.

В заключение изследователите казват, че диетата с екстракт от зелен чай и полиетилен гликол намалява телесното тегло и облекчава инсулиновата резистентност при мишките с диабет и при мишките подложени на диета с високо съдържание на мазнини, като по този начин подобрява непоносимостта към глюкозата. Затова есктрактът от зелен чай и комплекса от полиетилен гликоли може да са превантивно и терапевтично средство при наднормено тегло и свързания с него диабет тип 2.

Но колкото и полезен да е зеленият чай и той има противопоказания.

1. Специалистите препоръчват на хората, които страдат от нервно изтощение, да избягват тази напитка вечер и да пият от нея само сутрин и то в по-малки количества, защото кофеинът, който съдържа зеленият чай възбужда нервната система и може да предизвика нарушения в съня и загуба на силите.

2. В периода на месечния си цикъл, при бременност или когато кърмят, жените е най-добре да се откажат от зеления чай.

3. Тези, които имат ниско кръвно, също трябва да внимават с количествата зелен чай, защото по принцип той има свойството да понижава кръвното налягане. При остра форма на хипертония също е желателно да сте по-внимателни с дозите.

4. Ако забележите, че някое хронично заболяване се влошава, ще трябва да сте нащрек, особено когато става дума за язва на стомаха, защото зеленият чай повишава киселинността на стомашните сокове.

5. Избягвайте да пиете зелен чай на гладно, защото ще раздразни слузестата обвивка на стомаха, докато ако изпиете чаша чай след ядене, той ще улесни храносмилането.

6. Тъй като зеленият чай има тонизиращо действие, желателно е да го избягвате преди сън, защото вместо да ви се доспи, ще почувствате прилив на сили и ще будувате цяла нощ.

7. В никакъв случай не редувайте зеления чай с алкохол, защото ще навредите на бъбреците си.

8. Не забравяйте, че зеленият чай има свойството да охлажда организма, затова е препоръчително да го пиете през лятото, а през зимата да го замените с черен.

И накрая нека да припомним как се запарва зеления чай.

Залейте чаените листа с гореща вода с температура около 85-90° C. Изчакайте около 2-3 минути и чаят е готов. За една чаша е достатъчна около 1 чаена лъжица чай. Обикновено от една доза могат да се изпият 3 запарки, т.е. след като изпиете известно количество от чая, може да долеете отново гореща вода. Препоръчва се да не добавяте подсладители.