В провинция Джилин, Североизточен Китай има едно известно мочурище на име "Сянхай" – рай на птиците. Там има много хора, които внимателно се грижат за птиците. Лин Баоцин е един от тях. В днешната ни рубрика"Социален живот" ще ви разкажем как той се грижи за птиците.

Тресавището"Сянхай" представлява национален резерват и е разположено в обширната степ Кърчин.Тук расте тръстика и има голям брой езера. На това мочурище с над 100 хиляди хектара площ живеят над 300 вида птици, включително и жерави с червен гребен и бели щъркели,заплашени от изчезване.

32-годишният Лин Баоцин полага големи грижи предимно за красивите жерави с червен гребен. След като завърши висшето си образование през 1996 година, той беше настанен на работа в резерват Сянхай. Още от първия ден на работата той беше привлечен от жеравите с червен гребен.След като беше уведомен за броя им,че в целия свят съществуват само 1500, той ги цени още повече. През пролетта на 1997 година той забеляза, че двойка жерави с червен гребен започнаха да мътят. Той реши да наблюдава крадешком отдалече процеса на мътенето им.

"Жеравчета вече са излюпени. Обаче една крава от стадото на местен жител смачка едно от тях. Тогава това ни причини голямо съжаление. Толкова ценна птица да стане жертва на кравата. Оттогава реших да развъждам по изкуствен начин жеравите. Считам, че това е от полза за защита на някои видове животни, заплашени от изчезване."

Лин Баоцин ни информира, че двойка диви жерави с червен гребен снасят само по две яйца годишно. Без благоприятните условия за съществуването им, понякога нито едно не може да се измъти. Дотогава, в резервата Сянхай още нямаше прецедент за успешното изкуствено размножаване на жерави с червен гребен. Лин Баоцин реши да усвои със собствените си усилия закономерностите на мътене на жеравчета.

Гнездата на жеравите са изградени обикновено в скрити тайни места на тръстиковото мочурище или в гъстата трева. През размножителния период жеравите стават много бдителни. Когато забележат някаква опасност за тях, има възможност те да напуснат гнездата си и да избягат надалече. Лин Баоцин е забелязал едно гнездо на жерави. При отсъствието на жеравите , той сложи термометър и влагомер в гнездото им и наблизо изгради скрита колиба за наблюдение. Обикновено през април започва размножаването на жерави. Тогава заледената повърхност на езерата в резервата Сянхай започва да се топи. За да не тревожи жеравите, понякога Лин Баоцин трябваше да стои няколко дена наред в колибата.

"В колибата беше много студено. Поради дълговременния стоеж крачолите ми станаха мокри. Тогава много ми се искаше да изляза навън, обаче сам се насърчавах да стоя вътре за още минута. В края на краищата аз усвоих съответните цифрови данни за гнезденето им."

След като усвои цифровите данни за температурата и влажността за измътване на жеравчета от първа ръка, Лин Баоцин пристъпи към експерименти за изкуствено люпене на жеравчета. Обаче той има само един полуавтоматичен инкубатор. През периода на гнезденето не бива да оставим инкубатора на страна без гледач. Този период е около месец. През това време всеки ден той стоеше край инкубатора. На няколко пъти прекъсна електрическия ток. Той по принуда премести яйцата в леглото си и с телесната си топлина пазеше яйцата от студ.

След едногодишните експерименти, т.е. през май 1999 година едно жеравче беше излюпено. Когато долиташе приятен писукане на жеравчето, Лин Баоцин изпитваше неописуема радост. И тогава колегите го наричат баща на жеравите по повод, че толкова се грижеше за жеравите. Ето рубриката"Социален живот".