Младо семейство скъперници, което смятало да си прави къща, седнали на обяд. Ядели с дървени лъжици пържен боб.

В това време дошъл бащата на момичето. Поканили го, но той сърдито отвърнал:

-Щом пържен боб даже с лъжици кусате, скоро къща няма да направите!

И си отишъл.

-Цяла година точиш вода от моята чешма. Плати поне половина от касата!

-А-а-а, няма такива работи! Ето ти моя кладенец, ето ти и кофа. Колкото смяташ, че съм източил, върни си я... Пък и повече да вземеш, няма да ти забелязвам.

-Моля, два цели билета – за мене и за жената, и половин за детето – казал на гишето скъперник.

-Как дете? Той е цял мъж. Я го гледай, вече ходи с дълги гащи! – пошегувай се продавачът.

-Добре. Дай тогава за момчето цял билет, а половин за жената. Тя е с къси гащи – убедително отговорил скъперникът.

В сравнение със страната през последните години в Габрово се продават най-много билети от Държавната лотария, а постъпват най-малко фишове от Спорт-тото. Дълго време социолози и психолози се занимавали с тоя факт, докато най-сетне самите габровци обяснили:

-На фишовете от "Тотото" се надяваме само една седмица, а на Държавната лотария – цял месец!

След работа габровски майстор седнал с калфата да обядва. Свалил тапата на шишето с олиото и започнал да топи по нея залъци.

Калфата пресегнал да затопи и той хапката си, но майсторът го пернал през ръката.

-от тапата ще топиш, когато станеш майстор. Сега и от сянката на шишето ти стига.

Габровски колибарин тръгнал да продава ряпа. На Конашкия мост магарето му се запънало. Разсърдил се колибаринът и започнал да го бие.

-А бе, чичо, съвест нямаш ли? – викнал му някой.

-Нямам, момче, свърши се – отвърнал колибаринът. –Имам само ряпа.

Подиграли се на един габровец, че за тях се разказват много вицове.

-Вярно е – отговорил той. – Анекдоти се разказват само за известни хора.