Гроздето

Първите сведения за отглеждане на грозде са от 6-8хил. години.Според учените в началото то се е отглеждало в Източна Европа по черноморското крайбрежие.След това се разпространява в Близкия Изток.

Други източници сочат, че то е култивирано за първи път в Азия още през 5000 г.пр.н.е..

У нас споменаването на този плод се свързва първо с винопроизводството, но всъщност самото грозде в сурово състояние е много добър източник на антиоксиданти.Диетолозите твърдят, че то помага за намаляване на риска от коронарна болест и рак.Под формата на сок, то пречиства черния дроб и води до отделянето на повече пикочна киселина от организма.Но въпреки това гроздето не е лесно смилаема храна, затова трябва да бъдем внимателни с него, за да не предизвикаме спазми.

Гроздето е богато на органични киселини като ябълчена, винена, лимонена, фосфорна и др., които стимулират обмяната на веществата.

Витамините, които съдържа, са причина то да укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и да подобрява зрението.

В него се съдържа и голямо количество калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности от организма.Ето защо е полезно да се яде грозде при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур.Магнезият, калцият, фосфора и желязото, които съдържа гроздето помагат при лечението на рахит и предпазват от анемия.Спортистите и хората, чието ежедневие е свързано с физически натоварвания, също трябва да се възползват от този плод, защото той действа съдоразширяващо.

Сокът от грозде също е много полезен, защото освен много захар и миниреални вещества съдържа фосфати, белтъчини, витамините Р и С.Препоръчва се да се пие по половин литър гроздов сок на три пъти през деня, защото органичните киселини в него влияят благоприятно върху апетита и жлезите с вътрешна и външна секреция.Той утолява жаждата, подобрява перисталтиката на чертвата и подпомага отделителната функция на бъбреците.

Сушеното грозде или стафидите се препоръчват при депресивни състояния, умора, липса на концентрация.Добре е да си похапвате грозде в следобедните часове, когато ви налегне умора.

С гроздето може да поддържате кожата си гладка и еластична.Освен да го ядете, може да си направите и маска на лицето.За целта разрежете няколко гроздови зърна наполовина и ги наложете откъм меката им страна в долната част на лицето.Меката плодова киселина ще премахне мъртвата кожа и ще я направи по-гладка и нежна.

За да подхраните и освежите кожата, опитайте следната вкусна рецепта: размачкайте шепа червено грозде заедно със сметана и нанесете на лицето.След 10 минути измийте с тампон натопен в охладено мляко.

Един интересен, но малко известен факт е,че семките на гроздето са по-полезни от самото грозде.Те са мощен антиоскидант, който забавя стареенето като контролира свободните радикали.Освен това семките на гроздето имат антивирусни и анти-канцерогенни свойства, а също така подобряват и кръвообращението в организма.Кожата на гроздето също притежава някои вещества, които тялото може да превърне в анти-ракови агенти.

Традиционната китайска медицина също препоръчва гроздето като средство, което забавя стареенето, подсилва енергията Ци и кръвта, подпомага секрецията на течностите в организма, утолява жаждата, укрепва далака и има диуретично действие.Освен това е подходящо за пречистването на организма от токсини и излишната горещина, които е натрупал през лятото.

Според китайските диетолози, гроздето, в зависимост от цвета, действа по различен начин.

Гроздето с лилав цвят е ефикасно за разкрасяване и подмладяване, по-тъмното на цвят грозде подсилва енергията Ин и бъбреците, червеникавото- подобрява кръвообращението, предотвратява образуването на тромбози, така че болните от сърдечно-съдови заболявания могат да го ядата спокойно.Зеленикавото на цвят грозде се препоръчва за пречистване на организма от токсините, а по-бялото- подхранва енергията на белите дробове и ги укрепва, затова е подходящо да се консумира от хора, които имат проблеми с дихателните пътища.

И не¬за¬ви¬си¬мо от всич¬ки по¬лез¬ни свой¬с¬т¬ва, ко¬и¬то из¬ре¬дих¬ме, ня¬кои хо¬ра тряб¬ва да се въз¬дър¬жат от то¬зи по¬ле¬зен и вку¬сен плод. Той е про¬ти¬во¬по¬ка¬зен на бол¬ни¬те с ди¬а¬бет, яз¬ве¬на бо¬лест, хро¬ни¬чен ко¬лит.

Нарът

Нарът е плод, който се отглежда и в нашата страна, но не е толкова популярен.Той е сухолюбиво растение и идва от земите, където днес се намират Иран и Афганистан.От там се разпространява по средиземноморието, Индия, Япония и Китай.У нас нар се отглежда по Черноморието и в Южна България като декоративно и плодно растение.

Плодът му по форма наподобява ябълка, но вътрешността му е пълна със сочни, рубиненочервени семки, които всъщност са ядливата му част.Освен като плод, той може да се консумира и под формата на сок.

Нарът притежава цял набор от лечебни и полезни свойства, за които може би много от вас дори и не подозират.

Нарът е богат на витамин С.В една чаша сок от нар се съдържат 40% от необходимата за организма доза от този витамин.

Той съдържа три пъти повече антиоксиданти от зеления чай или червеното вино.Те са в състояние да спрат развитието на атросклерозата.

Нарът е богат на минерали, сред които калций, магнезий, фосфор, желязо, натрий, калий и др.Благодарение на този коктейл от минерали, той има свойството да стимулира кръвообращението, намалява холестерола и регулира водно-солевия обмен.Затова се препоръчва на болните от хипертония и сърдечна недостатъчност.Нарът разрежда кръвта и предотвратява образуването на плаки по артериите, което гарантира оптимален приток на кръв към сърцето.Ето защо нарът предпазва от появата на високо кръвно, сърдечни атаки и натрупването на лош холестерол.

Нарът е полезен и при различни възпаления на храносмилателната система, защото съдържа фолацин, пектини и танини.

Нарът тонизира и укрепва организма.Той повишава работоспособността.Затова се препоръчва да се изпива по половин чаша сок от нар по три пъти на ден 30-40 минути преди ядене.Освен това честата консумация на нар може да забави стареенето и да запази кожата млада за по-дълго време.

Нарът има диуретично, противовъзпалително, антисептично и обезболяващо действие.Препоръчва се да се консумира за възстановяването на организма след инфекциозни заболявания и операции, бъбречни колики и стомашно-чревни разстройства.

Благодарение на антиоксидантите, които стимулират притока на кръв към половите органи, нарът се препоръчва като средство за подобряване на половите функции.

Освен това , благодарение на лимонената киселина, която съдържа, нарът много добре утолява жаждата.

Традиционната китайска медицина го препоръчва при кашлица, лечение на храносмилателни разтройства, диария и др.Изяждането на един нар всеки ден през есента ще подготви организма ни за предстоящата зима.

Райска ябълка

Райската ябълка е още един плод, който не е толкова популярен у нас, докато тук в Китай е точно обратното.През месец септември, в районите около Пекин могат да се видят градини с райски ябълки.Всъщност, ако не е добре узрял, този плод не е вкусен и не би ви харесал.Но наситено-оранжевите плодове са вкусни и полезни за здравето.

Райската ябълка, за чиято родина се считат Китай и Япония, у нас се нарича още „каки", „японска хурма"и т.н..Но със сигурност наименованието „райска ябълка" не е случайно и е много вероятно да е свързано с лечебните свойства на този плод.Той е пренесен в България в началото на миналия век и в наши дни се отглежда в Карлово, Сопот, Пловдив, Сливен Хасково и др. и е известен под името „"медовина .

Плодовете на райската ябълка са оранжеви, с овална или леко конусовидна форма.

Те са богати на витамините А, С, Р, Е, В, минералите калий, магнезий, йод, калций, фосфор, мед и манган.Съдържат захари, най-вече глюкоза и фруктоза, ораганични киселини и пектини.

Райската ябълка чудесно тонизира и укрепва организма. Полезна е при анемия, заболявания на щитовидната жлеза и нарушения в стомашно-чревния тракт.Освен това помаг при настинки и кашлица.Компреси от пресните плодове помагат за заздравяването на рани.

Освен това маската от пюре от прясна райска ябълка почиства и освежава кожата.

Болните от захарен диабет и след операция от язва на стомаха или червата, не трябва да изяждат повече от един плод на ден.

Според традиционната китайска медицина есента е най-подходящият сезон за консумиране на райски ябълки, разбира се, защото точно тогава зреят.Китайските лекарии са открили, че тя е полезна за белите дробове, подобрява секрецията на течностите и утолява жаждата, укрепва далака и стомаха.Тя лекува болестни състояния като храчене на кръв, хемороиди и др.

Освен плодовете, листата на райската ябълка също притежават лечебни свойства.Чаят от тях понижава кръвното налягане, предпазва от атеросклероза, укрепва стомаха и подпомага храносмилането.

Сушените райски ябълки са полезни за различни проблеми с дихателните пътища.Чаят от тях лекува бронхити, суха кашлица, възпаления на гърлото.Следната смес помага при афти: 10гр. сушени райски ябълки, 0.5гр. борнеол, 5гр. мента се стриват и намазват на засегнатото място.

И още една част от това растение, което едва ли бихте се сетили, че може да се използва като билка.Това е, нека го наречем дръжката на плода или по-точно тази част, с която плодът се крепи на дървото.В традиционната китайска медицина тази част е едно от 10-те най-ефикасни лекарства.В комбинация с джинджифили или бамбукови нишки има свойството да лекува стомашни проблеми.

Лотосът

Лотосът, освен наслада за душата е и полезно за здравето.Той е от едно семейство с познатата у нас водна лилия.В Китай е невъзможно да видите парк или градина с езеро, в което да липсват лотоси и златни рибки.Но китайците са открили, че всяка част от този символ на красотата може да се използва и като лечебно средство.

Лотосът е едно от най-уважаваните растения на Изток.Още от древни времена той е част от фолклора, митологията и религията на много народи.Той е символ на плодородието, красотата и чувствеността, възраждането, чистотата и божествената мъдрост, олицетворява възможността на човек да развие своето съзнание и да постигне съвършенство.

Още в древен Египет изобразявали бога на слънцето Ра като дете, седящо върху цветовете на лотос.Лотосът присъства като мотив и в обредите на древните арабски ордени, може да се открие в архитектурата, скулптурите и рисунките на джайнистите.

В Индия отношението към лотоса е много специално.За индусите той е много повече от цвете, той е символ за всичко, което те приемат за красиво и благородно.В древните манускрипти е казано, че за първи път това цвете цъфнало по време на сътворението на света.

Изискаността на лотоса било невъзможно да остане незабелязана и от китайците.Лотосът бил вдъхновение за художници и поети, които го сравнявали с утринна роса от небето или чиста вода, струяща от цветето.Понякога го наричали водна магнолия.Според китайците лотосът трябва да помогне на хората да видят доброто дори и в най-тежките ситуации в живота- така както се извисяват неговите белоснежни цветове над мътната вода, не забелязвайки мрака на дъното, от което растат.Поетите възпели и стеблото на лотоса.То е много гъвкаво и може лесно да се огъне и разтегне, но е много трудно да се разплете, тъй като има много здрави и гъвкави влакна.Това качество на стъблото на лотоса в Китай го сравняват с истинската любов, която свързва сърцата на влюбените завинаги, колкото и да ги отдалечат обстоятелствата в живота.

Дошлият по-късно от Индия будизъм пренесъл своето трогателно отношение към цветовете на лотоса и в Китай.В скулптурите и изображенията Буда винаги бил представян седящ на цветовете на лотос.Според будисткото учение, така както лотосът израства от калта и мътилката, оставайки незамърсен от тях, така и сърцето на човек трябва да остане незасегнато от цялото земно зло.

Будистката богиня на милосърдието Гунин, облекчава страданието на хората, с капките вода, които текат от краката й, когато стъпва по цветовете на лотоса, растящ на повърхността на водата.

За будистите лотосът е най-нагледният пример за дистанцирането от вулгарностите на живота- цветето на душата плава на повърхността на духовното езеро, докато корените му са дълбоко вкоренени в почвата на земното битие.Една от средновековните мантри гласи: "Сърцето на човек не трябва да ражда желание за зло.То трябва да е като цветовете на белия, червения и синия лотос, който расте във водата, но не е неин източник."Основната идея, че мъката е щастие, злото е добро, мръсното е чистота и всичко това е неделимо е била въплътена в лотоса, като единен растителен организъм, който чрез стеблото си съвършено е съединил мръсното и чистото, земното и възвишеното.

В днешни дни са известни над сто вида от това великолепно растение, което расте по всички континенти.Лотосът е многогодишно растение, което пуска корени във пресни водоеми като езера, реки и др.Листата му, които са с големина около 60см, плават над водата или се извисяват над нея.Цветовете му притежават невероятен аромат, разтварят се рано сутрин и са най-различни на цвят- бели, розови, светло-жълти и даже синкави.Семената на лотоса се образуват в своеобразното съцветие, което наподобява това на мака.Всяко семе, което е във формата на конус, се намира в отделна клетка.

Освен божественото си предназначение, лотосът има и по-земно и практично приложение.Екстрактът от цветовете му с успех се прилага в традиционната и съвременна медицина и козметика.

Според традиционната източна медицина лотосът е отлично противоотровно средство.От корените и листата му се приготвят лекарства, които помагат при висока температура, диария и хемороиди.Те облекчават общото състояние след слънчев удар, световъртеж и кръвотечение.

Китайските препарати, приготвени от лотосови семена могат да излекуват болести като холера и тропическа треска.Семената са добро средство срещу повръщане, подобряват храносмилането и съня, помагат при стрес, тонизират организма.

Освен в лекарствените препарати, семената на лотоса се използват и като добавка към ястия като каши, супи, яхнии.Добавени в гозбата, лотосовите семена не променят вкуса й, но укрепват имунитета, нервната система и сърцето.Те въздействат върху меридианите на далака, бъбреците и сърцето и заздравяват отделителната система, стомаха,червата, сърдечно-съдовата система, репродуктивните органи, гърлото, белите дробове.Полезни са при бъбречна недостатъчност.Семената от лотос могат да се ядат сварени самостоятелно, с ориз и др..

Във фармацията, алкалоидите, като лотузин, диметил-коклаурин, неферин и нуциферин, извлечени от лотоса, имат широк спектър от приложение в състава на съвременните кардиологични, съдоразширяващи, кръвоспиращи и понижаващи температурата препарати.Последните изследвания показват, че те могат да се използват и при лечението на ракови заболявания.Целебни свойства притежават всички части на лотоса, но най-много активни алкалоиди съдържат тичинките му.

От древни времена било забелязано и още едно удивително свойство на лотоса – да успокоява нервната система.За да постигнат по-дълбока медитация, будистите палели благовония от лотос.Екстрактът от него, добавен в чая или виното, при системна употреба успокоява и създава усещане за приятно отпускане на всяка клетка в тялото.В такова състояние човек престава да мисли за грижите и проблемите и тихо се наслаждава на настоящия момент.

Ето и няколко рецепти, които може да приготвите в домашни условия

1. Залейте 25гр. корен от лотос с 200мл. гореща вода и запарете за около 10 минути.След това прецедете и по желание добавете няколко капки пресен лимон.

Този чай помага при възпалителни процеси, бактериални и вирусни инфекции, понижена функция на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците и метаболизма, хронична умора.

2. 100гр. луковици от лилия, 50гр. лотосови семена, 5гр.лилии, 150гр. небетшекер

Измийте луковиците от лилия и лилиите и ги сложете в купа.Отделете обвивката на лотосовите семена и ги добавете в купата.Залейте ги с 500 мл.гореща вода и варете на водна баня.Добавете небетшекера и оставете да поври още малко.

Тази отвара е подходяща при проблеми със съня и нервите.

3. Каша от лотосови семена, луковици от лилия и зелена соя.

Необходими са ви 200гр. ориз, 50гр. лотосови семена, 25гр. сушени луковици от лилия,50гр. зелена соя и 20гр. небетшекер.

Измийте ориза, нарежете луковиците от лилия на парчета, изчистете семената от лотос.Сложете водата да заври и добавете ориза, семената от лотос и соята.Варете половин час на умерен огън.Добавете луковиците от лилия и небетшекера и кашата е готова.

Това ястие е подходящо при кашлица, успокоява нервите, засилва енергията Ин,забавя стареенето, укрепва далака, стимулира функцията на бъбреците, неутрализира отровите.