Някои определят тайдзицюен като бойно изкуство, други като система, която поддържа здравето и води до дълголетие. Всъщност и двете определения са правилни. В началото, когато се заражда тайдзицюен, на него се гледа като на бойно изкуство, защото създателите му са майстори по бойни изкуства. Той се определя като вътрешно направление, чрез което могат да се постигнат висши умения.

Но за да се овладее същността на тайдзицюен, не е достатъчно да се научат движенията. Трябва да се проникне и във философията му, която е изградена на базата на учението за Ин и Ян, за енергията Ци, за петте елемента, меридианите и т.н.. Много от принципите на това изкуство са заимствани от „Книгата на промените"(И Дзин), от даоизма и осемте хексаграми. Т.е. тайдзицюен не е просто бойно изкуство, той е начин на живот, той е усещане за Вселената.

Тайдзицюен в своята цялост обединява самозащитата, самопознанието и доброто физическо състояние.

Тук трябва да припомним символа за Ин и Ян, който представлява кръг, разделен на черна и бяла половина, които са пресечени с S-образна линия, като и в двете половини присъства по-една точка от противоположния цвят. Ето това е „тадйзи"-едно непрекъснато движение, една полярност, която е неделима и представлява едно цяло.

Според китайската философия в началото на всичко е Безпределната пустота или У дзи, където безкрайността и нищото са тъждествени. У дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях се образуват Осемте врати или Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие- Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на тайдзи и постигането на първоначалното У дзи.

Това определение сигурно звучи неясно и абстрактно, но нека оприличим енергията Ци, която е източник на живота, на електричество. Тогава Ин и Ян ще са положителния и отрицателния полюс, които задвижват това електричество. При занимания с тайдзицюен, ако движенията се изпълняват правилно, с правилно дишане и разбиране на смисъла им, ще ср осигури необходимата полярност, за да се активира и поддържа безпрепятственото протичането на Ци, което захранва нашето тяло и нашето съзнание, т.е. по този начин се постига хармонията и съвсем естествено може да се избегне появата на болестни състояния, които се следствие от блокажите на Ци или от недостатъчното й количество. Седемте емоции също влияят върху нашето здраве и доброто ни физическо състояние, защото те също са форми на блокиране на енергията. Чрез практикуването на тайдзицюен, човек успява да контролира емоциите си и предотвратява дисбаланса, причинен от тях. Ако не постигнем контрол върху циркулацията на нашата Ци, то няма надежда да бъдем здрави.

Според теорията за Ин и Ян в нашия свят не съществува абсолютно светло или абсолютно тъмно, т.е. тези така наречени две противоположности взаимно се допълват и не биха могли да съществуват една без друга. Това може да се открие и в самите движения в тайдзицюен. По време на практиката се набляга едновременно на мекотата и твърдостта, на пустотата и пълнотата, на бързото и бавното, на отварянето и затварянето, на съсредоточаването и разсейването, всички концепции, които могат да бъдат открити в древната китайска философия.

В основата на китайската традиционна медицина също стои принципът за хармонията между Ин и Ян. Според нея, за да се излекува болестта, трябва да се възстанови балансът между тези две начала и петте елемента, да се премахнат блокажите по пътя на енергията Ци и да се осигури хармоничното й протичане по меридианите. Погледнато от медицинска гледна точка тайдзицюен също се стреми към същото. Заниманията по тайдзицюен въздействат цялостно на организма. Ето няколко от прекатическите ползи и резултати, които може да получи човек, ако се занимава системно с тайдзицюен:

1. Хармонично, гъвкаво и подвижно тяло.

Редовните занимания с тайдзицюен повишават тонуса на целия организъм. Леките разтягания, плавните движения и стойката укрепват мускулите на краката, гърба, ръцете, гърдите, гръбначният стълб се изправя. След известно време тренировки начинаещият може да усети забележима промяна - стойката му става по-изправена и натоварването на гръбнака се разпределя равномерно, постепенно се подобряват хроничните проблеми със ставите, нормализира се кръвното налягане, обменните процеси и т.н.. Така че като резултат от заниманията се повишава жизненият тонус, човек става по-издържлив на натоварване и стрес.

2. Повишава се активността на мозъчната дейност.

Един от най-неочакваните и приятни подаръци, които можем да получим от редовните занимания с тайдзицюен е избистряне на мисълта, по-бързо усвояване на информацията и творчески подход към решаването на проблемите.

На какво се дължи този ефект? Докато се изпълнява комплексът от упражнения, наречен форма, тялото се движи в пространството във всички четири посоки, при което ръцете също изпълняват разнообразни движения. Тази сложна координация между лявата и дясната страна, както и между горните и долни крайници води до синхронизиране на лявото и дясно мозъчно полукълбо, при което се получава формиране на нови нервни връзки, което подобрява връзката между логическото и творческо мислене на човек.

3. Човек става по-устойчив към стреса.

Заниманията с тайдзицюен способстват за хармонизиране на психиката, за постигане на вътрешен покой и щастие. Дихателните практики, медитацията, плавните движения помагат на съвременния човек да се отпусне, да се освободи от психическото напрежение и да постигне необходимата релаксация. В резултат се подобрява сънят, премахва се чувството на тревожност и страх, човек започва да се чувства по-уверен в себе си. С времето практикуващият забелязва, че не е толкова подвластен на емоциите и стреса.

4. Постигане на добри отношения с околните.

По време на тренировките по тайдзицюен ключов момент е самостоятелно усъвършенстване на практиките, при което отсъства конкуренция и съревнование с другите. Практикуващите тайдзицюен с времето забелязват, че стават по-дружелюбни и общителни, настройват се позитивно, развиват навик да съпреживяват и да бъдат солидарни и умения да общуват с всички.

5. Постига се дълъг и наситен живот.

Тайдзицюен е една от малкото практики, с която човек може да се занимава цял живот до дълбока старост и която хармонично обединява усъвършенстването на тялото, духа и ума.

Един от известните майстори по тайдзицюен на 80-те години на миналия век У Тунан, когато бил почти на 100 години на въпроса на журналисти, които дошли, за да разберат каква е тайната на неговото дълголетие, отговорил така:"През целия си живот обичах да ям месо, да пия вино и да пуша лула. Но тайната на моето дълголетие не е в това, а в заниманията с тайдзицюен. Ключът на живота е в движението."

Тайдзицюен може да помогне на човек да съхрани дълго време здраво тялото си, ясно съзнанието и активно да участва в обществения живот.

А що се отнася до бойния аспект в тайдзицюен, той е израз на освобождаване на концентрирани дози от нашата Ци. В тайдзицюен човек трябва да е с отворено съзнание и да реагира в съответствие с атаката на противника. В класическите текстове се казва:" Където и да отиде умът, Ци ще го последва и от това ще произлезе действие. Страхът и напрежението ще попречат на потока на вашата Ци. Трябва да останем отпуснати и освободени през цялото време, за да се преборим с нашия противник"

Всяко движение в тайдзицюен трябва да започва в сърцето или душата(син), да откликва в импулса на волята(и), която да стимулира енергията(ци). Ци от своя страна реализира физическата сила(ли). Тази връзка се поражда естествено, без каквато и да е заповед. Тя е като отзвук на „Дао-то на човека".

За да се придобие тази връзка с Ци и циркулацията й, енергията трябва първо да се почувства. А това става с бавно и обмисляно повтаряне на движенията. Ние възприемаме и реагираме на околния свят чрез нашите пет сетива. Без чувството или усещането за Ци вътре в нас, ние не сме истински живи.

Оказва се, че тайдзи е по-скоро състояние.

Ако се научат само движенията, тайдзицюен ще бъде само като един танц. Но ако трениращият почувства потока на вътрешната енергия Ци и се научи да я управлява, то тогава можем да твърдим, че той е постигнал тайдзи.

Тогава възниква въпроса каква е разликата между тайдзицюен, Цигун и Кунфу? Отговорът е много прост: няма разлика. Всички китайски бойни изкуства са форма на Цигун, а на най-високо ниво между тях няма разлика.

В същността си и принципите школите и стиловете в тайдзицюен си приличат, но външната форма и характерът на движенията в различните стилове се различават. Така както всеки човек носи по нещо, което го прави по-различен от другите, но в същото време той е като всички останали хора.

Затова можем смело да твърдим, че всеки един практикуващ, който достигне до някаква по-висша степен на владеене на това изкуство, създава свой собствен стил. Така се е получило и с петте основни школи в тайдзицюен. Те са се появили една след друга, съчетавайки основните принципи и добавяйки по нещо ново.