Александър Живкович е роден на 28-ми юли 1977 година в Сърбия. Той е участвал в футболните лиги на Сърбия и Япония. В момента играе като център-нападател за отбора Лунън, провинция Шандон. Благодарение на отличното представяне на Живкович, отборът Лунън стана шампион на Китайската футболна супер лига през 2006 и 2008 година. Освен това, като играч на националния отбор на Сърбия, Живкович участва в Пекинската Олимпиада. Драги приятели, в днешната рубрика ще ви представя подробности за интервюто с Живкович.

Когато Живкович отвари вратата, журналист остана изненадан от непринудения вид на футболиста, облечен в стар и поизносен екип. На закачалката за дрехи бе закачен спортния му екип с номер 8. Това е екипът му във футболния клуб Лунън. Живкович каза,че се надява да носи този номер като до края на състезателна си дейност. Тъй като обича цифрата 8, през тези година, той не е променял номера на екипа.

„В професионалната ми кариера, често съм носил футболен екип с номер 8 или 18. Най-често с номер 8. Много обичам тази цифра."

Както избора за номер на екипа си, в живота, Живкович винаги е бил скромен. Не обича модата, също не обича да отива на покупки в магазини. Обикновено е облечен екипа за тренировки, даден от клуба. Китайските кухни са разнообразни, но най-любимите на Живкович ястия са пелмени и спагети.

„Обичам китайската кухня. Обичам различните ястия. Не съм придирчив. Сега често ям пелмени и спагети."

За Живкович, скромния начин на живот не означава скука. Футболът е най-важната част в живота му. Живкович е благодарен за живота си в Китай, защото отборът Лунън не само му помогна да сбъдне мечтата за ставане на шампион на китайската футболна супер лига, но и мечтата за участие в Олимпиадата.

Най-незабравимото преживяване в живота на Живкович е участието в Пекинските олимпийски игри. Благодарение на отличното си представяне и добри познания за Китай, Живкович бе избран за играч на националния олимпийски отбор. Още когато е на 16 години, той си мечтае да участва в Олимпиадата.

„Участието на Пекинските олимпийски игри остави дълбок отпечатък в професионалната ми кариера. Тогава, не мислех, че националната олимпийска делегация на Сърбия ще ме избере да участвам в игрите. В началото останах много изненадан, после, бях много щастлив. Преживяваното на участието в Олимпиадата е фантастично за мен."

Сега като се спря на дните на Пекинските олимпийски игри, Живкович изведнъж се развълнува. Той сподели, че тогава, когато купувал билет до Шанхай, където се проведоха футболните мачове на Пекинските олимпийски игри, той смятал, че ще бъде много интересно да играе футбол в Китай и участва на Олимпиадата в тази държава. Такова преживяване е фантастично.

Живкович не само е добър футболист, но и добър съпруг и баща. В апартамента си, навсякъде се виждат снимки на двамата му сина. Въпреки че на него му липсва чувство за хумор, синовете му са много жизнерадостни. На Деня на бащата на тази година, двете момчета подариха на баща си една кукла на извънземно. Когато има гости в къщи, Живкович винаги ги питат дали прилича самия той на куклата.

„Животът със синовете ми винаги е много интересен. Когато сме заедно,те често създават проблеми."

Много хора са задавали въпроса на Живкович, дали иска синовете му да станат известни футболисти като него. Той каза:

„Според мен, всеки футболист се надява сина му също да играе футбол. Лично аз смятам, че децата ми могат да се занимават с който и да е спорт. Защото спортуването е полезно за здравето."

Павел