Празникът Дунджъ е един от важните в китайския традиционен календар, а един празник не може да мине без трапеза. Китай е огромна страна и обичаите в различните части на страната са различни.

В северните региони на празника Дунджъ задължително ядат „супа от ушички". Тази традиция е популярна в провинция Хънан и е свързана с една история от миналото. Навремето известният лекар Джан Джундзин след като приключил службата си в гр. Чанша се завърнал в родния си край, където вече било студена зима. Когато видял премръзналите хора по улиците със зачервени и замръзнали уши, той се натъжил и накарал хората си да построят медицински пункт, а той самият приготвил лечебна супа. Сварил агнешко, люти чушки и затоплящи билки. След това ги нарязал на ситно и ги поставил като пълнеж в лист от тесто, който завил под формата на ухо. Лекарят сложил обратно в бульона тези „тестени ушички" и ги сварил. След това раздал от тази супа на всички свои премръзнали съграждани. След като изяли супата, те се почувствали по-добре и ушите им оздравели. Хората от различните райони дали различни имена на тези „ушички". Някои ги нарекли Дзяодзъ(пелмени), други Биеншъ или Танмиендзяо. Тази традиция се съхранила и до днес и хората вярват, че, ако на Дунджъ ядат от тях ще изгонят злите духове, които носят болести.

В някои райони на Китай на празника Дунджъ задължително ядат „Танюен". Това са сладки топчета, приготвени от оризово брашно. С тях се прекланят пред предците и гощават приятели и роднини.

В Тайван се е съхранила традицията на този празник да правят девет-етажен сладкиш от оризово брашно във формата на костенурка, прасе, крава, овца или др. животно, което е символ на щастието.

А как да се храним да се храним след този празник, за да не навредим на здравето си?

Зимата е сезон, когато енергията на бъбреците е най-активна. В традиционната китайска медицина те не само регулират филтрирането на течностите в организма, но и се считат за източник на цялата енергия в него. Те определят общото състояние на организма, особено на костите и репродуктивната система, контролират ставите, от тяхното състояние зависи дали ще живеем дълго. Енергията Ян на бъбреците ги загрява, а енергията Ин подхранва ставите и надбъбречната жлеза. Нарушението на баланса на енергията на бъбреците се изразява в болки в ставите, кръста, падане на зъбите и косата, увеличение на простатата, импотенция, проблеми с уринирането, неоправдан панически страх, тъмни кръгове под очите. Затова зимата се счита за сезона на бъбреците и следва да помислим как да ги заздравим, какъв хранителен режим да изберем, какво е подходящо, за да ги „заредим" с енергия, да поддържаме здрави тях и съответно целия организъм.

Едно от ястията, което се яде след Дунджъ в Китай е супа от ряпа и агнешко. Тя укрепва енергията, тонизира бъбреците, премахва умората, полезна е при импотенция.

Продукти: 500 гр. бяла ряпа, 250 гр. агнешко, джинджифил, оризово вино, сол на вкус.

Нарежете на парчета изчистената ряпа и агнешкото. Сложете агнешкото в тенджера с вода и го варете 5-6 минути. Извадете месото, сменете водата и сложете агнешкото, джинджифила, оризовото вино и солта. Изчакайте месото да се свари до 60% готовност и добавете ряпата. Варете до готовност.

У нас ряпата е популярно да се яде предимно в сурово състояние, но тук в Китай освен това я готвят или правят туршии от нея. Освен това тя е една от препоръчваните за зимата храни от ТКМ. Една китайска поговорка казва, че ако през зимата ядеш ряпа, а през лятото джинджифил, няма да има нужда да ходиш на лекар. Според ТКМ ряпата стимулира храносмилането, отстранява застоя на кръвта и отоците. Тя укрепва енергията, тонизира далака, предпазва кожата от изсушаване, може да се използва като лечебна храна при диабет, кашлица, високо кръвно налягане, наднормено тегло.

Агнешкото също не е сред честите меса, които присъстват на нашата трапеза. Но то е богато на протеини, витамини и минерали, съдържа по-малко лош холестерол, добър източник е на витамини от групата В.

Според ТКМ то загрява организма и подсилва енергията Ян, затова е подходящо да се консумира през зимата и да се избягва през лятото. То тонизира бъбреците, укрепва кръвта и енергията, подобрява апетита и тонизира далака, подсилва организма.

Зимата е сезонът на честите настинки. За да укрепите белите дробове, да утолите жаждата и овлажните организма, може да си приготвите супа от спанак и сусамово олио.

Продукти: 500 гр. спанак, сол и сусамово олио на вкус.

Сварете изчистения спанак, добавете солта и сусамовото олио и супата е готова.

Друг съвет, който дават китайските специалисти е да се храним по-начесто и на по-малки порции. Така няма да натоварваме излишно организма и храната ще се усвоява по-бързо и лесно.

През зимата е препоръчително да ограничим употребата на сладки и мазни храни, както и да консумиране по-малки количества сол. В замяна на това можем да добавим повече белтъчини, витамини и фибри.

В миналото съхраняването на продуктите през зимата е било проблем и е нямало пресни зеленчуци и плодове. В Китай от древни времена основната храна е била оризът. През есента хората се запасявали с големи количества китайско зеле, кореноплодни като сладък картоф, ряпа, целина, тиква, лук. Те можело да се съхраняват дълго и според ТКМ са добро средство за поддържане на енергията Ян. Считало се, че е полезно да се консумира черен сусам, орехи, бадеми, черен боб, т.е. храните с черен цвят, защото той съответства на бъбреците и съответно тези храни са подходящи за укрепването им. От месото предпочитали телешкото и агнешкото, тъй като те също са подходящи за поддържането на енергията на бъбреците. В древността считали, че храната през зимата трябва да се готви по-дълго време. Въпреки че по този начин се загубвали част от витамините, храната ставала по-лесно усвояема от организма, което укрепвало костите и бъбреците. Освен това при продължителното готвене на продуктите не било нужно да се изразходва много енергия за усвояването на храната. Вместо растително масло, там където било възможно го заменяли с животинска мас, която не разрушавала хранителната стойност на продуктите, когато се готвели на висока температура и в същото време снабдявала организма с повече енергия.