В наши дни все още се спори кой е основоположника на тайдзицюен. Според едни изследователи това е легендарният Джан Санфън, според други- това е Чън Уантин.

Ние няма да се спираме подробно на този проблем, а ще разгледаме накратко как са се появили петте основни стила, които се практикуват в момента в Китай.

Стилът Чън (陈)

Можем да приемем, че стилът Чън е като база за появата и развитието на останалите стилове на тайдзицюен.

Неговият основоположник Чън Уантин бил родом от окръг Уънсян, провинция Хънан. Той бил войник в императорската армия, но скоро след като през 1644 г. властта преминала в ръцете на манджурите той бил изпратен в запас. Като майстор на бойните изкуства, Чън решава да систематизира знанията и уменията, които е получил в армията. Той казвал за себе си следното: „Сега вече не съм на работа, остарях и единственият ми спътник е книгата на Хуан Тин. Аз изучавам ушу, когато си почивам и се занимавам с домакински работи, когато дойде сезона за събиране на реколтата. Понякога в свободното си време обучавам учениците, децата и внуците си без значение дали те ще станат дракони или тигри."

Като основа за новия стил, който създава, Чън Уантин взема формите от юмручния бой. Той съставя 5 комплекса Тайдзицюен, от които в днешни дни се практикуват само първите два. Чън Уантин е бил добре образован за времето си и гледал на ушу не само като на метод за водене на бой, но и като начин за вътрешно саморазвитие и предаване на духовната традиция. Той представял новия стил като обединено усвояване на вътрешните и външни техники и тяхното философско осмисляне. Постепенно стилът на фамилията Чън се усъвършенствал и неговото философско звучене се засилвало.

Стилът Чън съчетава бързи и бавни движения, от плавна медитация те преминават в резки удари или тласъци. Дълго време този стил остава в пределите на семейството, благодарение на което се съхраняват и духовните традиции на школата в концентриран вид.

Стилът Ян (杨)

Първи Ян Лучан успява да се приобщи към школата на семейство Чън. За него се говори като за човек-легенда. Той бил родом от провинция Хъбей и още от малък се увличал по ушу. Но грижите за семейството не му позволявали да се занимава системно. Ян работел като въглищар и разнасял въглища. Когато бил на 30 години, няколко души от фамилията Чън открили аптека в града. Носели се слухове, че там активно се занимават с бойни изкуства, но високите стени криели трениращите от любопитните погледи. Но на Ян Лучан му провървяло. Когато носел въглища на семейство Чън, той можел не забелязан от никого да гледа тренировките. Тогава му се струвало, че движения наподобяващи плуването на риба във вода, не може да са от полза в боя, докато един ден не видял със собствените си очи как момчето-слуга с едно движение изхвърлило навън група младежи, които искали да си вземат обратно парите, защото били недоволни от закупеното лекарство. От тогава Ян започнал да носи на семейство Чън безплатно въглища. Когато удивеният домакин, го попитал какво иска в замяна, Ян признал, че иска да изучава ушу. Домакинът не бил в състояние да го приеме за ученик без разрешението на патриарха на школата, затова написал препоръка на Ян и го изпратил в Чъндзягоу-родното място на стила Чън. Патриархат на школата отказал да го приеме, но след дългото настояване на Ян, го взел като слуга. След приключване на зададената му работа, Ян наблюдавал занятията и след три години се осмелил да покаже какво е научил. Майстор Чън бил удивен от старанието и упорството му и го допуснал до тренировките. След шест години занимания Ян Лучан се завърнал в родния си град и открил своя собствена школа.

В усилията си да открие всички тайни на школата Чън, Ян постепенно променял характера на движенията, като ги правел по-плавни и разтегнати, а бавните движения заменяли бързите. Затова първоначално наричали стила му „мек юмрук".

Така постепенно стилът придобива по-скоро оздравителен характер, което позволило на един от учениците му да напише: „Висшата цел на Тайдзицюен е съхраняване на здравето и удължаване на живота."

Благодарение на удивително хармонично построения комплекс и детайлно разработените етапи на обучение, стилът Ян не само станал най-масовият стил в тайдзицюен, но се оказал и по-привлекателен от външните стилове.

Стилът Уу(武)

Всички роднини на У Юсян, създателят на стила Уу, се занимавали с бойни изкуства. Той дълго време търсил учител, който да му покаже „истинското ушу на древните предци". Когато разбрал, че в техния окръг знаменитият Ян Лучан е открил школа, У разбрал, че това е учителя, който търсел от дълго време. Но обучението му било кратко.Брат му, който също бил майстор по ушу, избрал военната кариера и бил изпратен на мястото на началника в един друг окръг. У Юсян тръгнал с него с идеята по пътя да се отбие в Чъндзягоу, за да посети патриарха на Чън стила. Но останал разочарован, когато разбрал, че знаменитият майстор е вече толкова стар, че не може да преподава. Но племенникът му го взел за свой ученик и му показал Новия клон на стила, който значително се отличавал от стария. След месец обучението му приключило и У се заел с теоретическото преосмисляне на тайдзицюен.

Това бил нов етап в развитието на тайдзицюен. Неща, които по-рано не се предавали на никого и още повече, че никога не били записвани, се превърнали в стройна система. Докато братът на У Юсян обикалял в Поднебесната, той водел живот на затворник, преподавал своя стил и разработвал нови принципи. Той учел, че всяко движение на съперника, благодарение на изработената чувствителност у адепта на тайдзицюен, трябва да откликва като ехо в сърцето на майстора. Затова всяко действие трябва да има интуитивно-естествен характер, което води до състояние на вътрешно единство. Важно е импулсът на движението да се заражда в самия човек. Стилът Уу се характеризира със строги движения на тялото и позиции, релаксирани движения, точно определени стъпки и ясна разграничаване на пустото и пълното.

Стилът Сун(孙)

Един от учениците на У Юсян- Хао Хъ идва в Пекин и се разболява тежко. За него се грижи известният майстор по бойни изкуства Сун Лутан. По това време той бил овладял стиловете Синицюен и багуаджан. За да помогне на ученика на У Юсян, Сун Лутан намира най-добрите лекари в Пекин. Алед като оздравява, в знак на благодарност Хао Хъ му показва особеностите на стила Уу. Според Сун Лутан последователността на движенията била добра за занятия, но били изпуснати някои принципи. Така той създал свой собствен стил, който бил наречен Сун стил. Основен принцип в него били „отварянето и затварянето", т.е. съчетаване на движение напред и назад, подвижност, плавно преминаване между промяната на посоките.

Стилът У(吴)

Основател на стила У е У Дзиенцюен. Неговият баща, който бил оръженосец в манджурската армия, се обучавал при Ян Лучан, а по-късно и при сина му, който бил основател на Малкия клон на стила. У Дзиенцюен бил обучен в това направление от баща си и по-късно бил поканен да го преподава в Пекин. Тогава У Дзиенцюен решава да направи реформи в стила като прави движенията по-плавни, премахва скоковете, потропванията, резките движения, които тогава съществували в стила Ян. Променил малко и формата на стойката и движението преминавало като вълна по тялото. Много скоро стилът бил признат за самостоятелно направление в тайдзицюен и бързо станал популярен в Пекин и Шанхай.

Така че тайдзицюен не е спорт, не е само оздравителна система, не е предназначен за бой. Ако трябва да обобщим, тайдзицюен, както и йогата, за която говорихме в миналото предаване, е начин да постигнем физическо и психическо здраве, да достигнем онзи вътрешен мир със самите себе си и заобикалящия ни свят, който всъщност е и ключът към здравето и дълголетието.

Да се говори за тайдзицюен е трудно, защото не е нещо, което може да се опише с думи, а трябва да се почувства. А за да се почувства трябва дълго, системно практикуване и най-вече желание.