Най-старите гроздови семки, които са намерени, датират от неолита, т.е. около 8000 години пр.н.е.. Те са открити на територията на днешна Сирия и Ливан-места, където виното днес е забранен продукт за употреба. Но тези открития доказват, че докато Европа е била покрита с ледници, в Близкия изток вече са отглеждали грозде и са правели вино.

В Китай има сведения, че през Бронзовата епоха(2000 г. пр.н.е.) виното се използвало в религиозните ритуали. Най-старото вино, което е открито тук, е от 1300 г. пр.н.е.. То било в две бутилки, намерени в гробница в провинция Хунан.

Древните траки също са били известни с добрите си вина. Доказателство за това можем да открием в творбите на Омир, който разказва как кораби натоварени с гъсто и силно тракийско вино са достигали до гръцкия лагер пред Троя.

Всички тези открития са свидетелство, че тази напитка е позната на хората още от древността. През цялата човешка история хората са търсели средства и начини да достигнат дълголетие в добро здраве. И едно от тях било виното. На какво се дължат тези му качества?Учените казват, че тайната е в химическия му състав. В природата е трудно да се открие друго подобно средство или напитка, които така хармонично да концентрират вещества, необходими за жизнените функции на човек. Виното е уникално с неповторимия си биологичен комплекс от над 100 необходими за организма вещества като витамини, микроелементи, антиоксиданти, ферменти и др. биологично активни вещества. Виното е събрало многобройни лечебни сили от природата, а според основателя на микробиологията и добър познавач на виното Луи Пастьор, „то е най-здравословното и хигиенично питие".

Известен е фактът, че употребата на алкохол, включително и вино, в големи количества съкращава живота и става причина за много болести. Но ако не се прекалява и се пие в умерени количества, то нещата стоят по съвсем друг начин. Изследванията в различни части на Европа са свидетелство, че хората на зряла и напреднала възраст, които употребяват натурално вино в умерени дози, са по-здрави и живеят по-дълго от тези, които злоупотребяват с него или са абсолютни трезвеници.

Ето до какви изводи е достигнал д-р Х. Крайскот от университета в Майнц:

- виното поддържа доброто настроение и подпомага отделянето на слюнчените и стомашни сокове. Причина за това са близо 800-те доказани ароматни вещества във виното.

- виното подпомага храносмилането и понижава риска от образуването на камъни в жлъчката. Като аператив то възбужда апетита, а червеното вино помага на храносмилането при консумирането на мазни и тежки храни

- успокоява и подобрява съня. Въздействието на виното върху централната нервна система е обуслевено преди всичко от съдържащия се в него етилов алкохол, на който се дължи и успокояващият ефект.

- укрепва сърцето. Това са доказали различните проучвания на кръвообращението. Умерената консумация на вино намалява риска от ранна смърт вследствие на съдови заболявания на сърцето и мозъка.

Вкусното и ароматно гроздето, от което се прави виното, от ципата до семките е изключително полезно за здравето. Това се дължи на полифенолите, които съдържа.

Полифенолите са семейство антиоксиданти, които предпазват клетъчните мембрани и ДНК от мутации, които причиняват рак. Основната им положителна роля е, че въздействат върху свободните радикали, като ограничават вредното влияние на оксидантовия стрес. Те имат антиканцерогенно, имуностимулиращо, антиоксидантно и противовъзпалително действие.

Освен полифеноли, виното е богато и на полезни за организма минерални вещества, които се оказва, че са повече от тези, които съдържа прясното мляко. Лабораторните анализи са открили, че във виното има магнезий, калий, йод, мед, цинк, манган, фосфор, фолиева киселина, натрий, желязо и т.н. Всички те влияят благотворно на организма и са необходими за образуването на нови клетки.

Ето защо качествата на едно вино зависят от качествата на гроздето, от което то е направено. Природата в България се характеризира с уникални качества и енергия, затова и българското вино е уникално. В днешни дни всичко на пазара зависи от маркетинга и рекламата и може би това е една от причините нашето вино да не е достатъчно добре познато и оценено в чужбина.

Въпреки че едно от най-старите вина е открито в Китай, тук винената култура все още не е добре развита и виното не е сред предпочитаните напитки от китайците. Но това няма да продължи дълго, защото се работи в тази насока. Българските производители също не изостават и се опитват да запознаят местното население с полезните му и приятни качества.

Тази година българското вино получи сертификат от японската лаборатория за анализ на хранителните продукти в Токио, с който стана световен рекордьор по съдържание на антиоксиданти сред всички известни натурални вина и напитки в света. То е 100% натурално вино, с лечебни свойства и е произведено по специална технология.

Колко вино е полезно да пием?

Трудно е да се определи точната мярка, защото тя зависи от много фактори, например цялостното физическо и психическо състояние, възрастта, пола и т.н. За някой например една чаша вино на ден може да е злоупотреба, т.е. дозата за всеки човек е строго индивидуална. Основното правило, което трябва да използвате като критерий е виното да не ви опияни, ако стигнете до това състояние, значи сте злоупотребили с алкохола.

Според лекарите количеството алкохол, което е полезно за здравето, се изчислява по следния начин: теглото ви се умножава по 100 и се дели на процента спирт, който се съдържа във виното.

Ако не ви се смята, може да следвате съвета на един гръцки поет, според който на ден могат да се изпиват по 3 чаши вино- първата от тях е за здраве, втората-за любов и наслада, а третата- за спокоен сън. След четвъртата според него започват караниците, след петата- скандалите, а със всяка следваща се губи разсъдъка.

Според австралийските учени, които изследвали 7000 души от различни възрастови групи, 2 до 3 чаши вино на ден за мъжете и 1-2 за жените стимулира паметта.

Друго важно условие, когато пиете вино, е да не го правите на празен стомах, защото това вреди на организма. Пийте го по време на обяд или вечеря и то бавно и на малки глътки. По този начин виното помага на храносмилателната система, освен това можем да му се насладим, да усетим вкуса и аромата му.

За да са пълни удоволствието и ползата от консумацията на вино, не го смесвайте с други спиртни напитки като бира, ракия, водка и т.н.

Ето още няколко факта за виното:

1. Виното убива болестотворните бактерии.

Виното е било използвано като лекарство още от древността. Затворниците, които събирали труповете по време на епидемията от чума в Марсилия, оцеляват, защото пиели вино, смесено с отвара от чесън. А в миналото, когато не е имало запаси от чиста питейна вода, хората са се спасявали от заразните заболявания като пиели вино. Древните елини промивали раните си с него и дезинфекцирали храносмилателната система. А египтяните го смесвали с мед и го използвали за пречистване на отделителната система.

В днешни дни е доказано, че виното укрепва имунната система и ефикасно се справя с много от болестотворните бактерии. Изследванията показват, че хората, които пият вино редовно и умерено, се разболяват по-малко, защото то съдържа голямо количество антивъзпалителни вещества. Хубавото вино от качествено грозде помага при лечението на настинки и хронични заболявания като бронхит например. То предпазва и от инфекции на храносмилателната система, причинени от вируси и бактерии. Когато микробите, които се намират в чревния тракт попаднат във виното, умират веднага.

2. Виното се използва в терапиите за красота.

Виното намира приложение и в съвременната козметика. То е предпочитана съставка в кремовете и маските и клиентките на салоните за красота. То освежава и подмладява кожата, прави я еластична и здрава, в същото време я предпазват от вредните външни влияния, от изсъхване и слънчеви изгаряния. Още нещо, което ще впечатли дамите на средна възраст е, че виното забавя появата на бръчки и окапването на косата.

Според експертите тайната се крие в съставките на виното и по-точно в йода, който съдържа, защото той е важен за доброто състояние на косата, ноктите, кожата, зъбите и т.н. Йодът има свойството и да изгаря излишните мазнини. Ето защо някои диетолози препоръчват винена диета на пациентките си.

Киселото мляко

Киселото мляко е неделима част от ежедневието на българина. Според руския учен Иля Мечников, който е изследвал причините за стареенето, големият брой на столетниците в България се дължи на редовната консумация на кисело мляко.

Теориите за произхода на киселото мляко са различни. Според някои той се свързва с траките, които живеели в плодородни земи, богати на растителност, което допринесло до развитието на скотовъдството. Те забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното и като прибавили прокиснало мляко в прясното получили квасено мляко, което е известно под името „прокиш".

Според друга теория киселото мляко води началото си от прабългарската напитка „кумис". Прабългарите го приготвяли от кобилешко мляко, но след като се заселват на Балканите, го заменят с овче. Прабългарите наричали това мляко „катък". Те го приготвяли като към прясното овче мляко добавяли „размивка" от сирене. Думата „катък" съществува в езика на уйгурите, които населяват северозападните територии на днешен Китай. С това име те наричат киселото мляко, което приготвят както от кобилешко, така и от овче мляко.

Нито една от тези теории все още не е доказана, но фактите сочат, че Чингиз хан е хранел армията си с кисело мляко. Прясното мляко се пазело в овчи стомаси, където под действието на наличната микрофлора протичало млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко.

В Западна Европа то става популярно едва през 16в. при управлението на Франсоа I. Той страдал от тежка и неизлечима диария и помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни, който му изпратил лекар. Лекарят предписал на Франсоа I диета от кисело мляко и успял да го изцери. В знак на благодарност френският крал разпространил този продукт из Европа.

През 20 век Иля Мечников открива, че вредното действие на микроорганизмите, които са причина за стареенето, може да се намали чрез подходящи лактобацили. Така той пръв поставя научната основа за хранителните, диетичните и лечебни свойства на киселото мляко и привлича вниманието на световната общественост.

През 1905 г. българинът Стамен Григоров, който е студент по медицина в Женева по това време, проучва микрофлората на киселото мляко и я описва като състояща се от една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. През 1907 г. тя е наречена лактобациликус булгарикус. По-късно през 1917 г. се доказва, че в производството на кисело мляко освен нея участват и коки, наречени стрептококус термофилус.

Така по света се заговаря за киселото мляко и неговите полезни свойства. Ако сте любопитни да научите повече за историята, процеса на ферментиране на млякото и на какво се дължат невероятните му вкусови качества, може да посетите музея в с. Студен извор, община Трън. Той е открит през лятото на 2007 г.. В него освен инетересни факти и предмети, които се използват за приготвянето и съхранението на киселото мляко, има и специална експозиция, посветена на д-р Стамен Григоров, който е роден в това село.

Благодарение на неговото откритие в днешни дни можем да твърдим, че киселото мляко се е превърнало в един от символите на България. Българското кисело мляко е уникално с това, че съдържа голям брой живи лактобацили, които ни предпазват от болестотворните микроорганизми и пазят здравето ни.

Ето няколко доказани ползи от употребата на кисело мляко:

Киселото мляко предпазва от парадонтоза и кариес.

Японските учени, които са впечатлени от този уникален български продукт, провеждат редица екперименти, за да открият за какво е полезно киселото мляко. Те са доказали, че редовната му консумация осигурява по-добро състояние на венците, за разлика от сиренето и прясното мляко. Освен това, ако децата ви консумират най-малко четири пъти на седмица кисело мляко, ще посещават по-рядко зъболекарския кабинет, защото честата му консумация защитава зъбите им. Предполага се, че това се дължи на протеините, които съдържа. Те се свързавт с повърхностния слой на зъбите и ги предпазват от вредните киселинни атаки.

Киселото мляко помага при стрес.

Най-опасният симптом при стрес е липсата на достатъчно сън. Според ирландските учени, киселото мляко е продуктът, от който се нждаят хората с лош сън, защото то е естествен антидепресант и облекчава психичните разстройства.

Друга предпоставка за стреса може да са стомашните проблеми. Тук на помощ отново идва киселото мляко, защото активните пробиотици в него въздействат благоприятно на чревната флора и успокояват стомаха.

Още един факт, който прави киселото мляко незаменим враг на стреса е богатото съдържание на калций в него. Той поддържа възбудимостта на сърдечния мускул, затова има изключително важно значение за правилното функциониране на нервната система, стимулира жлезите с вътрешна секреция и ускорява съсирването на кръвта.

Киселото мляко побеждава високото кръвно.

Американските учени са установили, че изяждането на една кофичка кисело мляко на всеки три дни подобрява състоянието на хората с високо кръвно налягане и предпазва тези, които са застрашени от появата му.

Киселото мляко възстановява равновесието в чревния тракт.

Установено е, че микрофлората на киселото мляко съдържа антибиотични и антибактериални вещества, които действат подтискащо върху някои микроорганизми в чревния тракт. Затова то е мощно средство при някои хранителни отравяния.

Приемането на антибиотици нарушава биологичното равновесие в червата, което може да предизвика тежки заболявания на храносмилателната система. Ето защо, ако пиете антибиотици, не забравяйте да ядете и кисело мляко. Това ще възстанови чревната микрофлора, ще тонизира организма и ще оздравеете по-бързо.

Българската роза

Наричат розата царица на цветята. Древните индийски предания разказват, че според тогавашните закони, всеки който донесе роза на владетеля, може да го помоли за всичко, което пожелае. С рози украсявали царските покои, дори плащали данъци и такси. Според индийските митове най-красивата жена Лакшми се е родила от розов цвят.

Розата е символ на любовта. Букет червени ароматни рози би разтопил сърцето на всяка жена. Те са предпочитано цвете на сватбите, може би защото са символ не само на любовта, но и на красотата и чистотата, които създава една истинска любов.

Розата е била символ на тайната в Рим. Тя се поставяла на входа на залата, където се обсъждали тайни и поверителни въпроси. А в историята на Англия в началото се свързвала със скръбта.

Счита се, че родината на розата е някъде в Югозападна Азия. Според музея на маслодайната роза в гр. Казанлък, това са били районите на Южен Китай. Там тя се отглеждала предимно като декоративно растение. Предполага се, че на нея започват да гледат като суровина за розова вода и розово масло първо в Индия и Египет. През 9 век тя е пренесена в Тунис и Персия, а първото розово масло е получено през 16в. В България маслодайната роза идва през Турция и започва да се отглежда в района на Казанлък. Според писмени сведения, промишлени количествта розово масло в България се произвеждат от 1650 г., а първата пратка за Франция е изпратена през 1740г. От тогава тя е предпочитана суровина от френските парфюмери.

В света се отглеждат 4 вида маслодайни рози. Казанлъшката роза е потомство на сорта Rosa damascena. Тя се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла. От тях се произвежда прочутото в цял свят българско розово масло. Освен това при преработката на розовия цвят се получава розова вода, която намира приложение в парфюмерийната и хранителната промишленост, а преработените венчелистчета и плодовете на казанлъшката роза са богати на витамин С.

Освен като суровина за парфюми, розовото масло е и популярно лечебно средство в народната медицина. То има противомикробно действие, използва се за лекуване на възпаления и дискинезии на жлъчните пътища, бронхиална астма, има и успокоителен и противоалергичен ефект. Външно цветовете на розата се използват при рани и изгаряния. Козметичните продукти с розово масло омекотяват и тонизират кожата. Етеричното розово масло се използва активно и в аромотерапията. То регулира кръвното налягане, стимулира концентрацията и възстановява баланса в тялото. Може да се използва при емоционални проблеми, стрес, главоболие и безсъние. Цветовете на червената роза са богати на танини и се прилагат срещу възпаление на венците, ангина и стомашно-чревни разстройства. А бялата роза се препоръчва като слабително.

Розовата вода е незаменим тоник, защото е подходяща за всеки тип кожа, контролира и балансира производството на себум, хидратира, поддържа pH баланса на сухата и чувствителна кожа, подсилва блясъка на косата. Тя е и универсално почистващо средство. Освен това розовата вода може да се използва за промивка на възпалени очи, при конюктивити и блефарити. Гаргарата с розова вода облекчава кървящите венци и премахва лошия дъх в устата.

Чаят от розови листа е богат на витамините А, В3, С, D и E и се препоръчва като ефикасно средство за възпалено гърло. Освен това той съдържа биофлавоноиди, лимонена киселина, флавоноиди, фруктоза, ябълчена киселина, дъбилни вещества и цинк. Именно поради това чаят от розови листа се препоръчва при инфекции на пикочния мехур и като средство за лечение на разстройство.

Сладкото от рози е известно като средство за красива кожа. Затова някога дамите започвали деня не само с кафе, но и с ароматно розово сладко. За щастие рецептата за розово сладко, която е била позната още на древните траки, е успяла да се съхрани сред народа. Освен средство за разкрасяване, то се използвало и като лек срещу туберколоза и проблеми с белите дробове.

Ето няколко рецепти с розови цветове:

1. Сладко от рози.

Розовите листа се смесват с кристална захар и сместа се вари на тих огън. След това се добавя билков мед. Оставя се да престои един месец и лекарството може да започне да се консумира.

2. Настойка от рози.

3 с.л. розов цвят се заливат с 2 ч.ч. кипяща вода. Захлупват се и се оставят да престоят 2 часа. След това се прецеждат. Използват се за жабурене при възпаления на устната кухина или на горните дихателни пътища.

3. Мехлем от рози.

Освен свежи, може да използвате и сушени розови цветове. Освен това ви трябва масло, което се втърдява при стайна температура, например кокосово или краве. Загрейте на водна баня за 5-10 мин. 1 гр. цветове и 100 гр. мазнина. Оставете сместа да престои една нощ. Отново загрейте мехлема, за да се втечни и прецедете в стъклен съд. Този мехлем се използва за лечение на циреи, изгорено и ранички.

4. Маска за суха коса.

2 с.л. кокосово масло и 1 с.л. масло от жожоба се разбъркват добре и към сместа се добавят 2-3 капки розово масло. Получава се мазна и плътна еднородна смес, която се нанася на косата като се започне от корените към върха. Престоява 30 минути и се измива. За по-добър резултат може да покриете с найлон.