Драги приятели. Добре дошли в моята рубрика „Социален живот". Аз съм водещата Ангелина. В днешната ни рубрика ще ви запозная с престоя на журналиста от БиБиСи Джордж Арни и неговите колеги в южната провинция на Китай Гуандун в края на миналата година. Мисля, че за вас ще бъде интересно да научите какво видя и почувства той. Нека да слушаме разказа на Джордж.

„Сега ние сме в континенталната част на Китай. Влакът бавно влиза в континента. Не знам какво има извън вагона, нека да видим."

Всеки ден Джордж предава емисиите си до седалището на БиБиСи по сателитен телефон. Той е кореспондент от 25 години и за първи път идва в Китай. Като много чужденци, които не познават Китай добре, Джордж е изпълнен със съмнения към тази бързо развиваща се държава. Преводачката му г-жца Джън Ию ни каза впечатлението си от Джордж:

„Мнението му е типично за тази журналистическа делегация. Представите му за Китай, като че ли са от старо време - 60-те и 70-те години на миналия век."

Тъй като за първи път е бил в Китай, Джордж е любопитен към всичко тук. Той задава редица въпроси на Джън Ию, като например „Единственото дете ли си в къщи?" „Колко получаваш?" „Можеш ли си да купиш апартамент?" „Скъпо ли образованието в страната?" „Какво знаеш за западния свят?" и др. Когато Джън Ию обяснява на Джордж, че информацията в Китай е еднакво бърза с тази на Запад, че китайците обичат да слушат поп-музика от Европа и САЩ, да гледат филмите от Холивуд и да имат връзка със света чрез радиото, телевизията и интернет, Джордж не може да повярва.

Но, след посещението си в град Гуанджоу, Шънджън и Дунгуан в провинцията, Джордж отново запознава с Китай, като каза:

„Отдавна знам, че китайската икономика бързо се развива, защото целият Запад говори за това. Всичко, което аз видях тук, е огромна изненада за мен. Изключително съм развълнуван."

Освен икономическото положение, темите за политиката за планираната раждаемост, разрешаване на проблема със замърсяването на околната среда, университетското образование, също силно интересуват Джордж. В едно начално училище, той откри, че дори и начинаещите могат да говорят малко английски.

В Гуанджоу, Джордж и неговият колега посетиха семейството на Ли Йончюан. Гостоприемното семейство приготви вкусни ястия и специалитети за далечните гости. Над 80-годишния Ли Йончюан и досега напомни онзи ден:

„Посещението на английските приятели е голяма чест за моето семейство. Единият мой внук говори английски и разговаря много с Джордж. Ние взаимно си разменихме подаръци."

Със увеличаване броя на интервютата, имиджът на Китай постепенно се променя в съзнанието на Джордж. Въпросителните изчезнаха. Чрез настоящото си посещение, той истински се запозна с бита на обикновените китайци и почувства обичта между хората. Той каза:

„Когато говорих с хората, усетих, че хората независимо от къде са, като мене от Запад, или китайци, японци, руснаци, те са еднакви, това не зависи от политическата система или културата."

След 11 дена заедно с Джордж, преводачката Джън Ию наистина почувства промените в представата му за Китай:

„Постигнатите икономически успехи на Гуандун развълнуваха Джордж. Личният опит му разкри един обективен поглед върху Китай. Визитата в Гуандун напълно промени мнението му за Китай."

Може да се каже, че развитието на Гуандун е пример за бързото икономическо развитие на Китай. Ръстът на икономическото развитие на много места в страната е по-бърз отколкото в Гуандун, ако Джордж остане в Китай повече време, той сигурно ще открие и усети повече.

(Ангелина - Г)