Маоизъм е системата на научна теория, подходяща за реалното положение в Китай. Той е създаден от китайските комунисти, начело с Мао Дзъдун, на основа на марксизма и ленинизма и е обобщен на теория според редица уникален богат практически опит на дългосрочната реформа и строителството на Китай.

Маоизмът е резултат от свързването на обикновените принципи на марксизма и ленинизма с практиката на китайска реформа. Той представлява използването и развитието на марксизма и ленинизма в Китай и е обобщение на правилните принципи на теорията и опита от китайската реформа, доказан от практиката. Той е резултат на колективния ум на китайските комунисти.

Живата душа на маоизма е становището, гледната точка и начинът в различните части на реформа и строителството на Китай. Тя е съставена от три главни точки: реалистичен подход към работата, линия на масите, самостоятелност и самоуправление. Реалистичният подход към работата е ядрото, опорната точка и основата на Маоизма, както и е идеологическия път на ККП. Реалистичен подход към работата означава решения с оглед на практиката, свързване на теорията с практиката, т.е. свързване на обикновените принципи на марксизма и ленинизма с практиката на китайската реформа. Линията на масите представлява да са прави всичко за масите, да се зачитат, да се черпи от масите и внася в масите. Самостоятелност и самоуправление е да се разчита на собствените сили-- това е сигурен резултат от реформата и строителството на държавата на основа на масите според китайската практика.

Мао Дзъдун (1893-1976 г.) е един от създателите на ККП и е основно лице в колектива на първите ръководители на нов Китай.