Квинтесенцията Дзин е най-фината енергия, която човек получава от родителите си и постоянно я допълва в ежедневието си.Тя осигурява растежа, развитието и размножаването при хората, поддържа Ци на бъбреците, заедно с жизнената енергия Ци защитава организма от проникването на патогенни енергии.

Вродената и придобитата квинтесенция Дзин са неделими една от друга.Те се съхраняват в бъбреците и взаимно се подхранват.Съществуват три състояния на квинтесенцията Дзин: вродена, придобита и квинтесенция Дзин на бъбреците, която е съчетание на вродената и придобитата.

В китайския език йероглифът за квинтесенцията Дзин, се използва и в значение на „сперма".

Вродената квинтесенция Дзин(先天之精)

Плодът получава вродената квинтесенция Дзин от родителите.Заедно с енергията на бъбреците на майката, тя подхранва плода в утробата й, определя телосложението на бъдещото дете, неговите жизнени способности и енергията му.

Количеството на вродената квинтесенция Дзин се фиксира и определя още при раждането.Тя не може да се придобие или създаде след него, а единствено в някаква степен да се допълни.

ТКМ отделя голямо значение на съхраняването на вродената квинтесенция Дзин.Всяка човешка дейност предполага израсходването й, затова всички действия в ежедневието като се започне от движението на тялото, мисленето, чувствата, трябва да са умерени, за да се съхрани квинтесенцията Дзин и да продължи живота.

Придобитата квинтесенция Дзин(后天之精)

След раждането човек започва да се храни, да пие, да диша.Белите му дробове, далакът и стомахът започват да функционират, за да извлекът Ци от храната, водата и въздуха.Придобитата квинтесенция Дзин това е комплекс от най-фините пречистени хранителни вещества, които се образуват чрез трансформация на веществата, които човек получава от заобикалящата го среда.Състоянието на придобитата квинтесенция Дзин на първо място зависи от функционалната активност на далака и стомаха.

До раждането вродената Дзин подготвя материалната база за придобитата.След раждането придобитата Дзин непрекъснато осигурява условия за съхраняването на вродената Дзин, затова придобитата Дзин трябва да се счита за по-важна за поддържането на жизнените функции на организма.

Квинтесенцията Дзин на бъбреците

Тя е съставена от вродената и придобитата Дзин.Играе важна роля за функционалната активност на организма.Съхранява се в бъбреците и е течна по природа.Циркулира по цялото тяло.

Квинтесенцията Дзин е база за растежа, развитието, половото съзряване и размножаването при човека.

В детството квинтесенцията Дзин контролира костите, зъбите, косата, развитието на главния мозък и половото съзряване.Когато квинтесенцията на бъбреците е слаба, при детето се нарушава развитието на костите и зъбите, наблюдава се забавяне в растежа и изоставане в умственото развитие.Ето защо, ако искаме да създадем здраво поколение, трябва да се погрижим още от много рано за това, т.е. преди да заченем да подготвим организма си.

Квинтесенцията Дзин играе решаваща роля в половото съзряване и способността за размножаване.При отслабването й се наблюдават аменорея и др. прояви на забавено полово съзряване.

Способността на човек да създаде поколение, също изцяло зависи от състоянието на квинтесенцията Дзин на бъбреците.Отслабването й обикновено се проявява в състояния като импотентност, фригидност, безплодие и често помятане.

В напреднала възраст квинтесенцията на бъбреците постепенно отслабва, половата функция и способността за възпроизводство постепенно намаляват, организмът също отслабва и започва стареенето.

Квинтесенцията Дзин е течна и се отнася към Ин-енергията.Може да се разглежда като съставна част на Ин на бъбреците.Но тя е и материална основа на Ян на бъбреците, т.е. на функционалната активност на бъбреците.Недостигът на квинтесенция Дзин на бъбреците може да предизвика импотентност, умора, болки в кръста, слабост в коленете, шум в ушите, отслабване на слуха, често уриниране, т.е. всички прояви на отслабване на Ци на бъбреците или Ян на бъбреците.

Квинтесенцията Дзин на бъбреците образува мозъка(костния, гръбначния и главния).Костният мозък поддържа костите.Когато квинтесенцията на бъбреците е достатъчна, костите са здрави.Ако се получи недостиг, се появяват болести в областта на кръста, слабост и нарушаване на чувствителността на крайниците.Състоянието на зъбите също е свързано с квинтесенцията Дзин на бъбреците.Когато тя е достатъчно, зъбите са здрави, бели и равни.Недостигът й обикновено е съпроводен с разваляне на зъбите и падането им.Когато Дзин на бъбреците е слаба, главният мозък също не се подхранва, което води до влошаване на паметта, усещане за пустота в главата, световъртеж.

Квинтесенцията Дзин и кръвта се активират една друга.Когато Дзин е достатъчно, кръвта също е достатъчно.Макар че косата се подхранва от кръвта, за растежа й е отговорна Ци на бъбреците.Затова състоянието на косата зависи от състоянието на квинтесенцията Дзин и Ци на бъбреците.Когато човек е млад има достатъчно Ци на бъбреците, косата му е здрава и бляскава.С годините квинтесенцията Дзин на бъбреците отслабва, косата побелява и опадва.

Състоянието на квинтесенцията Дзин на бъбреците определя жизненото състояние на организма.Макар че устойчивостта на организма срещу патогенните външни фактори се определя от защитната Ци, квинтесенцията Дзин също играе важна роля в защитата на организма.При израсходването на вродената Дзин или недостигът на придобита Дзин съпротивителните сили на организма срещу външни атаки отслабват, често се разболяваме от простудни заболявания, причинени от външни фактори.

Телесните течности

Телесните течности(津液) е събирателен термин за обозначаване на всички течности в организма, в това число течностите и секретите на вътрешните органи и тъкани, като например тези, които се отделят от носа, сълзите, слюнката, стомашните и чревните сокове, потта, урината, ставната течност.Заедно с Ци, квинтесенцията Дзин и кръвта те са материалната основа, която осигурява нормалното физиологическо състояние на вътрешните органи и тъкани.

Телесните течности се делят на две големи групи: Дзин-течности и Йе-течности.

Дзин-течностите са прозрачни и течни.Циркулират по повърхността на тялото заедно със защитната Ци, загряват и хранят мускулите, овлажняват кожата.Отделят се от организма през порите под формата на пот.Освен това те са компонент на кръвта, разреждат я, като не допускат да се получи застой.Разпространението на Дзин-течностите се контролира от белите дробове.

Йе-течностите са мътни и гъсти.Циркулират вътре в организма заедно с подхранващата Ци, т.е. по-бавно от Дзин-течностите.Овлажняват и смазват ставите, подхранват главния и гръбначния мозък, очите, ушите, носа, устата и др. отвори.Разпространението на Йе-течностите в организма се контролира от далака и бъбреците.Движението и отделянето им е свързано с функцията на Сан-дзяо(това е един от кухите органи в ТКМ, който няма еквивалент в западната медицина).

Дзин и Йе течностите се образуват от един източник, могат да се трансформират една в друга, затова са обединени под общото название „телесни течности".

Образуване и разпространение на течностите в тялото

Образуването на течностите в тялото е сложен процес, свързан с различни вътрешни органи.

Течностите попадат в организма на човек чрез стомаха.Той абсорбира част от тях, разделя ги на чисти и мътни.Чистите предава на далака, а мътните- на тънките черва.

В тънките черва продължава понататъшното отделяне на чистото от мътното, абсорбират се очистените хранителни вещества, които подхранват организма, отпадъците се насочват към дебелото черво, а неизползваните течности отиват в пикочния мехур.

Дебелото черво приема преработената храна от тънкото и всмуква останалите течности.

Течността, абсорбирана от стомаха, тънкото и дебелото черва се изпраща в далака, от където се разпространява по целия организъм.

Далакът играе важна роля в разпространението на течностите в организма, като контролира насочването на потока им.Във всички стадии на процеса на трансформация чистите течности се насочват нагоре, а мътните-надолу.Далакът вдига чистите течности към белите дробове.Освен това той транспортира и извежда от организма излишните неизползвани течности, поддържа водния баланс в организма, осигурява достатъчното влажност в тъканите и в същото време предотвратява образуването на вътрешна влага.Нарушението на функцията на далака да трансформира и транспортира течностите е една от главните причини за натрупването на течност и образуването на патогенна слуз.

Белите дробове управляват разпространението на течностите, които овлажняват мускулите, кожата и косата, а също така и извеждането на част от течността чрез порите на кожата под формата на пот.Те насочват част от течностите в бъбреците и пикочния мехур.Нарушаването на тези функции на белите дробове също могат да станат причина за натрупването на течности и образуването на патогенна слуз.

Бъбреците играят много важна роля в регулирането на водния обмен в организма.В разпространението и контрола на течностите бъбреците разчитат на функционалната активност на Ци на бъбреците.Стомахът приема течностите, далакът ги транспортира към белите дробове, които ги разпространяват и спускат. Част от течностите се спускат в бъбреците, където с помощта на функционалната активност на Ян-Ци бъбреците ги разделят на чисти и мътни.Чистите се издигат нагоре към белите дробове, от които се разпространяват в различните вътрешни органи и тъкани, а мътните се спускат към пикочния мехур, откъдето се извеждат от организма под формата на урина.По такъв начин функционалната активност на Ци на бъбреците е началото и края на целия процес на водния обмен в организма, т.е. бъбреците са основният орган, който отговаря за водния обмен.Нарушението на функционалната активност на Ци на бъбреците може да доведе до дисбаланс във водния обмен, да се появят отоци и нарушение на уринирането.

По такъв начин образуването на течностите зависи от функционалната активност на далака и стомаха, разпространението им е свързано с далака и белите дробове, а отделянето им- с белите дробове и бъбреците.

Разпространението на течностите в организма минава по пътя на Сан дзяо.В трактата „Сю уън" се казва: „Сан дзяо това е чиновникът, който предотвратява разливането на реките, отговорен е за строителството на отводнителните водни пътища."Сан дзяо съдейства за образуването, разпространението и извеждането на течностите във всички стадии на трансформацията и транспортирането им.

Ако трябва да обобщим, образуването, разпространението и извеждането на течностите е сложен процес, изискващ координираните действия на много вътрешни органи, особено на далака, белия дроб и бъбреците.Патологическите изменения в тези органи могат да доведат до нарушения в образуването, разпространението и отделянето на течностите от организма.

Например, недостигът или голямата загуба на течности може да повреди или изтощи телесните течности.Нарушенията в разпространението им може да предизвика тяхното натрупване и образуването на патогенна слуз.

От своя страна патологическите изменения на телесните течности могат да предизвикат нарушения във функциите на вътрешните органи.Например, при натрупването на течност в сърцето възниква сърцебиене, при натрупването на течност в белите дробове- кашлица със задух, при сухост в белите дробове поради изтощени течности- суха кашлица, при сухост в стомаха-жажда, при сухост в червата-запек.

Функции на течностите

Течностите подхранват и овлажняват органите и тъканите.

Дзин-течностите се разпространяват по повърхността на тялото и имат следните функции:

-затоплят, овлажняват и подхранват мускулите, кожата и косата;

-подхранват и изправят съдовете в качеството си на основен компонент на кръвта.

Йе-течностите циркулират вътре в организма и изпълняват следните функции:

-овлажняват и смазват съдовете;

-подхранват и овлажняват костния, гръбначния и главния мозък;

-овлажняват и подхранват отворите-очите, ушите,носа и устата.

Недостигът на течност в различните органи и тъкани води до изсушаването и увяхването им.

Връзката между течностите и Ци

Течностите и Ци имат много общо в образуването, циркулацията и разпространението си.Те се образуват от изчистените хранителни вещества отделени от храната и водата, циркулират по целия организъм.

Тяхната взаимна връзка се изразява в следното:

1. Образуването, разпространението и отделянето на течностите от организма зависи от активността на Ци и е свързана с трансформиращата функция на Ци.Нарушаването на тази функция предизвиква патологични изменения на течностите- недостиг или излишък от натрупвания.

Извеждането на течностите от организма под формата на пот и урина също се осъществява с помощта на функционалната активност на Ци.Недостигът или застоят на Ци водят до натрупване на течности, образуване на патогенна слуз и влага.

2. Разпространението и извеждането на течностите от организма също е свързано с контролиращата и задържащата функция на Ци, която не позволява излишната им загуба.Например защитната Ци не позволява излишното отделяне на пот, регулира отварянето и затварянето на порите, затова при недостиг на защитна Ци започваме да се потим повече от обикновеното.Ци на бъбреците контролира отварянето и затварянето на пикочния мехур, затова недостигът на Ци на бъбреците често води до изпускане на урина.

От своя страна загубата на течности предизвиква загуба на Ци.Например, силното потене предизвиква загуба на защитна Ци заедно с течностите.Загубата на течности също може да повлияе на функционалнат активност на определен орган.

Натрупването на течности може да предизвика образуването на преграда за циркулацията на Ци и възникването на застой на Ци.

Връзката между течностите и кръвта

Телесните течности и кръвта имат течна структура, подхранват и овлажняват организма, отнасят се към Ин.Телесните течности са важна съставна част на кръвта.Те я овлажняват.Когато част от кръвта излезе извън съдовете, тя се трансформира в течност.Т.е. телесните течности и кръвта могат взаимно да се трансформират една в друга.

Кръвта и течностите са взаимно свързани и патологично.Силната загуба на течности(например прекалено потене) може да предизвика недостиг на кръв.На свой ред загубата на кръв предизвиква загуба на течности, появява се изсушаване на течностите в тялото, което се изразява в жажда, намалено отделяне на урина и суха кожа.

При лечението на пациенти с кръвотечения не се препоръчва да се използват методи, предизвикващи потоотделяне, а при лечението на пациенти, които се потят прекалено обикновено не се препоръчва кръвопускане.