Неотдавна в Шанхай, Китай, китайският национален отбор по мъжки футбол и германският отбор проведоха приятелски футболен мач, чийто резултат е 1:1. Делегацията на германския отбор се състои от 150 души. Сред тях има германски футболисти, официални представители на Германската футболна федерация и представители от търговските кръгове. Освен тях има и стар приятел на китайския футбол. Той е Клаус Шлапнер, който бе главен треньор на китайския национален футболен отбор през 90-те години на миналия век. В Шанхай, журналист от нашето радио взе интервю от този възрастен германец, който бе наричан „Дядо Шъ" от китайските футболни фенове. Драги приятели, в днешната рубриката ще ви запозная с него.

Като си спомни връзките си с футбола, 67 годишният Шлапнер сподели:

„За мен, Китай е много важно място. Много обичам Китай, китайския футбол и китайските футболни фенове. Сърцето ми е заедно с китайския футбол."

В Китай, Шлапнер е по-известен от неговия сънародник – „футболния крал" Франц Бекенбауър. Не само поради това, че бе назначен за главен треньор на националния футболен отбор, а и защото той също е и първият чуждестранен треньор в Китай в края на 70-ти години, когато Китай започна да провежда политиката за реформата и отваряне на врати към света. През 1984 година, начело с Шлапнер, германският футболен отбор Валдхоф Манхейм посети Китай. Като контактуваше с китайските футболни дейци, Шлапнер забеляза, че китайският футбол е закрит и липсват контактите с външния свят. През 1985 година, Шлапнер покани двама известни китайски треньори Ли Ингфа и Дзин Джъян да отидат на подготовка в Германия за три месеца. След това, той помогна на китайския футболист Гу Гуанмин да играе футбол в Германия, с което Гу Гуанмин стана първият китайски футболист, който играе футбол в чужбина. Като се спря на въпроса, защо толкова обича да помага на китайския футбол, Шлапнер каза имената на двама китайски ръководители.

„Още преди да дойда в Китай, много съм уважавал Джоу Ънлай и Дън Сяопин. Много ги почитат. Когато бях млад, чух думите на Джоу Ънлан. Тогава бях много развълнуван. Постепенно, започнах да имам интерес към Китай. Желая да правя нещо за тази държава."

По време на квалификацията в Азия за Световната купа в Италия през 1989 година, китайският национален отбор не успя да влезе във финалния кръг. С цел реализиране на мечтата за Световна купа, китайската футболна федерация започна да търси главен треньор от чужбина.

„През април 1992 година, китайската футболна федерация ме покани да бъда главен треньор на китайския национален отбор. Тогава бях треньор на германския професионален отбор и се занимава с личната си компания. Много ми беше трудно да реша дали да оставя работата си в Германия."

През юни 1992 година, Шлапнер и китайската футболна федерация подписаха документ, с което той стана първият чуждестранен главен треньор на китайския национален футболен отбор от започването на политиката на реформата на отваряне на вратите към света. След като пое длъжността си като главен треньор, Шлапнер забеляза, че основата на китайския футбол е много по-слаба отколкото си представял. Тогава, китайският футбол нямаше професионална лига. Терените и оборудванията за тренировки не бяха достатъчни. Подходът на китайските футболисти също не бе професионален. Затова, Шлапнер веднага предостави предложение пред Китайската футболна федерация и се надява китайския футбол незабавно да стане по-професионален.

„Тогава, помогнах на Китайската футболна федерация да проведе професионална подготовка на треньори и подготовка на млади футболисти. Работата ми беше много. Всяка седмица работех поне 6 дни. Тогава, лозунгът ми бе „работа, работа и работа."

С помощта на Шлапнер, по време на Азиатската купа през 1992 година, китайският отбор зае трето място. В началото на 1993 година, китайският отбор стана шампион на Тигър Купа.

„Много съжалявам, че тогава, не можах да доведа китайския национален отбор до финалите на Световната купа. Обаче донесох много промени за китайския отбор. Например, сериозните изисквания за футболистите, професионалното управление, програмата за ежедневието и други."

Павел