• Радио Китай за чужбина• Радио Китай за чужбина
China Radio International
Новини от
     страната
Новини по света
Икономика
Култура
Наука и Технологии
Спорт
Други
[Спортен свят]
   -- Новини
   -- Атлети
[Социален живот]
   -- Акценти на седмицата
   -- Социална информация
[Поглед към сцената]
[Синове и дъщери на велик Китай]
   -- Синове и дъщери на велик Китай
[Забавни минути]
   -- Забавни минути
[Архив]
    -- Слушайте Вей
    --  Поглед към сцената 
    -- Спорт
    -- У дома
    --
Пекин 2008
    -- На фокус
    -- 300 секунди с Велин
[Калейдоскоп]
[Хонконг и Макао]
    -- Хонконг и Макао
(GMT+08:00) 2006-11-24 19:44:19    
Магниятният компас – едно от четирите главни открития на Китай

cri

Магнитният компас представлява инструмент, който съдържа свободно висящ магнитен елемент, който показва посоката по хоризонталата на земното магнитно поле.

Той е едно от важните изобретения, които китайската цивилизация дава на света и без което много неща не биха могли да бъдат възможни.

На китайски компас звучи "джънанджън" и буквално означава „сочеща на юг игла", което е обратно на идеята на западния му вариант.

Предполага се, че още в древността китайците изработват магнитния компас по време на първата династия на обединен Китай – династия Цин (221-206 г.пр.н.е.). Тогавашните гадатели и майстори на фъншуей използвали в своите дъски за предсказания магнетити - вид минерал, богат на железни окиси, който застава от самосебе си в посока север-юг. Те имали нужда от подобен инструмент за да изчислят най-доброто разположение на сградите съобразно силите на природата и човешката натура.

Според други сведения, компасът е бил изобретен даже цели 3 века по-рано. Има записани исторически сведения за царство Джън, според които, „когато хората от Джън ходели да търсят нефрит, те взимали със себе си предмет, който сочел винаги на юг, така че нямало опасност да се изгубят в планините. Тези записки са сред най-ранните, в които се споменава за инструмент, служещ за намиране на посоката и правилния път.

Тъй като по това време, в Китай науката вече била достигнала големи висоти, някой ерудиран древен учен успял да забележи, че магнетите застават безпогрешно в посоката север—юг и може да им се има по-голямо доверие от останалите начини на определяне на направлението. Отначало този минерал се поставял върху тръстикова пръчка, което се пускала въху вода, и тя винаги се ориентирала по основните посоки. По ръбовете на съда били изписвани основните посоки.

Това скоро води до създаването на първия магнитен компас. Той представлявал квадратна бронзова дъска с обозначения на осемте основни посоки и съзвездията. Посочващата стрелка била балансирана върху дъската, като тя била във формата на лъжица и е била направена от магнетит. Нейната дръжка винаги сочела юг. За тази цел в центъра на дъската имало вдлъбнатина за да може лъжицата да се върти. Тази кръгла вдлъбнатина символизирала Небето, самата дъска – Земята, а лъжицата – съзведието Голямата мечка, което на китайски се нарича именно съзведието „Черпак". Този компас бил наречен „сънан".

Чак след около 10 века, през династия Тан този лъжиобразен магнетит е заменен от иглообразен и през периода 850-1050 г. Този тип компас се използва широко като навигационен уред на китайските кораби, като повишава изключително много тяхната възможност за плавания на дълги разстояния.

По това време, китайските учени разбрали, че могат да намагнетизират желязни игли, като ги натъркат с магнетит. Те също така установили, че ако иглите се нажежат до червено и след това се охладят, като се поставят по посоката север-юг, те пак придобиват магнитни свойства. Този вид игли можели да се слагат на дъска, във вода или да се висват на копринен конец, което повишава леснотата за използването и пренасянето им.

А най-удобният за плаване е компасът в кутия, който има вътрешен кръг с осемте триграми и външен кръг с 24-те посоки по азимута.

Магнитният компас става известен благодарение на китайския мореплавател и пътешественик Джън Хъ, който извършва заедно с флотилията си 7 морски пътешествия в периода от 1405 до 1433 г

Компасът става достояние първо на арабските страни, а после и на Европа към ХІІІ-ХІV в. и благодарение на него започва епохата на Великите географски открития.