Традиционният китайски календар се разделя на два типа – слънчев(селскостопански) и слънчево-лунен. Вторият в историята също е известен с два варианта – календарът Ся, според който годината започва през пролетта и календарът Джуансю, където началото на годината е през есента.

По древните гадателни кости от династия Шан е открито описание на година от 12 лунни месеца, където се добавял тринадесети, а понякога и четиринадесети месец, за да се съхрани връзката със сезоните и слънцестоенето. Тогава годината започвала на първото новолуние след зимното слънцестоене, както е и сега.

По-късно в календара от епохата Джоу лунните месеци също били 12, продължителността им била между 29 и 30 дни, като понякога се добавял по един допълнителен ден в края на месеца в зависимост от новолунията. В този календар също понякога се налагало да има и тринадесети месец. Тъй като добавянето на допълнителни дни към месеците не било точно регламентирано, често се случвало календарите на различните царства да се разминават.

През 221 г. пр.н.е., когато император Циншъхуан обединява Китай, въвежда и реформа на календара и установява единен календар. Съобразявайки се със стихиите, в този период началото на новата година било изместено с един месец напред. Тя започвала на второто пълнолуние след зимното слънцестоене. По време на династия Цин били определени 24 сезона, съобразени с позицията на Слънцето по еклиптиката, което станало основа за селскостопанския календар. Сезоните нямали пряко отношение към Луната.

Днешният традиционен китайски календар бил установен през 104 г. пр.н.е. от император Уди (династия Хан) след многогодишната работа на конфуцианските учени. Календарът бил наречен Тайчу (в превод „Велико начало"). Според този календар началото на годината било изместено в началото на пролетта, което съвпадало с първото новолуние след зимното слънцестоене (края на януари началото на февруари), а допълнителен месец се добавял, когато Слънцето не преминавало границите на съответните сектори на еклиптиката в продължение на цял месец (или два селскостопански сезона). Началото на месеците се изчислявало според средното движение на Слънцето и Луната.

В резултат, днес китайският традиционен календар се състои от месеци, чието начало се определя според новолунията, и сезони, които са приблизително по едно и също време всяка година.

Сезонът, за който ще говорим днес, се нарича Юшуей („雨水" или Дъждовни води) и се пада всяка година межди 18-20 февруари. От името му можем да се досетим, че през това време на годината започват дъждовете и количеството им е по-голямо. С настъпването на сезона Юшуей снегът започва да се топи, задухва пролетния вятър, времето постепенно се затопля и природата се събужда от зимния сън. За земеделците това е изключително важно време за подготовка на земята.

Традиционната китайска медицина(ТКМ) съветва да следваме промените в природата и да живеем в съответствие с тях. През сезона Юшуей трябва да обърнем по-голямо внимание на далака и стомаха. Според ТКМ те преработват храната и я преобразуват в енергия, която е необходима на организма, за да функционира нормално. От състоянието на далака и стомаха зависи колко дълго ще живее човек. В своите трудове известният лекар от династия Мин Джан Дзинюе споменава, че енергията на почвата е начало за всички живи същества, а от състоянието на енергията на стомаха зависи колко ще сме здрави. Затова „търсещите безсмъртие" на първо място трябва да се погрижат за далака и стомаха. В теорията на петте елемента първоелементът Земя, който играе уравновесяваща роля за останалите четири елемента, съответства на далака. От тук можем да направим извод, че от нормалното функциониране на енергията на далака и стомаха зависи дали ще сме здрави, изпълнени с енергия и сили дълги години.

В природата дървото или посетият кълн пробива (преодолява) земята със увеличаването на влагата и затоплянето на времето. Така и в цикъла на взаимодействие между петте първоелемента дървото „преодолява" земята или взема надмощие над нея. То съответства на черния дроб, следователно, ако енергията на черния дроб е по-силна, тя ще отслаби силите на далака. Петте плътни органа (сърце, черен дроб, далак, бели дробове и бъбреци) са взаимосвързани физиологически и появата на болести пряко зависи от тези взаимоотношения. Пролетта е сезон, когато Ян енергията нараства, затова трябва да я поддържаме и да не нараняваме далака.

Как да се погрижим за стомаха и далака? Това можем да направим чрез храната, която приемаме всеки ден, лекарства и като следим да не се преуморяваме и пазим здравето си.

1. Хранителния режим.

През пролетта времето постепенно се затопля, но често духа вятър, което може да предизвика изсъхване на кожата, устата и устните. Затова яжте повече пресни зеленчуци, пийте плодови сокове, за да осигурите на организма достатъчно течности. През този сезон природата се събужда и енергията Ян започва да расте, затова намалете мазните храни, за да съхраните Ян енергията, иначе енергията на черния дроб ще е прекалено силна и ще нарани далака. Сун Съмяо, лекар от династия Тан, в своя труд пише, че трябва да намалим киселите и да увеличим сладките храни, защото киселият вкус подхранва черния дроб, а сладкия-далака. Например към менюто си може да добавите див чесън, целина, кълнове от грах, бамбукови кълнове, ямс, корени от лотос, ряпа, водни кестени, захарна тръстика и др. Яжте по-малко студени храни, за да не навредите на далака и стомаха. Въздържайте си от овче месо, сурова храна, лук и чесън, а фъстъците консумирайте варени, а не пържени.

Сун Съмяо препоръчвал през първия месец от лунния календар, т.е. февруари-март по слънчевия, да се ядат каша от ремания (地黄), която тонизира бъбреците, каша от Фан фън (防风), която пази от зловредното въздействие на вятъра и тонизира четирите крайника, и каша от билката Перила (紫苏). Те се приготвят по следния начин:

• Каша от ремания

150 гр пресни корени от ремания се стриват на сок. 150 гр ориз се измива и се слага заедно с подходящо количество вода да ври. След като се свари се добавя сока от корените ремания и се оставя да ври на слаб огън още 20 минути. Преди да се свали от огъня, се добавя небет шекер.

• Каша от Фан фън

Една доза фан фън се сварява на супа и се прецежда. От получения бульон се вари каша с ориз.

• Каша от Перила

Запържете Перилата до златисто. Когато усетите, че е пуснала аромата си, отцедете получения сок и сварете каша с ориз.

2. Лекарства за възстановяването на далака и стомаха

Ако решите да пиете лекарства, по-добре се посъветвайте със специалист и не правете експерименти със здравето си. По принцип китайските лекари препоръчват да се пият билки, които подсилват енергията Ян и тонизират далака и стомаха. Сред тях са билките Adenophora verticillata(沙参), америкаснки женшен(西洋参), касия тора（决名子）, бяла хризантема（白菊花）, прах от корен полигонум мултифлорум(首乌粉) и т.н..

3. Психическото състояние

Връзката между физическото и психическото здраве е очевидна. Както не бива да прекаляваме с храната и алкохола, така не бива да прекаляваме и с емоциите и чувствата, а да се опитаме да съхраним душевно спокойствие.

Гневът, тъгата и прекаленото мислене, страхът вредят на първородната енергия (която получаваме при раждането си от родителите). Затова трябва да се стремим да сме спокойни, да бъдем умерени в желанията си, да не се преуморяваме, да си осигурим достатъчно пълноценен сън.