За нейна родина се смятат Кавказ и Северен Иран, където вероятно е култивирана, след което е пренесена в Мала Азия.

През V?? век пр. н. е. дюлята е пренесена в Гърция, оттам в Рим, а после се разпространява и в другите южноевропейски и страни с по-мек климат.

Дюлата е гръцки символ на плодовитостта, "ябълката" на Дионис и свещен плод на Венера.

У нас растението прониква от Гърция още преди създаването на българската държава.

Веднага след като се откъсне дюлята е със сладникаво-кисел и тръпчив вкус и е твърда. Но след лагеруване от няколко месеца (1-3) плодовете омекват и месестата им част става по-сочна, по-сладка и по-ароматична, а и тръпчивостта изчезва почти напълно. А при печене или леко сваряване дюлите стават още по-вкусни.

Дюлята има богат и разнообразен химичен състав, отлични вкусови качества, а тези свойства я правят ценна храна и лечебно средство.

Плодът на дюлята е с крушовидна или ябълковидна форма, от 3 до 15 см в диаметър, петгнезден.

Семената, които се използват за лечебни цели, са ръбести, червено-кафяви, от 4 до 8 във всяко гнездо. Плодовете имат високо съдържание на захари - от 8 до 10%, с относително ниско съдържание на захароза — 0,67 %, което ги прави подходящи за болните от захарен диабет. При доузряването и съхранението количеството на захарозата намалява значително. Киселините са от 0,43 до 1,54 %. богатите с киселини плодове придават приятен вкус и свеж вид на преработените продукти.

Дюлята се отнася към, плодовете с високо съдържание на пектин - 1,97 - 3,75%, и притежава добри желиращи свойства. Дюлевите плодове съдържат доста целулоза - 1,55 %, както и дъбилни вещества - 0,31 - 0,57 %. Те придават стипчив вкус на дюлите и ограничават консумацията им в прясно състояние. Дюлята има богат минерален състав: калий, калций, магнезий, желязо, фосфор, малки количества мед, манган и кобалт.

Дюлите се консумират предимно в консервиран вид — компоти, нектари, сладка, конфитюри, желета, мармалади.

Българската народна медицина използва изсушените семена на дюлята. В семенната обвивка се съдържат около 20% слузно вещество, незначително количество дъбилни вещества, около 0,4 % гликозида амигдалин и около 15 % тлъсто масло.

Лечение с дюли

Дюлите са известни още от древността като средство с изразено адстрингентно действие. Те са били неразделна част от менюто при гощавки, като са ги сервирали захаросани в мед.

Хипократ ги е препоръчвал като средство, тонизиращо стомашно-чревния тракт. Поради високото съдържание на танини народната медицина ги използва под формата на сиропи и желета за тонизиране на храносмилането.

Високото съдържание на пектин в мъха на дюлите обяснява използването им като кръвоспиращо средство. Обяснението е следното: допуска се, че под влияние на фермента пектиназа от пектина в организма се образува пектинова киселина, която притежава стимулиращо коагулацията на кръвта действие.

Интересно е да се знае, че извлеците от дюля са богати на слуз и когато се приемат преди лекарствено средство, намаляват неговото дразнещо действие върху стомашно-чревния тракт и забавят резорбцията му.

Стипчивите свойства на дюлите и семената им ги правят приложими както в натурален вид, така и под форма на отвари при стомашни разстройства и кръвотечения.

При хемороиди се правят горещи компреси от дюлев сок.

Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.

От Розали